- 10 Sep 2020
- 39
- 20
Георги Киряков
<p><strong>Числата са упорито нещо и тях няма как да излъжеш. А в изборите, както и в математиката, единствено те имат значение. Всичко друго е съвсем проста спекулация и евтина политическа пропаганда.<br />
Най-голямата лъжа, която няколко десни партии си позволиха да изрекат, не е, че са победители на последните избори, а че те са гласът на протеста. Но както показват сравнителните резултати от двата предсрочни парламентарни избора – през май 2013 и през октомври 2014 – това съвсем не изглежда да е така.</strong></p>
<p> </p>
<p>Преди да премина към конкретните данни, ще направя няколко уговорки. Първо, избирателната активност през 2013 година е 51,33%, или 3,5 млн. действителни гласа. През 2014 година избирателната активност е 48,66%, или 3,3 млн. действителни гласа. Второ, справедливото сравнение е именно между резултатите от два избора за национален парламент, а не между избор за европейски и национален. И трето, трябва да се има предвид, че генерираната от едногодишните протести гражданска енергия се е оттекла по-скоро към негласуващите, отколкото към настоящите партии. Така се потвърждава многократно изричаното в медиите клише, че на последните избори е липсвала алтернатива.</p>
<p>Въпреки изразителната победа срещу основния си политически и идеологически опонент БСП, от ГЕРБ не могат да имат никакви основания да се кичат с лаврите на победители. За пример може да служи Бургас, където емблематичният за партията кмет Димитър Николов не е успял да подобри резултата от миналата година, когато ГЕРБ взема 66 хил. гласа, а през 2014 година – 63 хил. </p>
<p>Същото е положението във Варна, където през 2013 година ГЕРБ получава 73 хил. гласа, а през 2014 – малко под 70 хил. Не по-различно е и в Пловдив-град, където партията на Борисов през 2014 взима пак по-малко гласове от миналата година. В трите софийски района партията също бележи по-слаби от миналогодишните резултати с по 3 хил. гласа по-малко на район. Само в Благоевград и Стара Загора може да се говори за относително подобрени резултати, макар да има и други райони, в които ГЕРБ има по-висок резултат при сегашните избори, отколкото при предишните, но разликите са пренебрежими.</p>
<p>Въпреки че избирателната активност тази година е по-ниска от миналата, това не може да бъде нито оправдание, нито повод за електорален оптимизъм в редиците на победителите. А още по-малко да им дава основание да претендират за упражняване на власт с доминираща роля. </p>
<p>Резултатите на ГЕРБ са силни на фона на слабостта на техния основен противник БСП, а не заради натоварване с доверие от страна на избирателите.</p>
<p>Другият кандидат за власт и желан партньор за управление от страна на условните победители ГЕРБ – Реформаторският блок, също не трябва да има илюзии за резултата си. И при тях, както при ГЕРБ, няма особен повод за оптимизъм.</p>
<p>Сборът от резултатите на отделните партии, съставляващи Блока, в изборите от 2013 година е по-голям от гласовете, получени от коалицията през 2014. Тук трябва да направим уточнението, че приносът на Християндемократическата партия на България с лидер Ирина Абаджиева-Репуц е символичен, а БНД на Борислав Великов има някаква тежест само в Монтана, но не и в други области. Земеделците на Николай Ненчев също едва ли могат да се похвалят с някакъв електорален принос, а НПСД на Касим Дал и Корман Исмаилов, особено след посещението на лидера на ДПС Лютви Местан при турския президент Реджеп Ердоган, със сигурност е загубила огромна част от подкрепата си.</p>
<p>Така при реформаторите се очертава не толкова оптимистична картина. Нито във Варна и Бургас, нито в Пловдив и Плевен Блокът успява да привлече повече избиратели от сбора от гласовете на отделните партии, получен на миналогодишните предсрочни избори. Такова е положението и във Велико Търново, Пазарджик, Видин, Враца. Само в трите района на София и Благоевград може да се говори за подобряване на резултата. И едва ли може да се каже, че е подобрен резултатът в Монтана и Хасково, където личният и доказано купеният вот изкривява числата до неузнаваемост.</p>
<p>Миналата година във Варна партиите, съставляващи Реформаторският блок, са получили общо 19 хил. гласа, а тази година – 17 хил. В Бургас миналата година сборът от гласовете е 12 хил., а през тази Блокът взима 11 хил. В Пловдив през 2013 сборът е близо 16 хил., през 2014 вече е по-малко от 14 хил.</p>
<p>Оказва се, че двете партии, претендиращи да са изразители на гласовете на протеста, са всъщност по-скоро губещи. Митът, че улицата си е търсила и е намерила своето представителство в тяхно лице, е силно преувеличен. Другият мит, че коалицията Реформаторски блок е успешен проект, също не издържа на сериозни аргументи. По-скоро е правилно да се говори за паническо събиране на твърди електорати, отколкото за субект със значимо електорално бъдеще.</p>
<p>Очевидно е, че за реформаторите трудните времена предстоят. Спасяването на елитите на съставните партии е факт, но това едва ли е дневният ред на избирателите им, а още по-малко на обществото. Засега Блокът е по-скоро механичен сбор от гласове и проценти с отрицателен резултат.</p>
<p>Изводите от тези сравнителни данни се налагат от само себе си.</p>
<p>Не може и няма как да има каквито и да е претенции за реформаторско мнозинство. Такова няма засега.</p>
<p>Не може да се говори за изборен успех нито при ГЕРБ, нито при Реформаторския блок, при положение че резултатите им са относително по-слаби от резултатите на предишните избори за национален парламент.</p>
<p>Проблемите и вдясно, и вляво са големи, но по-големите проблеми вляво правят удобен заслон на десницата, зад който ГЕРБ и Реформаторският блок умело прикриват реалното си състояние.</p>
<p>„Разбунтуваната улица“ очевидно не е овластила никого да управлява от нейно име, а по-скоро се е оттеглила в униние и подготвя следващата емигрантска вълна на отчаяние.</p>
<p>Няма и не може да има стабилно правителство, съставено от партии, чиито претенции са несъизмеримо по-големи от възможностите им и реалното им състояние.</p>
<p>Очевидно е, че пропагандата е по-силна от истината. А зад цунамито от медийни изяви с прояви на фалшив оптимизъм и убеденост в собствените възможности се крие чудовищна липса на държавническо мислене.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
