Какви са рисковете за България от безкритичното приемане на ТТИП

Автор: Институт за модерна политика
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
86
9

Механизмът за решаване на спорове „инвеститор-държава” подчинява националните власти на чуждите корпорации и води до блокиране на политики в обществен интерес и пълзяща ерозия на екологични, санитарни и др. стандарти. ТТИП се обсъжда на европейско ниво непрозрачно при тотална доминация на корпоративните интереси, а в България правителството участва в дискусии главно с най-крупните корпоративни лобисти за ТТИП. Българската позиция по ТТИП се свежда до безкритично възпроизвеждане на „опорните точки” на Европейската комисия и американската администрация, а не се основава на независим анализ на последиците за България. Това са основните оценки в специален аналитичен доклад на Института за модерна политика (ИМП) – „TTIP – пътят към корпоративното робство”, изпратен днес до правителството, парламента и европейските институции.

Това е първият цялостен доклад, в който български аналитичен център акцентира върху правно-политическите ефекти от ТТИП. В доклада са анализирани прилагането на споразумения от подобен тип в други региони, дадена е оценка за състоянието на преговорния процес и на позицията на българското правителство. Формулирани са и конкретни препоръки за изграждане на българска позиция по ТТИП в съответствие с националните интереси. Относно споровете &bdquo;инвеститор-държава” В доклада се изтъква, че привилигированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държавата в наднационални частни трибунали (ISDS), е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес. Това е основният риск за българската нормативна и социално-икономическа среда от приемането на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП) в настоящия му вид, посочва ИМП. Спорред Института за модерна политика ТТИП далеч надхвърля тясно икономическата проблематика и експертиза. С него се засяга самото функциониране на съвременната конституционна държава, способността на правителствата да провеждат политики в обществен интерес и правата на гражданите. Относно рисковете за България Докладът прави преглед на практиката по прилагане на механизма за решаване на споровете инвеститор-държава в частни трибунали. Посочени са редица примери с арбитражни дела, в които корпорации съдят държави за гигантски обезщетения заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), налагане на мораториум върху фракинга (Канада), забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу острата икономическа криза (Аржентина) и др. (виж пълния текст на доклада). ИМП прави подробно сравнение на юридическите предимства и недостатъци на процедурите за решаване на споровете &bdquo;инвеститор-държава” от националната съдебна система и пред частните трибунали. Изводът е, че дори и в условията на неефективна съдебна система на национално ниво, гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати отколкото пред наднационалните частни трибунали, пред които се водят дела &bdquo;на тъмно” и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите. В доклада се подчертава, че по този механизъм чуждите корпорации получават едностранна привилегия, защото държавата не може да предявава искове пред частните трибунали при нарушения от тяхна страна, а по отношение на националния бизнес представлява дискриминационна мярка, защото местните компании нямат подобни права. Съществен риск от несправедливо и дори волунтаристично правораздаване в рамките на механизма ISDS се създава от прекомерно разширителното и непоследователно тълкуване, което се прилага от трибуналите на базисни понятия от международните договори като: &bdquo;инвестиции”, &bdquo;легитимни очаквания”, &bdquo;мерки”,  &bdquo;инвеститор”, &bdquo;честно и справедливо третиране”, &bdquo;пряка и косвена експроприация“ и др. Това може да доведе до пълзяща ерозия по пътя на частните трибунали на иначе гарантирани по ТТИП стандарти в областта на селското стопанство, ГМО, здравеопазването и др. По този начин корпорациите получават могъщо оръжие срещу националните власти, с което могат да атакуват и бламират всеки закон, административна мярка или местна наредба, които провеждат определени политики в обществен интерес, щом те по някакъв начин ограничават планираните печалби и стопанска активност на корпорацията. Липсата на ефикасен механизъм за уеднаквяване на практиката на трибуналите, какъвто съществува в националните правосъдни системи, допълнително задълбочава този проблем, се казва в доклада на ИМП. Оценката е, че се отварят широки възможности за заобикаляне и подмяна на суверенната воля на гражданите и на излъчените от тях демократични представители (парламент, правителство, местни власти). Могат да бъдат бламирани легитимни публични политики, свързани с качеството на живот и социалното развитие. По този начин частните корпоративни интереси се поставят в надмощно положение спрямо демократичната система в нарушение на фундаментални принципи на съвременната конституционна демокрация. Корпорациите се превръщат във външен за