- 10 Sep 2020
- 698
- 8
През септември министър Трайков в писмен отговор до депутата от Синята коалиция Иван Иванов относно проблемите с българските акредитирани лаборатории заявява, че докладът, изготвен от последната партньорска проверка от Европейската асоциация по акредитиране (ЕА) е предназначен единствено за служебно ползване. На 8 октомври на редовния парламентарен контрол Иванов зададе въпрос на министъра относно изпълнение на разпоредба от регламент на Европейския съюз. Става дума за регламента на ЕС, според който резултатите от съответната партньорска проверка се публикуват, а всеки национален орган по акредитация на страните, членки на ЕС, редовно прави обществено достояние информацията за тези резултати. И защо при това положение докладът от партньорската проверка е класифициран като документ за служебно ползване? Това попита депутатът и поиска санкции на служителите, които не са изпълнили разпоредбите, тъй като европейските регламенти йерархично стоят над националните закони.
<p>Няма защо да цитираме отговора на министър Трайков. Само ще кажем, че той защити „засекретяването” на доклада и де факто съответните анонимни служители с аргумента, че докладът бил едно, а резултатите от проверката – друго. В регламента се говорело само за резултатите, които пък според министъра България все още не била получила официално от ЕА. Накратко, „докладът на оценителския екип не е и не би следвало да бъде третиран като резултат от партньорска оценка”. Бил засекретен, защото в него имало данни, представляващи търговска тайна. В реплика към министъра Иванов отрече това с думите, че докладът „не съдържа никъде изискване за класификация като информация, която е за служебно ползване или с по-висок ранг за класифицирана информация”. Нито от страна на органа на ЕК, нито от българска страна. Това не е търговски договор и освен това нито един от докладите на ЕС до момента не е бил секретен.<br />Ясно е, че има други причини документът да бъде скрит от обществеността.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Предистория</strong></p>
<p>Тук е мястото да направим някои уточнения. <br />От 2006 г. въз основа на специален закон е създадена Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (БСА) като единствен орган в България, който има право да извършва акредитация на органи за оценяване на съответствието и да дава краен сертификат за завършена акредитационна процедура. Такъв е принципът в целия ЕС: във всяка държава има само една акредитираща институция, която членува в ЕА и подписва Многостранното споразумение за взаимно признаване на акредитацията (EA MLA). Това ще рече, че ако дадена лаборатория е акредитирана например да проверява храни, резултатите от нейните проби трябва да бъдат признати във всички държави, подписали EA MLA. От 06.10.2010 г. БСА е приета официално за страна по EA MLA за нови области на акредитация, с което областите на действие вече са пет: органи за сертифициране на системи за управление, органи за сертификация на персонал, органи за контрол, органи за сертификация на продукти, органи по сертификация на системи по околна среда. В ЕС не ни се признава все още акредитацията на лаборатории за калибриране на средства за измерване и на лаборатории за изпитване. Затова документите, които тези акредитирани от БСА лаборатории издават, важат само за територията на България. <br />В края на август във в. „Капитал” беше разяснено, че от 1 юли част от въпросните документи обаче вече не се признават и в България. След проверка на ЕА в акредитирани български лаборатории за калибриране и изпитване се стига до решение, че няма надеждна верига на проследимост на измерванията в страната и лабораториите за калибриране са недостатъчно компетентни. БСА получават официална препоръка да не се приемат издаваните от тях свидетелства, когато тези документи са предназначени за нуждите на акредитацията. В публикацията са цитирани обясненията на Елза Янева, изпълнителен директор на БСА. На практика това означава, че ЕА не признава издадените от БСА акредитации на лаборатории за калибриране и за изпитване, смятайки ги за ненадеждни. По-неприятното е, че и хората от бранша не знаят какви са конкретните констатации на проверяващите, защото докладът не е оповестен. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Имат ли изход потърпевшите?</strong></p>
