- Автор: Гласове
- 15 Март 2023
- 2435
- 21
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Забавяне на икономическия растеж до 1% през тази година и краткосрочен спад на БВП прогнозира „Институт по икономика и политики“ към Университета за национално и световно стопанство. Годишният доклад на изследователското звено прогнозира ускоряване на растежа на БВП до 2.6% през 2024 година, но само при условие, че значителните външни рискове не се реализират. В същото време се очаква инфлацията да остане висока, но в рамките на едноцифрени темпове и от 13% през 2022 г. средногодишната й стойност през 2024 г. да е 7.5%
Сериозно внимание изискват структурните промени в икономиката, заради които тя рискува да губи все повече своята конкурентоспособност под натиска на ниската си ефективност. Освен високата енергоемкост и ресурсоемкост, демографската криза и свитото предлагане на труд водят до двуцифрен растеж при трудовите възнаграждения, а това заплашва българското производство да достигне ценови равнища, при които няма да е конкурентоспособно на международните пазари предупреждават от оранизацията.
„Прогнозираме растежът на реалния БВП на България през 2023 г. да се забави до 1.0% (спрямо 3.3% през 2022 г.), което ще се определя от преустановяването на тенденцията към натрупване на запаси в икономиката и формирането на отрицателен принос на нетния износ, докато вътрешното търсене ще продължи да допринася положително. Фактори, които ще влияят в посока отслабване на стимулите за поддържане на високи наличности от запаси, са оскъпяването на кредитния ресурс, подобряването на функционирането на глобалните вериги за доставки и понижението на цените на основни суровини. Отрицателният принос на нетния износ ще се дължи на прогнозирания по-висок темп на растеж на вноса спрямо износа на стоки и услуги“, сочи един от изводите в документа.
Други изводи на доклада са:
- Бюджетният дефицит да достигне 6.9% от БВП (при 3% максимално допустим праг за еврозоната) или близо 12 млрд. лв. ако не се вземат мерки за ограничаване на разходите;
- Грешки във фискалната политика на последното редовно правителство доведоха до по-скъпо финансиране на бюджетния дефицит;
- България не би могла да влезе в еврозоната през 2024 година, дори ако към нея се приложат същите компромиси, които се направиха спрямо Хърватия. Отклонението на инфлацията спрямо страните с най-добра ценова стабилност е много по-голямо.
На какво се основава прогнозата?
Институтът е изготвил прогностичен модел, който включва 5 високочестотни сезонно изгладени индикатора за навременна информация какво е състоянието на икономиката. Това са верижните темпове на изменение на индексите на производство в промишлеността, строителството и услугите; индикатора за икономическите нагласи в икономиката, съставян от ЕК; равнището на безработица по данни на агенцията по заетостта; и PMI индекс за еврозоната, която е основен търговски партньор на България. Тези индикатори се използват за обясняване и прогнозиране на развитието на верижния темп на изменение на реалния БВП. Точно на база на тяхната динамика и представянето им към края на месец януари 2023 г., се извежда прогнозата, за 50% вероятност икономиката да навлезе от фаза на “висок растеж” в такава на “нисък растеж”. Същевременно се отчита и повишение на вероятността реалният БВП да спадне през някое от тримесечията на тази година.
Тема на фокус: Пазарът на труда
Несигурност пред прогнозата произтича също от по-нататъшно задълбочаване на спиралата между заплатите и цените, което е предпоставка за повишена инертност на инфлацията, по-ниска покупателна способност на домакинствата и възможна загуба на ценова конкурентоспособност на експортно ориентираните фирми спрямо търговските партньори на България.
По-бързият растеж на компенсацията на един нает спрямо производителността на труда доведе до нарастване на разходите за труд на единица продукция с 14.9% на годишна база
През януари-септември 2022 г. компенсацията на един нает нарасна със 17.5% спрямо 11.3% през 2021 г., което отразяваше повишаването на недостига на персонал в някои сектори и индексирането на част от заплатите с темпа на нарастване на потребителските цени. Други фактори, които допринесоха за ускоряването на растежа на компенсацията на един нает бяха увеличаването на заплатите в бюджетния сектор и повишението на минималната работна заплата от април 2022 г.