демократичната политическа система участник в политическия процес, който едностранно разполага с недостъпен за останалите участници, включително за държавата, механизъм за въздействие върху нормативната среда, правата на гражданите и социално-икономическото развитие. Самото наличие на този механизъм играе въздържаща роля - заплахата от многомилионни обезщетения е &bdquo;дамоклев меч“, който е в състояние да разколебае всяка идея за провеждане на политика в обществен интерес. В своите девиативни форми, ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава. До поставяне на държавата във васално подчинение на корпоративния интерес, а гражданите – в положението на съвременни роби на безконтролен и могъщ господар, който със заплахата от извличане на гигантски финансови ресурси от съответната държава във вид на обезщетения, присъдени по реда на ISDS, може да упражнява по задкулисен и недемократичен път влияние върху политиките и правилата, по които обществата живеят. Относно преговорите на европейско ниво ИМП споделя оценката, че преговорите между Европейската комисия и американската администрация са непрозрачни, но сочи и друг сериозен дефицит - отчетливата доминация на корпорациите и корпоративните лобисти в сравнение с организациите и експертите, защитаващи обществен интерес при консултациите по ТТИП. Посочени са данни на Corporate Europe Observatory, според които в периода 2012–2013 г. общият брой на &bdquo;заинтересовани страни“, които са лобирали във връзка с TTIP възлиза на 298. От тях 269 са представители на бизнес сектора. Относно дискусията у нас и позицията на българските власти по ТТИП В доклада се подчертава, че обществената дискусия по ТТИП у нас е твърде ограничена и претоварена с идеологически клишета, опитващи се да рамкират дискусията по различни политически оси &bdquo;глобалисти-антиглобалисти“, &bdquo;проамерикански-антиамерикански“, &bdquo;еврофили-евроскептици“ или &bdquo;десни-леви“. Правителството участва предимно в диалог с бизнеса и в конференции, спонсорирани от големите корпорации, които са лобисти за приемането на ТТИП. В доклада са посочени конкретни данни от регистрите на лобистите в САЩ и в Европейската комисия за милионите, които харчат тези корпорации за лобистка дейност по ТТИП (виж пълния текст на доклада). Позицията на българското правителство по ТТИП се оценява като безкритично възпроизвеждане на &bdquo;опорните точки“ на Европейската комисия и американската администрация. ИМП подчертава, че българската позиция не се основава на задълбочен и независим анализ на очакваното въздействие на TTИП върху българската икономическа и законодателна среда. Няма ясно дефиниран български национален интерес, който да се отстоява от България. Препоръки към българските власти ИМП отправя серия от конкретни прероръки: <ul> <li>Да се формулира ясен мандат на българското правителство до края на преговорите по TТИП, който да стане публично достояние и да се подложи на широко обществено обсъждане.</li> <li>Българската страна да се противопостави енергично на включването на механизъм за решаване на спорове между чужди инвеститори и държавата от наднационални трибунали (ISDS).</li> <li>Правителството и българските евродепутати да предприемат енергични действия спрямо Европейската комисия с оглед преодоляване на тежкия дисбаланс в публичните консултации по TТИП, които се провеждат преимуществено с корпорациите и техните лобисти, а се пренебрегва участието на правозащитни, екологични, потребителски и други организации, работещи в обществен интерес.</li> <li>Да се гарантира еднозначно, че в областта на нетарифните бариери, TТИП ще запази най-високите екологични, санитарни, здравни и други стандарти, съществуващи в държавите-страни по споразумението. </li> <li>След представяне на завършен проект на TTИП, да бъде организирано широко обществено обсъждане за оценка на ефектите, които би имало споразумението върху българската икономика и законодателство.</li> <li>На основата на резултатите от това обществено обсъждане, а не на партийни лоялности, българските евродепутати да определят позицията си по евентуалната ратификация на TTИП. ИМП изразява готовност да организира публична дискусия с участието на всички български евродепутати, които да представят аргументите си &bdquo;за“ или &bdquo;против“ TTИП и да кажат как ще гласуват с оглед на защитата на националния интерес и правата на потребителите.</li> </ul>   В доклада изрично се подчертава, че е изготвен на обществени начала, а НЕ по поръчка или с финансиране от Европейската комисия, правителството на САЩ, корпорации и донори, които лобилат в полза на ТТИП, нито от държави и организации, които лобират срещу споразумението. Пълният текст на Специалният доклад на Института за модерна политика &bdquo;TTIP – пътят към корпоративното робство” е приложен към настоящето прессъобщение. Докладът е публикуван и на официалния сайт на ИМП на адрес - <a href="http://www.modernpolitics.org/?p=4148">http://www.modernpolitics.org/?p=4148</a>

9 Коментара Коментирай

Коментари

Америка затова е Първа,защото Държавата НЕ доминира над Икономиката!

