Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Когато Османската империя превзема България, властта е разпределена в три квазидържави. Страната е опустошена от чума, която редуцира населението ѝ. Оцелелите са изморени след татарските набези от север. Подобно на тогава, и днес нито чумата – вътрешните проблеми, нито войните от североизток и югоизток могат да накарат политическия елит да осъзнае какви опасности се задават - разделителните линии, зад които се крие ще бъдат пометени със самия него.
Едно от идеологическите крила на умнокрасивитета – българската секция на „Дойче веле“ призова елита да се обедини, защото вече дори инвеститорите избягвали България. Да, такава статия излезе днес и беше препечатана от присъдружни жълтопаветни медии.
Каква обаче е реалността?
Завод за автомобилни кабели „Леони“ в Плевен затваря още през юли (поне новината е от тогава) и оставя без работа 1300 души. Сега и друга фабрика за автокомпоненти в Мездра ще затвори, оставяйки без доходи още 900 души. Ако човек погледне новините ще открие и други новини за закриване на производствени мощности. Обединена млечна компания затваря фабриката си в Пловдив и ще пренасочи цялото си производство в Сливен. Макар че става дума за прехвърляне на производство, а не за закриване, и в Сливен ще се назначат хора, което ще компенсира съкращенията в Пловдив, отново нетният ефект ще е по-малко заети.
Всичко това си има причини и те са подчинени на икономическа логика, която няма общо с родното политическо блато. В Германия автоиндустрията точно в този момент е пред освобождаване на десетки хиляди служители. Ограниченията в международната търговия преструктурират логистичния бизнес.
Това е наближаваща рецесия, породена от чисто циклични причини и липсата на доверие в способностите на западните правителства да направляват процесите заради свръхзадлъжнялост и безидейност.
Преди пет години главният икономист на „Уникредит Булбанк“ Кристофор Павлов предупреди, че бумът на инвестици от компании в автоиндустрията не трябва да буди еуфория. Той обясни, че става дума за относително ниски капиталовложения – недвижими имоти (халета), евтини машини за обслужване на процесите, а не скъпи автоматизирани съоръжения, което представляват стратегически инвестиционен интерес и основна движеща сила – сръчните ръце на нискоквалифициран персонал.
Предимството на такъв бизнес модел е, че той лесно може да се закрие. Плащат се между една и четири заплати за обезщетяване на хората, а сградата се продава.
Българските политици обаче не желаеха да чуят и се гордееха, че България става център на автомобилостроенето, макар че всъщност не успяхме да привлечем производител на цели автомобили и си останахме с огризки от износ на компоненти с ниска добавена стойност, които да се ползват в създаването на скъпи крайни продукти другаде.
В няколко статии от миналата есен предупреждавах, че бюджетът за 2024 година е оптимистичен и не отчита риска от криза и увеличение на безработицата.
Действителността се оказа по-различна. Западноевропейските икономики се влачат по корем. От това страда външната ни търговия, която се свива вече втора поредна година.
В България обаче проблемите не се усещат повсеместно. Транспортният бранш страда както от по-ниски обеми на поръчките, така и от значителни забавяния в разплащанията.
Търговците бавят свои плащания към транспортни фирми с три и повече месеца.
Липсата на законодателство, което да принуди поне големите вериги да плащат на доставчиците си веднага след като продадат стоките, които са им доставени, задушава и производители и търговци.
Липсата на държавен орган за факторинг и неохотата на банковия сектор да се занимава с факторинг на вземания под 100 000 евро днес принуждават нарастваща част от малките превозвачи да излязат от бизнеса.
Съкращенията в заводите за авточаасти тази година бяха предшествани от съкращения в аутсорсинг центровете миналата година. Там проблем е навлизането на изкуствения интелект и отпадането на нуждата да се поддържат наети хиляди момичета и момчета с чужди езици и минимални умения по програмиране.
В същото време строителният сектор все още предлага високи доходи и един добър водопроводчик може да си докара между 4000 и 8000 лева на месец. Проблемът е дали в момента не наблюдаваме затваряне на сделките с апартаменти, резервирани „на зелено“, след което и този бранш да пусне кепенците. Това трябва да ни притеснява най-много.
Сега трябва да се види смисълът от факта, че финансовият ни министър всеки месец седи на една маса с финансовите министри на останалите страни членки и заседават по текущи въпроси. По същия начин и представители на Българска народна банка участват под различни форми и в различно качество в дискусиите в системата на Европейската централна банка.
Всичко това трябва да се използва и към Бюджет 2025 да се подходи изключително сериозно от гледна точка на макроикономическата политика.
По същия начин, по който бюджетната политика се разглеждаше като фактор за съхраняване на икономическия потенциал в Ковид кризата и по същия начин, по който държавата беше основен играч в посрещането на глобалната рецесия преди 16 години.
В този смисъл и „Дойче веле“ са прави, че политиците ни трябва да се стегнат. Но моля ви, не ни сервирайте по още от същото – да клекнете отново пред исканията на Киро и Асен.
Това е като спора на двете майки пред цар Соломон. От готовността на единия да погребе всичко, само и само за да получи своето и склонността на другия да отстъпи, за да се спаси каквото може, ще се види и кой е по-достоен да управлява.