Иран и САЩ: най-добрите врагове

<p><strong>Август 1953 г.:</strong> Английските и американските тайни служби организират държавен преврат, който сваля министър-председателя Мохамед Мосадег, привърженик на национализацията на петролната индустрия, който е смятан за прекалено близък на руснаците. Съюзник на САЩ, монархията на шаха, която е на власт от 1941 г. в Иран, започва авторитарен завой.</p> <p><strong>Януари 1979 г.:</strong> Режимът на шаха на Иран е свален от ислямска революция. Мохамед Реза Пахлави получава убежище в Египет, след което заминава за САЩ. Аятолах Хомейни, който е бил в изгнание във Франция, се завръща в Иран и застава начело на революцията. Същата година аятолахът става върховен водач на революцията. На 1 април е прокламирана Ислямска република Иран. Аятолах Хомейни иска чужденците да напуснат Иран.</p> <p><strong>Ноември 1979 г.:</strong> Посолството на САЩ в Техеран е атакувано от 400 студенти ислямисти, които искат шахът да бъде екстрадиран от Америка. Болен от рак в последна фаза, бившият шах се лекува в Ню Йорк. 52-ма служители на американското посолство са взети за заложници. Окупацията и взимането на заложниците продължават до януари 1981 г.</p> <p><strong>Април 1980 г.:</strong> Тайна операция за освобождаване на заложниците се проваля и завършва със смъртта на осем военни в иранската пустиня. САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с Техеран. Последните служители на посолството са освободени през януари 1981 г., няколко часа след като Джими Картър напуска Белия дом. В замяна на освобождаването им са възстановени замразените от Вашингтон ирански авоари. Заложниците остават в плен в продължение на 444 дни.</p> <p><strong>1980 г.:</strong> Ирак на Саддам Хюсеин нахлува в Иран, оправдавайки този акт със серия от инциденти по границата между двете държави. Всъщност Саддам Хюсеин иска да възпре влиянието на аятолах Хомейни над иракските шиити. Иранците оказват обаче твърда съпротива, която иракският лидер не си е представял.</p> <p><strong>Ноември 1986 г.:</strong> За да получи подкрепата на Иран за освобождаването на американските заложници, взети в Ливан, Вашингтон започва тайни разговори с Техеран и му продава оръжие. Приходите от тези продажби Вашингтон използва, за да подкрепи бунтовниците в Никарагуа. Иран разкрива аферата и предизвиква един от най-грандиозните скандали по време на президентството на Роналд Рейгън.</p> <p><strong>1981 г.:</strong> Али Хаменей, една от основните фигури по време на революцията от 1979 г., е първият духовник, избран за президент на Ислямската република.</p> <p><strong>Юли 1987 г.:</strong> САЩ се намесват в конфликта между Иран и Ирак, за да защитят кувейтските и саудитските петролни танкери. Иранският флот почти е унищожен от тези удари. Две ирански платформи също са унищожени.</p> <p><strong>1988 г.:</strong> Ирак и Иран постигат прекратяване на огъня след войната, в която са загинали един милион души.</p> <p><strong>Юли 1988:</strong> &bdquo;Еърбъс&rdquo; на &bdquo;Иранеър&rdquo; е свален &bdquo;по погрешка&rdquo; над Персийския залив от американска фрегата, която е имала сблъсък преди това с две ирански канонерки. 290-те пътници и членовете на екипажа са убити.</p> <p><img src="/uploads/editor/HOMEINI.jpg" alt="" /></p> <p><em>Аятолах Хомейни</em></p> <p><strong>1989 г.:</strong> Аятолах Хомейни умира през юни. Али Хаменей е избран от Събранието на 80-те духовници за негов наследник като &bdquo;водач на революцията&rdquo;.</p> <p><strong>Февруари 1993 г.:</strong> Иран е обвинен от Вашингтон след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк , при който загиват шестима души, а хиляди са ранени.</p> <p><strong>Април 1995 г.:</strong> Вашингтон обявява търговско и финансово ембарго срещу Иран, който е обвинен, че подкрепя тероризма. Пред 1996 г. санкциите са приложени спрямо компаниите, които инвестират в петролната или газовата индустрия на Иран.</p> <p><strong>1997 г.:</strong> Реформаторът Мохамед Хатами е избран за президент на Ислямската република. Той е преизбран отново през 2001 г. Политиката му на отваряне на обществото и институциите ще бъде възпрепятствана от аятолах Хаменей.</p> <p><strong>Януари 1998 г.:</strong> Мохамед Хатами призовава за диалог със САЩ и говори за &bdquo;уважението&rdquo;, което изпитва към американската цивилизация. Няколко седмици по-късно обаче той изобличава &bdquo;потисническите позиции на САЩ&rdquo;.</p> <p><strong>2001 г.:</strong> Въпреки официалното си противопоставяне на нашествието в Афганистан иранското правителство запазва доброжелателен неутралитет спрямо американските сили. Техеран играе също важна роля в конференцията в Бон, в края на 2001 г., като дори посредничи на САЩ, за да помогне за сформирането на афганистанско правителство.</p> <p><strong>Януари 2002 г.:</strong> Президентът Джордж Уокър Буш поставя Иран сред страните от &bdquo;оста на злото&rdquo;, заедно с Ирак и Северна Корея, които подкрепят тероризма. Техеран никога няма да му го прости.</p> <p><img src="/uploads/editor/IRAN-URAN.jpg" alt="" /></p> <p><strong>14 януари 2002 г.:</strong> Муджахидините на иранския народ, група, която е в опозиция спрямо режима, разкрива съществуването на две неизвестни ядрени инсталации, едната за обогатяване на уран в Натанц, а другата &ndash; за тежка вода в Арак.</p> <p><strong>2003 г.:</strong> Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщава, че е открила в завода в Натанц нива на обогатяване на уран, които са по-високи от тези за граждански цели. Германия, Франция и Великобритания предлагат преговори и получават от Техеран съгласие да приложи допълнителния протокол към Договора за неразпространение, което позволява да започнат инспекции на МААЕ в Иран. Западните страни се опасяват, че Иран се стреми да се сдобие с атомна бомба под прикритието на гражданската си ядрена програма.</p> <p><strong>Декември 2003 г.:</strong> След опустошителното земетресение в Бам, което отнема живота на 31 хил. иранци, САЩ изпращат помощ на страната. Това е случай за рядък директен контакт между официален американски представител и иранският представител в ООН.</p> <p><strong>Август 2005 г.:</strong> Консерваторът Махмуд Ахмадинеджад, бивш кмет на Техеран, който става известен с антиамериканските си злъчни критики, е избран за президент с 67,1 на сто от гласовете. Иран подновява обогатяването на уран, което предизвиква тежка криза със Запада. Съветът за сигурност на ООН гласува първата серия от санкции спрямо Иран. Тя ще бъде последвана от други.</p> <p><strong>2006 г.:</strong> Ахмадинеджад обявява, че Иран &bdquo;се е присъединил към ядрените държави&rdquo; в обогатяването на уран. Той предупреждава, че ще прекрати сътрудничеството с МААЕ, ако страната му бъде подложена на санкции. През май Вашингтон предлагат да участва в преки преговори, заедно с европейците, при условие, че Техеран прекрати обогатяването на уран. Иран се съгласява да участва, но без предварителни условия. Започва диалог между глухи, който продължава и до днес.</p> <p><img src="/uploads/editor/MAHMOUD.jpg" alt="" width="631" height="398" /></p> <p><em>Махмуд Ахмадинеджад</em></p> <p><strong>Март 2009 г.:</strong> Американският президент Барак Обама се обръща директно към иранските ръководители, като им предлага да бъдат преодолени 30-те г. на конфликт.</p> <p><strong>Юни 2009 г.:</strong> Обама осъжда жестоко потушаване на демонстрациите в Иран срещу спорните президентски избори, произведени на 12 юни, твърдейки, че легитимността на преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад (с 63 на сто от гласовете на първия тур) срещу реформатора Хосейн Мосави, поставя &bdquo;сериозни въпроси&rdquo;. Въпреки това Вашингтон продължава политиката си на отваряне. През есента американски и ирански представители се срещат в рамките на ядрените преговори в Женева.</p> <p><strong>Август 2009 г.:</strong> Иран задържа трима американци на иракско-иранската граница и ги обвинява в шпионаж, нещо, което Вашингтон отхвърля. Жената от триото е освободена през септември 2010 г., но спътниците й трябва да почакат още година, за да бъдат пуснати.</p> <p><strong>Декември 2009 г.:</strong> Започва аферата &bdquo;Шахрам Амири&rdquo;. Техеран обвинява Вашингтон, че е отвлякъл физика, но американската телевизия Ей Ви Си твърди, че иранецът съм е дезертирал и работи за ЦРУ. През юли Амири отива в бюрото за иранските интереси във Вашингтон и се връща в Техеран.</p> <p><strong>Юни 2010 г.:</strong> Американските разузнавателни служби са започнали през 2006 г. кибератака срещу иранския ядрен проект. Първият вирус е вкаран успешно в компютър в централата в Натанц през 2008 г., без да бъде засечен. През 2010 г. тайните служби пускат &bdquo;Стукснет&rdquo;, който е измислен заедно с израелците. Но информационният вирус се разпространява в интернет и съществуването му е разкрито. Неговият наследник &bdquo;Флейм&rdquo;, който разрушава хиляда образци от ултрамодерните ирански центруфуги, ще забави с година и половина иранската ядрена програма.</p> <p><img src="/uploads/editor/IRAN-ROHANI.jpg" alt="" /></p> <p><em>Новият ирански президент Хасан Рохани</em></p> <p><strong>Октомври 2011 г.:</strong> Вашингтон съобщава, че е осуетил план за атентат, подготвян от Техеран на американска земя срещу посолството на Саудитска Арабия. Вашингтон добавя компанията &bdquo;Махан Еър&rdquo; в черния си списък.</p> <p><strong>Декември 2011 г.:</strong> Иран пленява американски дрон, навлязъл във въздушното му пространство. Вашингтон изисква неговото връщане. Барак Обама обнародва закон, който изключва от американската финансова система всяка институция, която сътрудничи с Централната банка на Иран, в която страната събира основните си приходи от петрол. Техеран твърди, че в случай на санкции срещу петролния износ &bdquo;нито една капка петрол няма да премине през Ормузкия проток&rdquo;. Вашингтон обявява, че не желае да толерира възпрепятстването на морския трафик през този проток.</p> <p><strong>2013 г.:</strong> Прекъснатите през юни 2012 г. преговори за иранската ядрена програма са подновени през февруари, без обаче да дадат резултат.</p> <p><strong>Септември 2013 г.:</strong> Избраният през юни за президент умерен духовник Хасан Рохани умножава знаците за отваряне към САЩ. Той си разменя писма с Барак Обама и обявява, че е готов, ако условията са подходящи, да се срещне с него. Белият дом проявява сдържаност. Той не изключва тази възможност, но преди това иска действия.</p> <p><img src="/uploads/editor/OBAMA.JPG" alt="" /></p> <p><em>Президентът Барак Обама обяви в петък, че е говорил по телефона с иранския си колега Хасан Рохани, нещо, което се случва за първи път от 1979 г. насам</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>