04 Дек 2014 16:57ч.

.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
вижте кой е вдясно на снимката и приложете правилото\"кому е изгодно\"

04 Дек 2014 19:48ч.

.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
грешка!..вляво на снимката

04 Дек 2014 19:50ч.

.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Грешка в мисленето

04 Дек 2014 22:39ч.

Това, че неоколониализма е в устата на Сидеров не означава, че е много хубаво явление.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Mihail Ivanov

05 Дек 2014 0:52ч.

За какво говорим, когато да говориш по същество за ТТИП е подсъдно от страна на политиците. Така е едновременно удобно и комфортно. СИВ ще ни се види почивна станция в сравнение с тази многолика Хидра, която очаква да ни погълне. Напоследък имам неприятното усещане,че пак сме от погрешната страна на Историята.....

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Цола

05 Дек 2014 1:28ч.

Мола ви ся!Койту не е другар на Съветския съюз,да не пише здесь!Инак,и наште рубли погибли!Мола ви ся!

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
ЕС

05 Дек 2014 1:47ч.

Най-висшите ръководители на Европейския съюз днес изразиха безпрецедентна солидарност с България и подкрепа за правителството й по горещите въпроси на на дневния й ред - енергетиката, отношенията с Русия, еврофинансиранего, реформите и пълноправноото й членство в ЕС. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер застана днес твърдо зад страната ни в спора с Русия по проекта за газопровод \"Южен поток\" и обеща механизмът за наблюдение на правосъдието и вътрешните работи на страната ни да свърши в идните пет години, а тя да влезе в зоната без паспортен контрол известна като Шенген. Към неговата позиция се присъедини часове по-късно и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. „Европейското семейство подкрепя България да намери решения в настоящите геополитически предизвикателства“, каза Юнкер пред журналисти след среща с министър-председателя Бойко Борисов, в която участва заместник-председателката на Комисията Кристалина Георгиева. „Ние сме тук, за да помагаме на българските членове на нашето семейство“. „Енергийните въпроси са обща грижа за всички европейци. България не е сама и Комисията и Европейският съюз не са наблюдатели, ние сме с България в тези трудни времена. Ние искаме енергията да тече към България и към цяла Европа, и няма да приемем изнудване по енергийни въпроси“, каза още Юнкер. „България не е малка страна. Тя е велика нация и има цяла Европа зад себе си“. \"Не приемам простата и лесна идея, че България може да бъде изнудвана...Бълария не може да бъде използвана като фактор за уреждане на сметки между Русия и Европейския съюз\", добави той. \"За да се танцува танго, трябват двама\". Той заяви, че Комисията ще направи необходимото замразените европейски пари да потекат пак към страната ни и отрече, че Комисията възнамерява да раздели България и Румъния в наблюдението. \"Аз обещах през кампанията си в Българя, че този механизъм за проверка ще приключи през моя мандат\", отговори Юнкер на въпрос на \"Клуб Z\". Георгиева съобщи, че Комисията освобождава прекъснатите плащания за България по Оперативна програма \"Регионално развитие\". Юнкер каза, че енергийните връзки на България към съседите й ще бъдат част от петгодишния инвестиционен пакет от 315 милиарда евро за възстановяване на растежа и заетостта в ЕС, който Комисията се готви да започне през юни догодина. „Ще се отнася до „Южен поток“, Европейският съюз и България работят заедно, за да решат нерешените въпроси“, каза преседателят. „Тези нерешени въпроси не са непреодолими, ние трява да направим това, което е най-добро за България и Европа...“Южен поток“ може да бъде построен.Условията са ясни...Топката е в полето на Русия. Ние сме готови“. Малко преди това руският министър на енергетиката Алекснадр Новак съобщи, че проектът „Южен поток“ окончателно спрян. България до този момент не е получила такова официално уведомление, каза Борисов. Той посочи и, че от лоялност към партньорите си в ЕС и НАТО България продължава да подкрепя европейските санкции срещу Русия заради намесата ѝ в Украйна, но изрази надежда, че конфликтът скоро ще намери политическо решение и те ще бъдат вдигнати, припомняйки щетите, които носи от тях българската икономика. \"Ние подкрепяме санкциите, колкото и да са неприятни и тежки последици да имат върху България\", каза Борисов, посочвайки и загубите, които страната ни понесе при югоембаргото през 90-те години на миналия век. \"Надявам се санкциите да са изиграли своята роля и да се нормализират отношенията\". Юнкер: \"Обичам България!