Икономиката ни е пред криза, наближава рецесия. Бюджет 2025 трябва да заложи мерки срещу нея

Икономиката ни е пред криза, наближава рецесия. Бюджет 2025 трябва да заложи мерки срещу нея

Автор: Стефан Антонов за "Гласове"

Когато Османската империя превзема България, властта е разпределена в три квазидържави. Страната е опустошена от чума, която редуцира населението ѝ. Оцелелите са изморени след татарските набези от север. Подобно на тогава, и днес нито чумата – вътрешните проблеми, нито войните от североизток и югоизток могат да накарат политическия елит да осъзнае какви опасности се задават - разделителните линии, зад които се крие ще бъдат пометени със самия него. 

Едно от идеологическите крила на умнокрасивитета – българската секция на „Дойче веле“ призова елита да се обедини, защото вече дори инвеститорите избягвали България. Да, такава статия излезе днес и беше препечатана от присъдружни жълтопаветни медии. 

Каква обаче е реалността?

Завод за автомобилни кабели „Леони“ в Плевен затваря още през юли (поне новината е от тогава) и оставя без работа 1300 души. Сега и друга фабрика за автокомпоненти в Мездра ще затвори, оставяйки без доходи още 900 души. Ако човек погледне новините ще открие и други новини за закриване на производствени мощности. Обединена млечна компания затваря фабриката си в Пловдив и ще пренасочи цялото си производство в Сливен. Макар че става дума за прехвърляне на производство, а не за закриване, и в Сливен ще се назначат хора, което ще компенсира съкращенията в Пловдив, отново нетният ефект ще е по-малко заети. 

Всичко това си има причини и те са подчинени на икономическа логика, която няма общо с родното политическо блато. В Германия автоиндустрията точно в този момент е пред освобождаване на десетки хиляди служители. Ограниченията в международната търговия преструктурират логистичния бизнес.

Това е наближаваща рецесия, породена от чисто циклични причини и липсата на доверие в способностите на западните правителства да направляват процесите заради свръхзадлъжнялост и безидейност. 

Преди пет години главният икономист на „Уникредит Булбанк“ Кристофор Павлов предупреди, че бумът на инвестици от компании в автоиндустрията не трябва да буди еуфория. Той обясни, че става дума за относително ниски капиталовложения – недвижими имоти (халета), евтини машини за обслужване на процесите, а не скъпи автоматизирани съоръжения, което представляват стратегически инвестиционен интерес и основна движеща сила – сръчните ръце на нискоквалифициран персонал. 

Предимството на такъв бизнес модел е, че той лесно може да се закрие. Плащат се между една и четири заплати за обезщетяване на хората, а сградата се продава. 

Българските политици обаче не желаеха да чуят и се гордееха, че България става център на автомобилостроенето, макар че всъщност не успяхме да привлечем производител на цели автомобили и си останахме с огризки от износ на компоненти с ниска добавена стойност, които да се ползват в създаването на скъпи крайни продукти другаде. 

В няколко статии от миналата есен предупреждавах, че бюджетът за 2024 година е оптимистичен и не отчита риска от криза и увеличение на безработицата.

Действителността се оказа по-различна. Западноевропейските икономики се влачат по корем. От това страда външната ни търговия, която се свива вече втора поредна година. 

В България обаче проблемите не се усещат повсеместно. Транспортният бранш страда както от по-ниски обеми на поръчките, така и от значителни забавяния в разплащанията. 

Търговците бавят свои плащания към транспортни фирми с три и повече месеца. 

Липсата на законодателство, което да принуди поне големите вериги да плащат на доставчиците си веднага след като продадат стоките, които са им доставени, задушава и производители и търговци. 

Липсата на държавен орган за факторинг и неохотата на банковия сектор да се занимава с факторинг на вземания под 100 000 евро днес принуждават нарастваща част от малките превозвачи да излязат от бизнеса. 

Съкращенията в заводите за авточаасти тази година бяха предшествани от съкращения в аутсорсинг центровете миналата година. Там проблем е навлизането на изкуствения интелект и отпадането на нуждата да се поддържат наети хиляди момичета и момчета с чужди езици и минимални умения по програмиране. 

В същото време строителният сектор все още предлага високи доходи и един добър водопроводчик може да си докара между 4000 и 8000 лева на месец. Проблемът е дали в момента не наблюдаваме затваряне на сделките с апартаменти, резервирани „на зелено“, след което и този бранш да пусне кепенците. Това трябва да ни притеснява най-много. 

Сега трябва да се види смисълът от факта, че финансовият ни министър всеки месец седи на една маса с финансовите министри на останалите страни членки и заседават по текущи въпроси. По същия начин и представители на Българска народна банка участват под различни форми и в различно качество в дискусиите в системата на Европейската централна банка. 

Всичко това трябва да се използва и към Бюджет 2025 да се подходи изключително сериозно от гледна точка на макроикономическата политика. 

По същия начин, по който бюджетната политика се разглеждаше като фактор за съхраняване на икономическия потенциал в Ковид кризата и по същия начин, по който държавата беше основен играч в посрещането на глобалната рецесия преди 16 години. 

В този смисъл и „Дойче веле“ са прави, че политиците ни трябва да се стегнат. Но моля ви, не ни сервирайте по още от същото – да клекнете отново пред исканията на Киро и Асен. 

Това е като спора на двете майки пред цар Соломон. От готовността на единия да погребе всичко, само и само за да получи своето и склонността на другия да отстъпи, за да се спаси каквото може, ще се види и кой е по-достоен да управлява. 

 

 

Коментари

  • Фингуру

    18 Sep 2024 17:19ч.

    Чакай бе, те още стоят мерките от предишните две кризи. Хахах. Чакаме зарята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Любопитен

    18 Sep 2024 17:50ч.

    Държавата не може да заложи никакви мерки срещу предстоящата или по-точно настоящата рецесия просто защото увеличението на харчовете ще доведе до рекордна инфлация или дори до падане на борда и срив на лева. Единственото, което можем да направим, е да чакаме и да се молим рецесията да свърши по-бързо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фингуру

    18 Sep 2024 18:03ч.

    За да си запазим лева и да станем Швейцария на Балканите е напълно достатъчно да НЕприемем еврото и да откажем да участваме в оргията, която заформя Марио Драги - общи пари, общи кредити, общи иновации, общи жени.. на скромната сума от 300 лв на месец на калпак. Вкл. деца, пенсионери и новородени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хаирсъзин

    18 Sep 2024 23:37ч.

    Пак общи приказки и агрегации ... Кристофор павлов е последният, който може да бъде цитиран ! Сервилен и удобен рупор на производителите на бюлетини от дивизията "Нова Европа" на уникредит ... секторните анализи на ИИ на БАН отдавна констатираха и структурни дебаланси и липса на управление на икономиката. Много отдавна. Единствената ни сила - селското стопанство е монокултурно и отдавна лишено от капацитет да ни храни, Енергетиката , най-читавото наследство в посока индустриална държава е унищожена и сведена до едноличен търговец разпределящ бонуси. Това крис никога не го е писал, нали ?! .... А бюджета ... това е последната грижа на едно финансово министерство, което от 30 години не успява да направи програмни бюджети, да си задава целите и да са ясни ползите от харча ....другият път да се постараеш повече !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някой

    19 Sep 2024 19:16ч.

    И за черешка на тортата като сложите идващата Депресия, причинена от безконтролното печатане на пари, хартиени, особено кредитни(на банките) и електронни , работата отива на хорър ;-) . https://www.youtube.com/watch?v=xbiDrzTd8fE https://www.youtube.com/watch?v=dWS2kLa5tAo

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи