Илко Семерджиев: За здравеопазване се дават все повече пари, а резултатът е все по-лош

<p><strong>- Г-н Семерджиев, как ще коментирате идеята на здравния министър д-р Стефан Константинов за спешно преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи и нужна ли е тази радикална промяна в начина на финансиране на системата?</strong></p> <p>- В това правителство трети министър казва, че "от утре" започва да въвежда диагностично свързаните групи. Първоначално министър Константинов каза, че това ще се случи от януари 2012 г., онзи ден чухме, че ще е от 2013 г., а вече се промъкват и фрази, че ще изисква повече време, ерго &ndash; след края на неговия мандат.</p> <p>Хубаво е, че осъзнава, че не става от днес за утре едно такова нещо, но е време да осъзнае и че това не е негова работа, а на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която е скептична по въпроса. Всъщност дигностично свързаните групи са инструмент, а не политическа цел в здравеопазването. Такъв инструмент от десет години се развива в България и това са клиничните пътеки.</p> <p>В момента пътеките са 300 и могат да бъдат направени още. Ние сме ги залагали като диагностично свързани групи в началото, но за съжаление този процес не продължи. Ако се развият като такъв модел и достигнат до 500-600, клиничните пътеки ще вършат достатъчно добра работа.</p> <p>Диагностично свързаните групи не са модел, с който може да се управлява качеството, а клиничната пътека е най-добрият инструмент за това. Ако някой иска да смени модела на финансиране, по-добре да развие клиничните пътеки, а не да прибягва към коренно различен механизъм. Дори става въпрос и за национална гордост, защото клиничните пътеки ние сме си ги направили сами, само методологията сме я взели от Австралия.</p> <p>Лично авторът на тази концепция дойде в България, представи я, подари ни я и въз основа на това и труда на българските научни медицински дружества ние създадохме клиничните пътеки. Така спестихме на данъкоплатците огромни разходи и адаптирахме модела към постиженията на най-добрата медицинска практика у нас.</p> <p><strong>- В лекция за това какво се случи в здравеопазването в България от 1999 г. досега споменахте, че за последните десет години средствата за сектора са се увеличили значително. Защо тогава хората са все по-малко удовлетворени от здравните услуги?</strong></p> <p>- Факт е, че от въвеждането на здравното осигуряване &ndash; в началото с 6%, а сега с 8% вноска, публичните средства за здравеопазване се увеличават симетрично на ръста на доходите на българите. Растат и касовите плащания.</p> <p>Публичните пари в системата днес са около 3 млрд. лв. &ndash; много повече, отколкото преди десет години, когато се справяхме с около 1,2 млрд. лв., но са много по-зле управлявани и с тях се постига по-лош резултат. Всъщност с почти три пъти повече пари се предлагат много по-ниско качество и много по-малко услуги, отколкото преди десет години.</p> <p><strong>- Какво трябваше да се направи през тези десет години, за да се осигури по-качествено здравеопазване?</strong></p> <p>- Когато започнахме реформата, набелязахме детайлно 100 стъпки. В рамките на нашия мандат направихме 79 от тях. Създадохме стратегия до 2010 г., план за действие и проекти, финансирани от Световната банка.</p> <p>За съжаление нито една от останалите 21 стъпки не беше направена. Всъщност изпълни се само една &ndash; през 2005 г. НЗОК започна да финансира изцяло и болниците (преди това финансираше изцяло само доболничната помощ &ndash; бел. ред.), но за съжаление със същия размер на осигурителната вноска, т.е. с бюджета на извънболничния сектор, и това доведе до много тежки проблеми.</p> <p><strong>- Дайте примери.</strong></p> <p>- Един от най-големите проблеми беше блокирането на приватизацията на лечебните заведения още през 2002 г. Трябваше да започне приватизация на диагностично-консултативните и медицинските центрове, а после и на някои болници. За съжаление през 2002 г. глава 13 от Закона за лечебните заведения, която третираше приватизацията, беше отменена, така израсна частна паралелна здравна мрежа и броят на болничните заведения стана два пъти по-голям от необходимото.</p> <p>За да се издържат двойно повече структури, отиват двойно повече средства, но резултатът не е двойно по-добър, а точно обратното. Друга много сериозна стъпка, която трябваше да се направи, е доброволното здравно осигуряване да стане конкурент на НЗОК. Да, ние тръгнахме с една национална каса, но и с множество доброволни частни фондове, които с времето трябваше да бъдат допуснати да я конкурират, както стана в Холандия, която в момента е с най-добрата система на здравеопазване.