\" „Механизмът за проверка, който действа, ще бъде преразгледан през мандата на тази Комисия. И втора бележка: България е готова да се присъедини към Шенгенската зона...Ще направя всичко, така че България да стане възможно най-бързо членка на Шенгенската зона“, обеща Юнкер. „Обичам дълбоко тази страна, правих там кампания, с министър-председателя ме свързат приятелски братски връзки“, сподели Юнкер. „Ще направя така, че България да намери пак изцяло мястото си, което заслужава в Европа...Искам да поздравя българския народ. Това е народ и нация, които много обичам\". „България беше посочена единствена като проблем в „Южен поток, което аз считам, че е несправедливо, защото Европейската комисия преговаря от името на шестте държави, които са по трасето на “Южен поток“, каза Борисов. „Освен това предварителните дейности, които касаят даването на разрешителни не са спрени“. Той припомни, че на 9 декември е насрочена среща в Брюксел между ЕС и Русия по повод проекта. „Мисля, че това изказване от Анкара беше доста преднамерено“, заяви той по адрес на съобщението на руския президент Владимир Путин на 1 декември, че страната му прекратява „Южен поток“. „Ние сме за „Южен поток“ да се строи, спазвайки европейските правила“. Премиерът изрази надежда, че страните от Шенгенската зона няма да обвържат допускането на България в нея с докладите от механизма за наблюдение на правосъдието и вътрешните работи. За мене не е тайна, че България е Парите идват „Аз искам да поздравя господин Борисов за това че съумя в трудни условия да сформира правителство и веднага да го ориентира към това да може европейското финансиране да тече в българската икономика“, каза Георгиева. На срещата тримата са обсъдили как България да не загуби пари от изтеклия програмен период (2007-2013 година), които могат да се усвояват до края на 2015 година. „По спрените програми всички пречки се премахват, парите тръгват. По (Оперативна програма – б.а.) „Околна среда“ вече вървят, по“Регионално развитие“ тръгват към България“, каза Георгиева. В новия програмен период в европейския бюджет за страната ни са на разположение 32 милиарда лева. Тя каза, че България трябва „да е между първите на опашката“, когато инвестиционният план за Европа стане реалност. Туск ни подрепя за Шенген \"Видях министър-председател много решен да продължи реформите\", каза по-късно след среща с Борисов и вицепремиера Меглена Кунева Туск. \"Не е нещо ново за мене, че България е добре подготвена за Шенген\". \"Знаете, че някои европейски колеги може би се страхуват, или са скептични, но съм сигурен, че ще намерим, може би не утре, решение\", добави той. \"Говорихме за Европейския съвет през март и ще трябва да намерим най-доброто решение. Сигурен съм, че най-доброто решение за Европа и за България е едно и също\". : Жан-Клод Юнкер Бойко Борисов Кристалина Георгиева Европейска комисия Южен поток механизъм за наблюдение правосъдие и вътрешни работи Share on Facebook Коментари Оставете коментар exaaa4.12.2014 г., 18:41:13Отговори Какъв ли гнусен, долен, извратен нарцис трябва да си, за да третираш министрите си като роби (Л. Павлова и Т. Дончев), заповядвайки им по-миналата седмица след посещението им в Брюксел да говорят апокалиптични неща за еврофондовете, само и само две седмици по-късно да можеш ТИ да обереш лаврите и да се накичиш с Божествен ореол на спасител. Още тогава беше ясно, че отпускат пари, но трябваше лично Тивоний да отиде да го съобщи. Тоя е изучавал Хитлер, Гьобелс и цялата им пропагандна наука до побъркване и е наизустил Моята борба със запетайките. +0-0 Аз4.12.2014 г., 17:27:55Отговори Гледах и слушах тази пресконференция днес и не ме оставя мисълта,че изказването на г-н Юнкер беше просто учтиво, абсолютно задължително в такива случаи. Ще поживеем и ще видим как ще се развият нещата по-нататък. Иначе днес Борисов говори доста правилно, имам предвид граматически. Изреченията бяха смислени. +0-0

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
ЕС

05 Дек 2014 1:52ч.

