Какво ще каже Ирина Бокова по време на изслушването си във вторник

Мир, устойчивост и достойнство – новият хуманизъм за днешния свят

Визия на Ирина Бокова

Република България

Когато за първи път бях избрана за генерален директор на ЮНЕСКО през 2009 г.,  представих визия, наречена „ЮНЕСКО през 21-ви век, нов хуманизъм в глобализиран свят”. Днес, седем години по-късно, съм убедена повече от всякога, че светът и Организацията на обединените нации, работеща за неговото благо, се нуждаят от нов хуманистичен подход, за да се справят с вълна от неотложни предизвикателства и заплахи.

През октомври миналата година Организацията на обединените нации отпразнува своята 70-годишнина. В доклада си за 70-та сесия на Общото събрание на ООН генералният секретар Бан Ки Мун открои ясно залогът:

„Изградена от пепелищата на войната, преминала през седем десетилетия на дълбоки сътресения и промени, визията, заложена в Устава на Организацията на обединените нации, издържа изпитанията на времето, въпреки че светът се преобрази до степен, надхвърляща всички представи на нейните основатели. Тази визия за държави членки, „обединяващи силите си” в името на мир, благоденствие и достойнство за всички, продължава да бъде в основата на работата ни в глобален мащаб”.

Обединяване на всички за мир, устойчивост и достойнство – това е моята визия за Организацията на обединените нации.

Постигнат е голям напредък в световен мащаб. Избегнати бяха конфликти, подобни на войните, които опустошиха света през първата половина на 20-ти век. Милиони жени и мъже бяха изведени от крайна бедност и бяха постигнати успехи в овластяването на жените, образоването на децата, отбелязан бе напредък по отношение на човешките права, гарантирането на справедливост и насърчаването на доброто управление. Процесът на глобализация беше съчетан с революционно развитие на новите технологии, за да разкрие безпрецедентни възможности за борба с бедността, болестите и глада.

Въпреки това мирът е изправен пред нови заплахи, а човечеството се сблъсква с нови предизвикателства.

Конфликти, насилие и кризи продължават да причиняват страдания на милиони хора, принудени да напускат домовете си и да поемат пътя на бежанци. През миналата година домовете си са напуснали повече хора, отколкото във всеки момент от Втората световна война досега. Други милиони хора страдат от глад, преследвания и дискриминация. Войнстващ екстремизъм разкъсва самата тъкан на обществата. Промените на климата, влошаването на околната среда и изчерпването на ресурсите са новите причинители на миграцията и бедността в обществата в цял свят.

Новите заплахи за международния мир и стабилност изискват нови глобални отговори, вдъхновени от обновено колективно лидерство.

Ето защо, Организацията на обединените нации никога не е била по-важна от днес. Сега светът се нуждае от повече ООН. Не по-малко. Нуждае се от по-силно лидерство, по-ефективна многостранна система, по-добра дипломация, по-задълбочен диалог и нови възможности за сътрудничество. Само Обединените нации могат да осигурят всеобщата платформа, от която светът се нуждае, за да предприеме ефективни съвместни действия. Само Организацията на обединените нации може да подкрепи тези действия с правила, със зачитане на човешките права и достойнство. Вярвам дълбоко, както в достойнствата, така и в решаващото значение на многостранната дипломация. Ние се нуждаем от нова многостранна система за 21-ви век – жизнеспособен, приобщаващ, ефективен и ефикасен, основан на споделени ценности и норми, който не пести усилия за диалог, възползва се от силните страни на правителствата, заедно с гражданското общество, частния сектор и академичната общност, за да гради нови партньорства за новаторски действия.

Във всяко мое действие, ако бъда избрана, аз ще се придържам към принципите на Организацията на обединените нации и отговорностите на генералния секретар, както са определени в глава XV от Устава на Организацията на обединените нации. Ще се съобразявам с безпокойствата на държавите членки, като винаги ще поддържам споделените ценности и моралния авторитет на Организацията на обединените нации за насърчаване на мира и сигурността, устойчивото развитие и всеобщите права на човека. Това ще включва отговорността, като генерален секретар, овластен от Устава на Организацията на обединените нации, да свеждам до знанието на Съвета за сигурност всички въпроси, които, според мен, могат да застрашат международния мир и сигурност.

Дейността ми като генерален директор на ЮНЕСКО е свидетелство за твърдата ми  убеденост, че образованието, опазването на културното наследство, защитата на правата на човека и равенството между половете допринасят за мира, диалога, предотвратяването на конфликтите и на войнстващия екстремизъм. Опитът ми включва също провеждането на реформи, целящи приемането на мерки за постигане на по-голяма ефикасност, прозрачност и силно управление, в това число като председател на Комитета на високо равнище по управление на организациите в системата на ООН. Няма да пестя усилия, за да добавям към постиженията на досегашните генерални секретари и за да ръководя Организацията в задачата й да се адаптира към постоянно променящата се среда.

Изправени сме пред постоянно променящи се заплахи. Днес мирът не означава просто  отсъствие на война. Повече от всякога мирът трябва да се гради върху здравите основи на превенцията и посредничеството. Това изисква нов фокус и нови инвестиции в рамките на Организацията на обединените нации.

