- Автор: Тончо Краевски за "Гласове"
- 01 Фев 2024
- 3555
- 21
Автор: Тончо Краевски за "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Преди години чух Иван Кръстев , който не е лишен от чувство за хумор, да казва нещо от сорта на “демокрацията днес е такава, че не само народите си избират правителства, но и правителствата си избират народите”. Мисля, че тогава имаше предвид политиката на Орбан да раздава паспорти на етнически унгарци, живеещи в Румъния, които после гласуват за него. Опитът на Орбан е доста срамежлив обаче, поне в сравнение с мащабните експерименти на левицата в Съединените щати.
От началото на управлението на Байдън през южната граница на държавата са влезли между 6 и 8 милиона души. Не само от Мексико, но от целия Глобален Юг. Смята се, че между една четвърт и една трета от цялото население на САЩ в момента са първо и второ поколение имигранти. Законите не са променени драстично, на хартия все още има формални процедури и критерии за влизане, полагане на труд и получаване на гражданство в страната; както българите добре знаем, тъй като Вашингтон вече три десетилетия ни мотае за безвизов режим. И докато ние се редим чинно за виза, за да посетим някоя забележителност отвъд океана или да поработим на студентска бригада, от началото на Байдъновия мандат в Щатите вече се е заселила трайно една България. Всичко това ни интересува не заради визите за българи, а защото ние, както цяла Европа, сме консуматори на идеи и трендове, които идват от Америка.
И когато в Америка държавата спре да прилага законите и реши да допуска безконтролно чужденци под мотото “Няма нелегални хора”, това може бързо да се схване от нашите управници като картбланш да си изберат и те народ на вкус (и на цвят). Защо да не започнат например с даване на избирателни права на украинските бежанци? Те ще се преглътнат у нас доста по-лесно от араби и африканци, освен това ще гласуват за правилния геополитически избор и са достатъчно много, за да вкарат малка партия в парламента. Държавата би могла да промени състава на българския народ само с един законов акт. Без паника! Не съм казал, че ще се случи, това е художествена измислица.
Но е добър начин да си представим положението на американците в момента и да разберем какво може да накара губернатора на Тексас да сложи бодлива тел на южната граница на щата си и да се сблъска с федералните служби, които искат да ги махнат. Разбира се, ние знаем, че Америка е “нация от имигранти” и нашата романтична националистическа душа се ласкае от 1300-годишната ни история, но някой американец, който има корени там от преди 20-ти век с право би ни възразил, че да заселиш една дива земя и да построиш градове, железопътни линии и пристанища от нищото не е като да пристигнеш със смартфон в постиндустриална държава и да подадеш молба за социални помощи. Освен това, именно по тази причина - тъй като е имигрантска нация - Америка е станала еталон за безкомпромисно прилагане на закони, защото такова общество не може да работи иначе. Небрежно отношение към законите можем да си позволим ние, защото у нас общественият ред се крепи на неписано право и най-базовите социални отношения се регулират сами (освен това всички се познаваме). Американското общество обаче е невъзможно без култ към законността, просто защото етническата му структура е много по-хетерогенна дори от тази на една балканска страна (а балканските държави хич не са пример за етническа монолитност). И което е най-важно: в една имигрантска държава най-сурово се прилагат именно законите за имиграцията, също както в теокрацията се съблюдават най-много религиозните закони. В началото на 20-ти век американците дори налагат квоти за прием на имигранти от различни народи, изразявайки ясно предпочитание към определени групи и неодобрение за други (няма да казвам кои, вижте в Уикипедия).
Сега на въпроса: ще има ли гражданска война в САЩ? Не, няма да има. За разлика от 19-ти век, щатите днес нямат силите да се борят адекватно срещу федералната власт. Ако Вашингтон реши да пречупи Тексас, може да го направи. Но в края на тази година има избори и Байдън (Колективният Байдън) е изправен пред доста трудна дилема. Губернаторът Грег Абът го принуждава да покаже пред цялата страна как упражнява пълномерната мощ на федералното правителство, за да демонтира физическата граница между САЩ и Мексико. Ако пък Белият дом се огъне, президентът ще изглежда слаб и ще понесе щета, която обезателно ще доведе до други случаи на щатско неподчинение. Тексас няма шанс да се пребори в перспектива, но тази провокация може да бъде успешна. Говоренето за “сецесия на Тексас” и за гражданска война обаче налива вода в мелницата на демократите. Както мнозинството американци са против влизането на нелегални мигранти, така мнозинството от това мнозинство не иска държавата да се разделя и се бои от ескалация.
Говорейки за сецесия и за война, републиканците правят собствената си позиция да изглежда по-радикална, отколкото действително е. Демократите знаят много добре, че ескалацията има таван, но им харесва да чуват писъците на своите опоненти и дори тази пролет в САЩ предстои премиера на антиутопичен филм за една бъдеща американска гражданска война. Харесва им, защото е невъзможно на практика. Една конгресменка от републиканците каза неотдавна, че иска “национален развод”. Естествено, такъв също няма да има, но думата “развод” някак си е по-удачна, защото американската десница наистина прилича на малтретирана съпруга, която заплашва с “развод”, въпреки че не е способна да напусне партньора си. Това е добър урок как не се говори и не се прави - за цялата опозиция по света, включително и за българската.
Радикализацията днес (която винаги е повече симулирана, отколкото реална) се равнява на истерия, а истерията не е път към властта. Твоите опоненти трябва да изглеждат радикални, особено когато наистина са такива. Интересът на опозицията в САЩ (и на целия американски народ) е да успее да избута годината без инцидент от типа на “Флойд” или “Нахлуването в Капитолия” и да проведе едни що-годе нормални избори. Доналд Тръмп има всички шансове да получи достатъчно гласове, за да прескочи дори летвата, която ще му вдигнат изборните манипулации на демократите. Сложният въпрос пред него и пред десницата е: след това какво? Защото през 2016-те нямаха адекватен план какво да правят и как да вземат властта след като спечелят изборите (тъй като двете неща не са тъждествени) и ако пропилеят още един шанс, може да нямат трети.