Чувате ли рева? Ранените хищници трудно сдържат силното си раздразнение от изявлението на Владимир Путин, че газопроводът „Южен поток“ вече не е актуален. Погледнете им медиите, чуйте им политическите говорители, почакайте още малко. Обърнете внимание на произволното изстрелване на числа, с които да измерим „пропуснатите ползи“ или „загубите“ от спирането на проекта. Путин започна с едни 400 милиона, до дни числата ще станат няколко пъти по-големи. Забелязахте ли лицата на част от говорителите по темата – синьочервеният им цвят трябва да ни убеди, че току-що сме сдъвкали печелившия билет за джакпота. Че България преди два дни е приключила; че сме имали в ръцете си рецептата за перпетуум мобиле, обаче сме били изненадващо нагли, за да се запитаме дали имаме полза изобщо от това. Осмелили сме се да поискаме нещо да бъде законно и да донесе поне един лев повече, отколкото трябва да дадем за това нещо. Това наистина е нагло! Тези дни всеки, който опитва да смята по старата математика и да задава въпроси, ще бъде обявяван за национален предател. А лицата във властта ще разменят от безумни по-безумни обвинения и обяснения, само и само да прикрият нервността си. Милиард и половина евро са това. Не са шега работа. Точно толкова пари няма да получат българските строители на „Южен поток“. И докато някои от тях са предимно строители, други са брънки от по-големи групировки, където се преплитат бизнеси, медии, политици... Откъде знам ли? Не знам, разбира се. Цитирам само една дузина политици, които през последната година се замеряха през медиите с обвинения кой какъв залък е захапал от „Южен поток“. Чух как един банкер в изгнание приши една от фирмите към корпулентния му бивш приятел. Чух как бивши министри обясниха скандала „КТБ“ точно с разпределянето на порциите по газопровода. Чух също и бившия икономически министър Драгомир Стойнев да казва от телевизионния екран как фирмите, които не били на Пеевски, били излезли от проекта. През последната година много неща се изговориха и имах наивността да запомня част от тях. Днес съм силно притеснен за бъдещето на медиите ИМ, на фирмите ИМ, на политиците ИМ. Това са един милиард и половина евро по-малко, все пак! Докато по телевизията ви представят тази сума като инвестиция и работни места, в техните глави тези пари са кеш (суха пара – б.а.) и политическо влияние. „Загубихме цяло едно поколение заварчици и кофражисти. Нищо не градим в тази държава“, каза цитираният вече г-н Стойнев. Не знам за заварчици, но колко журналисти, пиари и партии изгубихме... Не ми се смята дори. И въпреки това новината не е добра. Представете си изненадани отворени усти. Останали гладни и прехвърлящи бързо идеи за това как да компенсират „пропуснатите ползи“, а и направените вече „инвестиции“ - и политически, и медийни. Тези хора са в състояние да изобретят на секундата поне няколко „народополезни“ схеми, с които да се докопат до част от вашите пари, наричани в законодателството „държавен бюджет“. И ако предположим, че някой хубав ден управлението реши да започне истински реформи за по-висока ефективност, за запушване на пробойни, за налагане на върховенство на закона и за ограничаване на възможностите за бързо кеширане през контрабанда, нагласени обществени поръчки и „народополезни“ проекти, тогава най-естественият извод е, че съпротивата ще бъде огромна. Съпротива за запазване на гноясалото статукво. Хайде сега кажете, че Путин не е велик комбинатор.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Вак ум

07 Дек 2014 5:24ч.