Предотвратяването на конфликти е основна задача на Организацията.

Трябва да мобилизираме всеки стълб от системата на Организацията на обединените нации, за да поставим посредничеството и превенцията на предната линия на всички усилия.

Новите заплахи изискват нов подход. Част от него трябва да бъде координирането на усилията на цялата ООН за справяне с глобалните предизвикателства, като крайната бедност, пандемиите и загубата на биологично разнообразие, тъй като те влияят не само на човешкия живот, но и на икономическото развитие, околната среда, сигурността и стабилността. Глобален отговор означава изграждане на пътна карта заедно с всички заинтересовани страни и агенции на ООН, където отговорностите са ясно разписани. Миграцията и бежанците са още един основен проблем, по който ООН трябва да има водеща роля в обединяването на всички, за да се справим с тази многоаспектна криза, започваща от липсата на достъп до образование и стигаща до проблеми със здравеопазването и сигурността.

Това разбиране е червената нишка в четири важни политически документа, които изискват по-твърди глобални действия от ООН за постигане, опазване и поддържане на мира – доклада на Независимата експертна група по мироопазващите операции на ООН, Световното проучване на ООН за прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, съвпадащо с 15-та годишнина на тази Резолюция, Прегледа на архитектурата за изграждане на мир на ООН за 2015 г. в годината на  10-тия юбилей от създаването на Комисията по изграждане на мира и Фонда за изграждане на мира, и неотдавнашния Доклад на групата на високо равнище относно финансирането на хуманитарната дейност. В тези документи се посочва, че върховенство имат политическите решения. Трябва да дадем шанс на дипломацията, която чрез всеобхватни стратегии да извежда обществата от кризи към стабилност, да изгражда устойчивост и да предотвратява връщане назад. Имаме нужда от постоянни действия – от възстановяване и реконструкция към развитие и устойчивост.

Ако бъда избрана, не бих пестила усилия, като генерален секретар и бих използвала всички средства и механизми, за да укрепя превантивната роля на Организацията. Както бе посочено от Независимата комисия на високо равнище по мироопазващите операции на ООН, превенцията на въоръжените конфликти и насилието е „може би най-голямата отговорност на международната общност” и системата на ООН трябва да „обедини усилията си, така че по най-ефективен начин да гарантира превенция на конфликтите и постигане на мир”.

Това означава да се инвестира в дипломацията, да се действа превантивно и всеобхватно срещу причините за конфликти. Това означава също да преразгледаме подхода си към мироопазването. Този обновен подход, отразяващ обединените ни усилия да защитаваме, трябва да обхваща предотвратяване на конфликти, посредничество, бързи реакции на хуманитарни кризи, природни бедствия и унищожаване на културното наследство. Мироопазващите операции играят жизненоважна роля за защитата на цивилното население от насилие и зверства, като същевременно продължаваме усилията за постигане на основната си цел за насърчаване на приобщаващи политически процеси и за подпомагане на прехода на държавите от конфликт към траен мир.

Убедена съм, че пред лицето на нови видове  заплахи, трябва да предефинираме и да възродим мироопазващите операции в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации и в консултации със Съвета за сигурност. Те трябва да стимулират жизнеспособни политически процеси на основата на нови партньорства за сигурност и на последователни подходи, повече фокусирани върху конкретната ситуация и ориентирани към хората. Накратко, трябва да инвестираме в стабилност и да разработваме решения със и за хората. Това са основите на мира.

Подобни интегрирани действия са ни необходими за справяне със заплахите на войнстващия екстремизъм и тероризма, които в никакъв случай не трябва да се асоциират  с определена религия или вероизповедание, националност или етническа група. Борбата с войнстващия екстремизъм изисква нови форми на колективни действия, както и предотвратяване на неговото зараждане чрез образование, изграждане на умения у младите жени и мъже, чрез социално включване, толерантност и спазване на  правата на човека.

Другото лице на превенцията е устойчивост.

Трябва да укрепим днешните общества, за да ги направим устойчиви на всички заплахи за мира – от войнстващия екстремизъм до нетолерантността, дискриминацията и конфликтите. Развитието е най-мощният механизъм за изграждане на устойчивост, и в този смисъл Дневният ред на ООН за устойчиво развитие до 2030 ни дава историческа възможност. Този нов дневен ред съдържа глобална, всеобхватна и трансформираща визия за отстояване на правата на човека и достойнството, за снабдяване на всички общества със специфични инструменти за собственото им развитие. Дневният ред е амбициозен, и това е правилно, тъй като неговата цел е укрепване на мира чрез премахване на бедността, включващи общества и устойчивост. Това означава също да защитаваме заедно Земята и да уважаваме планетарните граници, включително чрез ефективно прилагане на Споразумението за климатичните промени от Париж.

Ако бъда избрана, ще мобилизирам системата на Организацията на обединените нации, да оказва подкрепа на всички държави в тези направления. Това налага Организацията на обединените нации да стане по-пригодна за целта, по-ефикасна, ефективна и отговорна по отношение на потребностите на държавите членки. Работата поотделно няма да даде резултати. ООН, като уникален общ терен, където държавите могат да се срещат, за да обсъждат проблемите, загърбвайки предразсъдъците, трябва да отговори на очакванията на всички свои членки. Разделенията в системата, които толкова често компрометират ефикасността, трябва да бъдат превъзмогнати. Нуждаем се от нови бизнес модели за по-голяма последователност в системата за развитие, за да намираме ефективни решения в подкрепа на държавите членки. Постоянният диалог между държавите членки и техните лидери е ключово важен и аз няма да пестя усилия да ги подкрепям във всяка стъпка по този път.

Това е от основно значение за успеха на Дневния ред до 2030.

Едно решение не е приложимо за всички. Вярвам, че за да бъде довършена работата по Целите за развитие на хилядолетието се изисква специално внимание към най-слабо развитите се страни, към изоставащите общества, включително Малките развиващи се островни държави, които са най-уязвими по отношение на въздействието на климатичните промени. Страните със средни доходи също се нуждаят от подкрепа, за да се справят със задълбочаващите се неравенства и дадат тласък на напредъка чрез добро управление и върховенство на закона.

Напредъкът по отстояването на правата на човека и достойнството на всеки мъж и жена трябва да бъде отправна точка за всички наши усилия, както и стандарт, спрямо който ще измерваме успехите. Тяхното спазване ще доведе до създаването на по-справедливи общества и ще гарантира равнопоставено участие на мъжете и жените в социалния, политическия и икономическия живот. Това е начинът за постигане на истинско световно гражданство.

Овластяването на жените ще създаде по-добро бъдеще за всички.

Равенството между половете е основно човешко право и аз съм убедена в неговата трансформираща сила за създаването на по-справедливи, приобщаващи и устойчиви общества. Овластяването на жените е напредничава стратегия за постигане на целите за устойчиво развитие. Аз виждам насърчаването на равенството между половете като едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век, неразделна част от борбата за човешките и гражданските права в цял свят. То е също и една от най-големите възможности за постигане на устойчиво развитие и траен мир.

Вярвам, че овластяването на жените не може да бъде постигнато, без да бъде сложен край на насилието срещу тях, включително сексуалното насилие, което е грубо потъпкване на човешките права. Аз съм твърдо решена да работя с правителствата и гражданското общество в борбата с всички видове насилие срещу жени и момичета. Насилието има многобройни физически, сексуални и психически последици за милиони жени и момичета, които им пречат да участват пълноценно в социалния живот, и нанася също поражения на техните семейства, общности и обществата като цяло. Трябва да предизвикаме промяна. Не може да има извинение за ужасяващите престъпления на сексуално насилие, като смятам, че ООН трябва да поеме водеща роля, като покаже неотменния си ангажимент да сложи край на безнаказаността на насилието срещу жени и момичета .

Доброто управление е жизненоважно за увеличаване на въздействието от дейността на ООН.

Днес светът е изправен пред безпрецедентна хуманитарна криза – това изисква новаторски подход за финансиране и ефективни реакции. Това изисква също и обединяване на хуманитарните и мироизграждащи усилия, както и тези за развитие. По този начин „меката сила“ на Организацията на обединените нации може да създаде условия за пълноценно човешко развитие в дългосрочен план. Не можем просто да предоставяме помощ, трябва да предприемаме превантивни действия, като  усъвършенстваме механизмите за мониторинг и ранно предупреждение в случаи на природни бедствия, като предотвратяваме конфликти и не позволяваме тяхното повторно възникване.

Вярвам, че резолюцията на Общото събрание на ООН за ревитализация на работата на Общото събрание, включително за въвеждане на по-отворен и прозрачен процес за избор на следващия генерален секретар, създава нови възможности за дебати и диалог по това как успешно да направим процесите на ООН по-видими и ориентирани към хората. Това ще бъде трамплин към мултиплициране на общите усилия за превръщането на Организацията на обединените нации в по-последователна, ефикасна и адекватна на предизвикателствата на днешния ден.

Трябва да преминем към нов етап  на Действия като един, водени от принципите за прозрачност, отговорност и резултатност. Ако бъда избрана, ще насърчавам  подновената синергия между държавите членки и генералния секретар, за да постигна рационализация и оптимизация на управлението, на административните разходи и развитието на човешките ресурси. Убедена съм, че това е начинът, по който ще продължаваме да правим Организацията на обединените нации по-отзивчива и ефективна. Ще продължа добрите практики и ще използвам управленския си опит, за да подобря координацията между агенциите и интердисциплинарния подход.

В световен мащаб има големи очаквания, на които трябва да отговорим. Милиони жени и мъже очакват от ООН да предотвратява конфликтите, да сложи край на войните и да положи основите за устойчиво развитие. Те очакват от Организацията на обединените нации да представлява човечеството като единна общност, споделяща ценности и стремежи, с обща история и съдба. Те разчитат на Организацията на обединените нации заради надеждата, която носи, че заедно можем да изградим общо и мирно бъдеще, бъдеще, което не изоставя никого, бъдеще на достойнство за всички.

Това е новият хуманизъм на 21-ви век.

Ирина Бокова