Гей победата на Барак Обама

<p><span style="color:rgb(35, 35, 35)"><em>Evolving</em>. Може би тази дума</span>&nbsp;ще остане в историята. Президентът Обама дълго време &ldquo;еволюираше&rdquo; по въпроса за гей браковете. И тази политика на малките стъпки, на която в началото се надсмиваха, днес е приветствана. Тя ще му позволи да остане в историята, каквито и да са изборните резултати от вота в средата на мандата, във вторник, 4 ноември.&nbsp;</p> <p>Обратът бе на 9 май 2012 г. Тогава в емисията &ldquo;Добро утро, Америка&rdquo; на телевизия Ей Би Си президентът каза: &ldquo;<em>В даден момент аз лично най-накрая си казах, че е важно да вървя напред и да заявя, че за мен двойките от един и същ пол трябва да могат да се женят&rdquo;</em>. Барак Обама призна, че дълго време се е <em>&ldquo;колебаел, защото е смятал, че гражданският съюз е достатъчен&rdquo;</em>, но след разговори с приятели гейове, с жена си Мишел и дъщерите си, той е избрал да заеме позиция. Символична новина, разбира се, но и дързък залог. А също така и рискован: няколко месеца по-късно, през ноември 2012 г., кандидатът демократ се изправи пред едно напрегнато преизбиране. Ще спечели ли втори мандат?</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent">&nbsp;</div> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/hOSLufPxk8s?wmode=transparent&amp;jqoemcache=BFVoL" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Рядко в историята на САЩ един президент е поемал толкова голям риск и рядко една позиция на президента е водела до толкова значима и толкова бърза еволюция на общественото мнение.</p> <p><strong>Гей вотът помогна за преизбирането на Обама</strong></p> <p>През май 2012 г. мнозинството американци се колебаеха все още по въпроса за гей брака. Едва наскоро бе премахнато криминализирането на хомосексуалността в Тексас с решението по делото &ldquo;Лоурънс срещу Тексас&rdquo;, което отмени през 2003 г. <span style="color:#232323"><em>sodomy laws</em></span> (законите срещу содомията - б.пр.). За да усложнят картината, много щати през 2010-2012 г. записаха в своята Конституция, че бракът е запазен за &ldquo;мъж и жена&rdquo;. В Белия дом съветниците на Обама се тревожеха: ами ако президентът обърне общественото мнение и наклони една част от колебаещите си в полза на кандидата републиканец Мит Ромни, който е твърдо против гей браковете? Обама е претеглил &ldquo;за&rdquo; и &ldquo;против&rdquo;, след това е решил. Той каза <em>&ldquo;Аз&rdquo;. </em>Той премина на страната на гей браковете. А заедно с него и Америка.</p> <p>Залогът бе спечелен. Той бе преизбран през ноември 2012 г. и за първи път привържениците на гей браковете спечелиха четири референдума по въпроса за <span style="color:#232323">same-sex marriage (eднополов брак - б.пр.). </span>Смята се дори, че три четвърти от 5-те процента избиратели, които се определят като &ldquo;хомосексуалисти&rdquo;, са гласували за Обама. Заедно с латино вота и този на жените, гей вотът е допринесъл значително, както твърдят&nbsp;<span style="color:#232323"> <a href="http://www.economist.com/news/united-states/21565995-niche-campaigning-negativity-and-nitty-gritty-organisation-put-barack-obama-back"><span style="color:rgb(180, 29, 98)">The Economist</span></a> и <a href="http://www.nytimes.com/2012/11/16/us/politics/gay-vote-seen-as-crucial-in-obamas-victory.html"><span style="color:rgb(180, 29, 98)">le New York Times,</span></a></span><u> </u>за победата на президента. <em>&ldquo;Преизбирането на Барак Обама бе сигнал, че хегемонията на белия хетеросексуален мъж в Америка е приключила&rdquo;</em>, коментира, от своя страна, Пол Уест, журналист в <span style="color:rgb(180, 29, 98)"><a href="http://articles.latimes.com/2012/nov/08/nation/la-na-analysis-20121108">Los Angeles Times.</a></span><u>&nbsp;</u></p> <p>Защо Обама пое значителния риск да защити гей брака, въпрос, който разделя американското обществено мнение? Той дава, разбира се, изборни възможности: нуждата от тема, която да обединява вляво; силен знак, даден на младите; и, несъмнено, нуждата от <span style="color:rgb(35, 35, 35)"><em>fundraising, </em></span>събирането на средства за финансиране на предизборната кампания, което зависи особено от шефовете в Силиконовата долина и Холивуд, в мнозинството си &quot;за&quot; гей браковете (за което свидетелства и силно медиатизираното признание на шефа на &ldquo;Епъл&rdquo; Тим Кук тази седмица, че е хомосексуалист). Но истинската причина е другаде: президентът искаше <em>&ldquo;да бъде от правилната страна на историята&rdquo;</em>, ако използваме думите, изписани на тениските на основната асоциация в подкрепа на гей браковете, <span style="color:rgb(35, 35, 35)"><em>Human Rights Campaign</em>. </span>Обама си спомня, че когато неговите собствени родители се оженили, смесените бракове все още били забранени в някои американски щати (Върховният съд сложи край на този расизъм през 1967 г. с прочутото решене &ldquo;Ловин срещу Вирджиния&rdquo;). &ldquo;<em>Правото да се ожениш за този, за когото искаш, е основно човешко право&rdquo;, </em>пише по този повод философът Хана Аренд през 1959 г. Така че за Обама гей бракът изглежда като продължение на тази борба за граждански права. Това, повтарят неговите съветници, е <span style="color:rgb(35, 35, 35)"><em>&laquo;the next civil right&raquo; </em></span>(следващото гражданско право - б.пр.).</p> <p>В речта при встъпването във втория си мандат през януари 2013 г. преизбраният президент отиде по-далеч. Той гордо заяви, че всички граждани са равни и това ни припомнят борците за човешки права от <span style="color:#232323"><em>&ldquo;Сенека Фолс, Селма и Стоунуол&rdquo;. </em></span>С тази остроумна формулировка Обама остана свързан символично с три ключови дати за движението на жените (и тяхния първи конгрес през 1848 г. в Сенека Фолс, град в щата Ню Йорк), на чернокожото движение (през 1965 г. в Селма, Алабама, полицията потушава брутално демонстрация за граждански права) и, разбира се, рожденната дата на модерното гей движение в малко кафене на &ldquo;Кристофър стрийт&rdquo; в Ню Йорк, &ldquo;Стоунуол ин&rdquo;, през 1969 г. За Обама правата на гейовете и лесбийките са част от човешките права.</p> <p><strong>Трийсетина щата вече разрешават гей браковете</strong></p> <p>Мнозинството американци и членове на Върховния съд мислят днес като него. Социологическите проучвания показват, че общественото мнение е преминало на другата страна. И правосъдието също.</p> <p>Разбира се, въпросът все още предизвиква разделения. Някои социолози и анализатори смятат, че този въпрос все още може да играе роля при някои изборни битки този вторник, като Северна Каролина, Аляска или Луизиана. Но заровете вече изглеждат хвърлени. Републиканската партия иска да промени &ldquo;начина на говорене&rdquo; и вече никой, дори и в лагера на привържениците на гей браковете, не говори за <span style="color:#232323"><em>same-sex marriage</em></span> (еднополовите бракове) и още по-малко за <span style="color:#232323"><em>gay marriage </em>(гей брак)<em>, </em>а за <em>marriage equality </em>(равенство в брака). </span>На френски биха казали <span style="color:#232323"><em>mariage pour tous</em>&nbsp;</span>(брак за всички).</p> <p><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Същата еволюция има и във Върховния съд. Съвсем наскоро, на 6 октомври 2014 г., най-висшата американска юридисдикция отказа да разгледа няколко обжалвания на гей бракове.</span> Много технично не-решение, чието значение е не по-малко историческо: то ще остане несъмнено като една от ключовите дати в битката за гей брака. Неговите привърженици смятат, че в този ден битката е била спечелена; а противниците на гей брака са ударени от необратимите последствия на този юридически трус. Всъщност Върховният съд потвърди решенията, позволяващи гей брака: той автоматично потвърди, макар и индиректно, гей браковете в щата Оклахома, Юта, Вирджиния, Индиана и Уисконсин. Трийсетина щата, някои от които ултраконсервативни, като Юта, позволяват гей браковете в САЩ. Чрез играта на обжалвания четири или пет други щата би трябвало да го разрешат, сред които може би Северна Каролина, Монтана, Канзас и Мисури. Това би означавало още по-широко мнозинство. Може ли тогава Върховният съд да постъпи по друг начин освен да уеднакви правото и да легализира гей браковете навсякъде? Въпрос на няколко месеца според повечето анализатори. Привържениците на гей брака чакат решението с оптимизъм. Противниците му таят надежда, дори и песимизмът вече да е преобладаващ.</p> <p>За да се разбере онова, което е на път да се случи във Върховния съд, е достатъчно да се проследи &ldquo;еволюцията&rdquo; на двама от неговите най-емблематични членове. Първо, съдия Антъни Кенеди, смятан за консервативен, който би трябвало да бъде <em>swing vote, </em>онзи, който ще наклони везните в едната или другата посока по въпроса за гей брака. Впрочем Кенеди се прояви последователно като &ldquo;либерал&rdquo; по повод правата на хомосексуалистите, а именно през 1996 г. в борбата срещу дискриминацията в щата Колорадо, през 2000 г., за да забрани на бойскаутските асоциации да отстраняват хомосексуалистите, през 2003 г. при решението, което премахна &ldquo;законите срещу содомията&rdquo;, и през 2013 г. при едно решение в полза на гей брака, което го разреши отново в Калифорния.</p> <p>Другият ключов съдия е Рут Гинсбърг, смятана за либерал и феминистка. Обратно на Кенеди, привърженичката на политиката на &ldquo;малките стъпки&rdquo; смята, че Върховният съд се е излъгал по въпроса за абортите (които той е одобрил все пак), защото ги е разрешил прекалено бързо. С историческото решение &ldquo;Роу срещу Уейд&rdquo; през 1973 г. съдът е породил няколкодесетилетна съпротива срещу абортите, която, в крайна сметка, е контрапродуктивна за жените.</p> <p>За да се избегнат подобни порочни последствия, съдия Гинсбърт възнамерява да избере консенсуса пред сблъсъка: Съдът трябва да си даде време, за да легализира гей браковете, както е трябвало да го направи по въпроса за абортите. По-добре е да почака търпеливо, преди да се произнесе, и да изчака общественото мнение да &ldquo;еволюира&rdquo; и дебатът да се стабилизира. За Гинсбърг съдът трябва да отсъжда по въпроса за <span style="font-family:georgia"><em>marriage equality</em>&nbsp;</span> по същество, едва когато мнозинството щати са го разрешили.&nbsp;</p> <p><strong>Въпрос на месеци</strong></p> <p>С трийсетина щата вече, които прилагат съюза на лица от един и същ пол, гей бракът е на път да стане повсеместен на американска земя. Ако на този етап все още съществува, както припомня пресата, <em>&laquo;fifty states of gay marriage&raquo; </em>(&ldquo;петдесет нюанса на гей брака&rdquo;, колкото са и щатите), ситуацията би трябвало да се уеднакви в следващите месеци.</p> <p>Скоро един апелативен съд, смятан за консервативен (5-ти окръг) би трябвало да потвърди забраната на гей брака в Тексас и Луизина. С различна юриспруденция на ниво Федерален апелативен съд, Върховният съд неизбежно ще бъде призован да се произнесе. Тогава той би могъл да се съгласи да разгледа този въпрос по същество и да го постави в дневния си ред през януари. Ако това стане, през юни 2015 г. се очаква историческо решение.</p> <p>На този етап вече никой не мисли, дори сред най-радикалните противници на гей брака, че той би могъл да не уеднакви правото, като направи този брак повсеместен. Това е само въпрос на време. Тогава САЩ ще последват, дори и със закъснение, Холандия, ЮАР, Аржентина, Уругвай, Испания, Португалия, Франция и още двайсетина други страни, които са легализирали гей браковете. За Обама това ще бъде значителна победа. И хубав реванш.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>