Проф. Михаил Константинов С какво е покрит пътят през Атлантика? Известно е, че пътят към ада е покрит с най-добри намерения. Ама най-най-добри. Тази фраза се приписва на английския драматург Бърнард Шоу, но всъщност принадлежи на един друг англичанин, писателя Самуел Джонсън. Казват даже, че много преди това тя е произнесена от трети англичанин, богословът Джордж Херберт. Изглежда, че англичаните са доста наясно с пътищата към ада и с техните настилки. Дали обаче това знание ще им помогне и днес? Когато на Европа се предлага да поеме по дългия път, който минава през Атлантика и свършва някъде в Северна Америка. И по-точно в Канада, САЩ и Мексико, ако караме по картата от горе надолу. Пътят се нарича ТТИП, от Трансатлантическо Търговско и Инвестиционно Партньорство. Това е грандиозен проект, който предполага отмяна на митническите бариери и свободно движение на стоки и услуги между САЩ и Европейския съюз. Но далеч не само това. Предлага се хармонизация на санитарните, екологичните и социалните норми, на правилата за сигурност и безопасност и на много още правила, които управляват живота на американците и на европейците. Над спазването на ТТИП ще бдят екстратериториални арбитражни трибунали, в които концерните ще могат да съдят правителствата на суверенните държави (и обратното, но то ще е проформа). Предстои ТТИП да се подпише през 2015, а до 2017 да бъде одобрено от правителствата и парламентите на държавите от ЕС. Неофициално ТТИП вече се нарича „НАТО в икономиката”. Обявената цел е благородна и привлекателна: да се създаде трансатлантическа безмитна зона с потребителски пазар от над 820 милиона души. При това не какви да е, а хора от сърцевината на „златния милиард” - онази една седма от човечеството, за която се предполага, че си е надвила на масрафа, има достъп до фундаменталните материални ценности и живее добре в света, в който според американския политолог от японски произход Франсиз Фукуяма е настъпил „краят на историята”. Изтъква се, че участниците в този бъдещ суперпазар (Северна Америка и по-голямата част от Европа) произвеждат половината от брутния продукт на света и през тях минава над една трета от стокооборота на същия този свят. Този икономически субект щял също така успешно да се противопостави на изгряващата звезда на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Оценките за ползите от ТТИП варират, но става въпрос за няколко милиона нови работни места, устойчив ръст на икономиката и преки ползи за страните от няколкостотин милиарда евро годишно. Разбира се, никакъв край на историята не е настъпвал, а и не се очаква. Но това е един от най-малките проблеми на членовете на златния милиард. Големият проблем и на златния милиард, и на останалите 6 милиарда жители на Земята, не е ниският напоследък ръст на световната икономика, а самата световна икономика, която е разрушителна, антиекологична и докарана до абсурд. Границите на устойчивото развитие са достигнати, а някои са отдавна прекрачени. Доскоро положението с ресурсите на Земята се влошаваше с висока скорост, но нещата изглеждаха под контрол. Днес е ясно, че нещо много лошо и много скоро ще се случи. И няма как да е другояче, след като всички заедно копаем усърдно дупка в дъното на Ноевия ковчег, който в момента е цялата Земя. Известно е, че европейските стандарти в областта на екологията са на порядък по-добри и по-щадящи в сравнение с американските. Достатъчно е да споменем отровените с ГМО доскоро плодородни полета в половината американски щати, трагичната гледка на пресъхналите реки и водни кладенци след буренето с фракинг технологии за още нефт и газ, които моментално се превръщат в замърсяващи атмосферата емисии, отровения с нефт Мексикански залив (там разливът изобщо не е спирал!). На другия край на света кротко си стоят японците, а Фукушима бълва хиляди тонове радиоактивна вода в Свтовния океан дневно. И внимание! Там замърсяването е 10 000 (десет хиляди!) пъти над нормата. Или поне толкова казват че е, защото някои мислят, че е още по-лошо. Ако това изобщо е възможно, разбира се. Но май наистина е възможно. И само като наблюдение: в скъпите ресторанти по света океанската риба е от специални изолирани басейни и това дискретно се съобщава на клиентите! Защото те, както е известно, са ни скъпи. На този фон едва ли не безопасно изглеждат клаузите на ТТИП, посветени на „цифровия пазар”. Но колко безопасни са те, би трябвало да кажат европейските фенове на това партньорство, дето и в момента им подслушват телефоните, четат им мейлите и им правят каталог на посещаваните от тях неприлични сайтове. И кой им ги прави тези лоши неща? Той Едуард Сноудън вече няколко пъти им обясни кой, така че никой вече не може да се оправдава с невежество. Макар че може, както виждаме. Но не бива. Не напразно преговорите по ТТИП се водиха в пълна мъгла с надеждата, че няма да се забележи и че някак ще се размине. Е, забеляза се. И няма да се размине. Никак няма. Днес наричат ТТИП „Пътят към корпоративното робство”. Това неслучайно напомня за знаменитата книга на Фридрих Хайек „Пътят към робството”, публикувана през 1944. И ако в тази книга знаменитият нобелист (1974) показва как болшевишкият Съветски съюз и нацистка Германия са минали по пътя към робството, то днес по този път се канят да минат държавите от Златния милиард. Но няма, защото ТТИП ще последва съдбата на АКТА (злощастното международно споразумение за опазване на интелектуалната собственост в интернет). А иначе само по себе си презатлантическото сътрудничество не само не е вредно, но даже е много полезно. И в никакъв случай не е път към робството и по-общо към ада. Но само и единствено ако се прави по високите европейски стандарти и под контрола на гражданското общество на Европа.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи