- 05 Окт 2026
- 685
- 0
Автор: Георги Георгиев за "Гласове"
Никога жълтопаветната десница не е имала по-слаба кандидатпрезидентска двойка от тандема Гюров–Кандев. Хора, крайно неубедителни като послания и крайно комични като визия – много напомнящи звездите от нямото кино Лаурел и Харди. Дори Росен Плевнелиев изглежда внушително на техния фон, да не говорим за политическия гръб, с който разполагаше в лицето на ГЕРБ.
Издигането на Гюров и Кандев представлява атестация както за политическите сили, застанали зад тях, така и за самите им избиратели. Щом това е най-доброто, с което разполагат, очевидно са се изчерпали в обществен план. Нещо, което самите те усещат и се ужасяват от него. Но вместо да търсят някакъв рационален изход, те решиха да заложат на един инструктор по голф и един милиционер, чиято харизма е съизмерима с тази на съдран чепик.
Но когато си в безизходица, и абсолютния политически аматьор може да го възприемеш като спасителен пояс. Със самия факт, че заложиха своето съществуване на един инструктор по голф, който щеше отдавна да бъде забравен, ако не бяха конституционните промени на Христо Иванов, ПП–ДБ демонстрираха собственото си изчерпване откъм хора и идеи. Тяхната деградация (разпадът на коалицията) и дискредитация (петроханската история) ги оставиха без възможност да правят рационални политически действия.
Те отново заложиха на собствените си възприятия за политическа елитарност и повярваха, че ако един кандидат прави нескончаеми селфита, декламира заучени фрази и се перчи с външния си вид, това е достатъчно, за да се превърне в новия любимец на хората. Въобще не забелязаха, че Гюров прекали в своите напъни и вместо авторитет си спечели обществените насмешки. Неслучайно никоя агенция не показа неговия рейтинг като министър-председател.
Да не забравяме, че човекът, който пръв открито промотира Гюров за президентската надпревара, бе Иван Костов. Точно възприеманият като абсолютен авторитет от жълтопаветната общност посочи пътя към политическата ѝ катастрофа. Сътворена бе класическа формула за електорален провал, която щеше да сработи при всяка нормална политическа система, каквато нашата обаче не е.
Тук нормалната логика бе подменена от едно всеобщо налагано от анализаторите внушение и три скрити политически амбиции. Благодарение на тях тандемът Гюров–Кандев придоби реална тежест.
Внушението гласи, че второто място на евентуален балотаж носи само по себе си голяма ценност.
Ако навсякъде по света вторият се възприема като главния губещ, на нас постоянно ни се втълпява, че отпадналият на балотажа и силите, стоящи зад него, ще бъдат признати за единствената реална опозиция на Радев.
И впоследствие те неминуемо са обречени да дойдат на власт.
На базата на горното внушение се гради и първата от споменатите амбиции – тази на Борисов да спаси партията си. За целта Радев трябва да бъде бързо свален, защото сегашното статукво всекидневно изстисква ГЕРБ, а ако бъде загубен контролът над Висшия съдебен съвет, проблемите на Борисов могат да придобият остро персонален характер.
Но ГЕРБ (и ДПС) не са в състояние да предизвикат обществен катаклизъм в страната, способен да разклати настоящата власт.
И затова залагат на ПП–ДБ да им свършат мръсната работа. За целта те разпалват максимално властовата им амбиция до степен те да не могат хладнокръвно да приемат загубата на президентските избори. И да отдадат случилото се на изборни кражби и манипулации. Тогава може да се генерира нова протестна вълна срещу управлението на Радев и да се получи римейк на историята с Орешарски. Когато градската десница повече от година се влачи по софийските улици, а накрая на власт се върна Борисов.
Ако това се повтори отново, си струва ГЕРБ да прежали едни президентски избори. Просто те няма как да отиграят успешно загубата си на изборите, за разлика от ПП–ДБ. Загуба на ГЕРБ на втория тур щеше да се разглежда като продължение на наказателния вот от 19 април, докато жълтопаветната общност лесно ще възприеме същото поражение като заговор и външна (руска) намеса. Тогава с подкрепата на добре оркестрирана медийна какофония могат да се накарат достатъчно хора да излязат на улицата, за да се очертаят контурите на сериозна политическа криза.
Не се ли стигне до нея, ако президентските избори само послужат да се затвърди доминиращата роля на Прогресивна България, и ПП, и ДБ, и ГЕРБ още повече ще се засилят към категорията на партиите с „отпаднала необходимост“. А това е много по-опасна последица от това да нямаш кандидат за президент. В типично свой си стил Борисов, разбира се, максимално ще се опита да изтъргува своята подкрепа за Гюров–Кандев, представяйки собствения си интерес като проява на политическа конструктивност и добронамереност.
Втората амбиция е колективна и тя обхваща всички медийни слуги на загърбеното статукво, които се чувстват ненужни и износени. Тяхната битка е също екзистенциална и неслучайно националните медии по същество се превърнаха в част от предизборния екип на Гюров–Кандев.
Само да си спомним колко масирано ни се налагаше внушението, че точно тази двойка ще отиде на балотаж. Често това се случваше с използването на една и съща фраза – „въпреки че все още няма публикувани социологически данни, повече от ясно е, че балотажът ще бъде между Йотова и Гюров“. И това го изричаха не хора от предизборните щабове, а телевизионни и радиоводещи, без грам да се притесняват, че демонстрират така явно своя партиен слугинаж.
По същия начин се представя от медиите и убийството на Илиян Филипов. Засипаха ни идентични напомняния, че се връщаме в 90-те години, сякаш убийствата на Къро, Нотариуса и Алексей Петров, изчезването на Наглите въобще не са се случвали. Важно е да се набиват апокалиптични послания, за да може избирателят да бъде максимално уплашен и да преосмисли своя избор от последните парламентарни избори.
Това настървение прекрачи границата не само на професионалната етика, но и на политическата целесъобразност.
Те така раздуха образите на Гюров и Кандев, че ги направиха нелицеприятни.
И техните усилия нищо чудно да дадат обратен резултат – мнозина да гласуват за Костадинов и Волгин, само за да се натрие носът на градската десница и медийните ѝ трубадури.
А колко бе преувеличен потенциалът на Гюров и Кандев, може да се съди по тяхното реално публично държание, което може да се определи като неубедително за първия и позорно за втория. В рамките на кампанията те, вместо да увеличават подкрепата за себе си, най-вероятно ще я губят. Електоралната им тежест е изцяло функция от сблъсъка между медийното им обгрижване и личностната им невзрачност. Второто обаче неминуемо ще надделее.
И третата амбиция, която сработи в полза на Гюров и Кандев, е личното его на Костадин Костадинов.
Оглавявайки кандидатската двойка от „Възраждане“, той ясно показа, че не се интересува от изборния резултат, а преследва единствено запазването на лидерството си сред твърдите си привърженици. Сакън някой да не го надскочи. След отказа му да подкрепи Ваня Григорова на кметските избори сегашният му ход се превърна в пречка пред разгръщането на силен пронационалистически вот. Ако такъв все пак се получи, това ще бъде плод на одобрението към Волгин, омразата към Гюров и въпреки Костадинов.
Истинският избор на 25 октомври няма да бъде между Изток и Запад, нито между комунисти и демократи. Изборът е между минало и настояще.
Истината е, че Йотова и ПБ са лицата на промяната, която настъпи на 19 април, а техните опоненти ни теглят назад, към миналото.
Точно хората, които най-много ни говорят за манипулирани изборни резултати, ни вкараха в най-манипулираната предизборна кампания и истински важно за България е номерът им да не мине.