</p> <p><strong>- Какво е бъдещето на частните фондове, след като здравният министър Константинов обяви, че засега няма да им бъде позволено да се конкурират с НЗОК?</strong></p> <p>- Министър Константинов твърди, че той е за конкуренция на здравната каса, но в един друг мандат, т.е. това е директен отказ от правене на реформи. Да имаш властта да промениш нещата към по-добро и да не го направиш... Не може да си министър заради позицията, славата и медиите. Идеята догодина болниците да се финансират чрез фиксирани бюджети е връщане в периода преди 1989 г.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Как си обяснявате факта, че у нас за десет години така и не беше изградена единна информационна система в здравеопазването. Дори има упрек към вас, че сте започнали реформата без такава система.</strong></p> <p>- Това не е вярно, информационната система на касата беше изградена, но през 2002 г. беше деинсталирана. Най-интересното е, че и до днес може да се види в архива на НЗОК заповедта на тогавашния директор да се деинсталира софтуерът на "АремисСофт", а при миграцията на данните голяма част от тях бяха изгубени.</p> <p>Впоследствие бяха направени 17 вида експертизи, за да се установи какво е било нивото на системата през 2002 г. и защо тя е била съсипана. Българската експертиза на "Информационно обслужване" АД показа, че 95% от системата е била готова. Международната експертиза, платена от Световната банка, даде оценка, че системата е изисквала много малко усилие, за да бъде изцяло завършена и пълноценно работеща.</p> <p>И в момента има много единични информационни системи в здравеопазването, но те не могат да говорят помежду си, нямат единен стандарт за обмен на данни и не са интегрирани. И досега няма валидно електронно отчитане от лечебните заведения към касата, което ние бяхме започнали да правим през 2001 г. Резултатът от липсата на интегрирана информационна система е видим в преразхода на средства и множеството измами, които сега е невъзможно да бъдат адекватно контролирани.</p> <p><strong>- Как ще коментирате споровете около установяването на лекарските грешки и предложението на гилдията и прокуратурата оплакванията от пациенти да минават първо през лекарски комисии и те да преценяват дали да има разследване? Необходим ли е специален текст в Наказателния кодекс за тези грешки?</strong></p> <p>- Няма кой друг освен лекар да коментира материя, която е с медицински характер. Но има един драстичен конфликт на интереси &ndash; по закон съсловните организации на лекарите и зъболекарите защитават интересите на своите членове. Когато се възложи на такава организация да работи за уличаване на грешките на свои членове, очевидно това не е добър и работещ модел.</p> <p>По принцип не бива да се прави квалификация на грешките &ndash; лекарска, шофьорска, журналистическа, учителска, адвокатска. В българското законодателство има два модела, които преследват този, които е навредил. Ако има физическо увреждане на пациент, има си съд &ndash; той е независимият орган, който решава. Към съда има вещи лица и те не са в управата на Българския лекарски съюз, те са подбирани от съда и са независими, за да няма конфликт на интереси.</p> <p>Ако пък грешката е по-скоро административна, има си дисциплинарно производство. Трябва да се върви по тези два пътя, те са заложени в правната система. Ако се тръгне по пътя на субективните преценки &ndash; някакви колективни съсловни формации да дават преценки за грешки, това е връщане към миналото, когато имаше другарски съд.</p> <p><strong>- Лекарският съюз определи минимална цена за преглед при частен медик от 24 лв., но заради това ще бъде разследван за картел от Комисията за защита на конкуренцията. Според вас тази цена адекватна ли е?</strong></p> <p>- Решението ми напомня за късния социализъм, когато лелеяният комунизъм се оказа фикция, но концепцията за капитализма още не обитаваше главите на тези, които вземат решения.</p> <p>С две думи &ndash; цената в частния сектор се определя от търсенето и предлагането, така че опитите на някакви колективни събрания да определят какво ще се случва на пазара мога да квалифицирам само като сънуване в будно състояние.</p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a href="dnevnik.bg" title="dnevnik.bg"><span style="text-decoration: underline;">в. "Дневник"</span></a>.</em></p>