<p>Журналистката Мара Георгиева е потърсила мнения от потърпевши като председателя на Сдружение на лаборатории за изпитване, калибриране и измерване „Буллаб” (член на Eurolab) инж. Иван Темнисков, който казва, че се е стигнало до ситуацията „днес БСА да не признава лаборатории, които е акредитирала вчера”, като същевременно лабораториите плащат всяка година такса на БСА между 1500 и 3400 лв. за поддържане на акредитацията си. От патовото положение страдат и клиентите на лабораториите за калибриране, т.е. стотици лаборатории за изпитване и органи за контрол, чиито уреди за измерване периодично трябва да бъдат проверявани дали отчитат правилно. <br />Така например дори замерването на водомерите, електромери и т.н. е валидно само за производител, който предварително има друго признато ИСО 9001, защото акредитацията му, дадена от БСА, не се признава. Ако като частно лице занеса моя водомер на лаборатория, която доскоро е била акредитирана от БСА, за да бъде измерен дали е точен, може и да получа документ как мери, но той всъщност няма да е законен. <br />Какъв е изходът за лабораториите за калибриране? Те биха могле да се обърнат към Българския институт по метрология за извършване на измерване на различни уреди. Но той няма необходимия капацитет и компетентност да отговори на неочаквано голямото и разнообразно търсене в момента. Другият вариант, който остава, е уредите за измерване да бъдат проверявани от акредитирани лаборатории в чужбина. Това пък ще струва страшно много пари. <br />Последната възможност е да се опитат да получат акредитация от националния орган на друга държава от ЕС, подписала EA MLA. Таксите обаче са в пъти по-високи от българските, а са налице и куп други трудности. Ако чужда служба направи акредитация на когото и да било в България, тази акредитация трябва да бъде призната от БСА. В противен случай ще важи само за територията на другата държава, чиято служба е акредитирала българския субект. Официалното признаване от БСА не е формално, получава се трудно и изисква да бъде аргументирано от чуждата служба по акредитация. БСА е особено ревнива към акредитирани от чужди служби български субекти и редовно се оплаква на ЕА, че не е била уведомена и не е давала разрешения за такъв акредиционен процес. Така мераците на външни акредитатори да идват в България са попарени. Това не би било проблем, ако БСА си вършеше работата качествено и навреме. Но не. През последните две-три години БСА е докладвана в ЕА за просрочия и несъответствия на процедурите си. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Реакция на Европейската асоциация по акредитиране (ЕА)</strong></p>
<p>В редакцията на ГЛАСОВЕ разполагаме например с писмо от 15.09.2010 г., подписано от зам.-председателя на ЕА Даниел Пиер, до изпълнителния директор на БСА Елза Янева по повод жалба от „Си Тестинг” ООД. Това е българска лаборатория за калибриране, акредитирана от словашкия национален орган по акредитация SNAS. Словакия е страна по ЕА МЛА за калибриране. Ето част от текста на писмото:<br />„Същността на жалбата е, че БСА отказва да признае като надежден източник за проследимост на сертификатите, гарантирани чрез акредитацията на SNAS, издадени от посочената по-горе лаборатория. Трябва да посоча, че тази позиция е абсолютно неприемлива и изцяло в противоречие с правилата на ЕА. Точно обратното, БСА трябва да признае и поощрява признаването на всяка чужда акредитация на страна по ЕА МЛА, дори тези издадени на национален орган за оценяване на съответствието”. (...) Ето защо от името на цялото ЕА общество аз настоятелно изисквам от Вас:</p>
<p>1) Да измените Вашия документ БАС QR 27 точка 3.4. (източници на проследимост) заличавайки третия параграф:<br />„Акредитирани лаборатории за калибриране, установени на територията на Република България, които са с призната възможност за измерване, калибриране и измерване с подходяща неопределеност, акредитирани от Национален орган за акредитация, страна по Многостранното споразумение на ЕА (ED MLA) или ILAC (ILAC-MRA) в област калибриране, при сътрудничество между калибриращия орган и ИА БСА съгласно ЕА-2/13“</p>
<p>2) Да напишете на Си Тестинг ООД, посочвайки, че сертификатите им за калибриране, предмет на акредитация от SNAS сега са надежден източник на проследимост;</p>
<p>3) Да ми докладвате обратно за горепосочените коригиращи действия, които трябва да предприемете незабавно;<br />Аз също трябва да посоча, че според мен, ако Вие откажете да предприемете коригиращи действия, това може да доведе ЕА МАС да прекрати временно частичния статус на признаване по МLА на БСА, който тя сега има. Ето защо, аз изпращам това писмо и на г-н Томас Факлам, председател на МАС, за да включи той въпроса в дневния ред на следващата среща на МАС...”</p>
<p>Видно е, че БСА не работи задоволително, а потърпевши от това са най-вече българските лаборатории, които изпитват измервателни уреди, околна среда и т.н. Явно служителите и ръководството на службата имат усещането, че като единствен акредитиращ орган в България могат да разиграват всички, чийто бизнес зависи от техните акредитации. Редно е правителството в лицето на ресорния министър Трайков да вземе необходимите мерки и да отстрани лицата, които не спазват правилата и процедурите.<br />Впрочем това не е единственият проблем в БСА. Открихме и друг интересен казус, за който можеге да се прочете на www.glasove.com.</p>
