- Автор: БГНЕС
- 12 Апр 2023
- 2197
- 12
Автор: Роби Греймър, „Форин полиси“. Следвайте "Гласове" в Телеграм
Да се говори за разработване на последователна стратегия е по-лесно, отколкото да се изготви такава. Членът на НАТО Турция, която е пазач на Черно море, играе прекалено голяма роля в региона. Тя притежава Босфора и Дарданелите – единственият и много тесен морски път от Черно море към Средиземно море. Отношенията на Турция с Вашингтон и други страни от НАТО са обтегнати и сложни от години. Тя гледа с голямо недоверие и загриженост на засилващото се присъствие на НАТО в Черно море и не желае да се откаже от ролята си на пазител и надзорник.
Турция спира присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО (въпреки че Финландия се присъедини миналата седмица) и развива икономически връзки с Москва в опит да подкрепи закъсалата си икономика, докато други западни държави затягат примката на санкциите около руската промишленост. Но също така тя посредничи в решаваща сделка за зърно, която позволи на Украйна да изнася своите стоки, особено зърно, от черноморските пристанища. Освен това тя предоставя на Киев важна военна помощ.
Използвайки правомощията си съгласно Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., Турция затвори проливите между Средиземно и Черно море за преминаване на военни кораби малко след началото на военната операция на Русия. С тази мярка тя блокира движението на руските военни кораби, които не могат да се върнат в базите си от Черно море. Но и корабите на НАТО не могат да стигнат дотам. Последният американски кораб, влязъл в Черно море, беше USS Arleigh Burke, който напусна водите му през декември 2021 г.
С други думи, никоя западна стратегия за Черно море няма да проработи, ако Турция не се включи. А ангажирането на Турция ще бъде много трудно. „Турция не е ентусиазирана от предложения, които биха могли да променят статута ѝ в Черно море, както и условията за достъп до Черно море“, казва Сонер Кагаптай, регионален експерт във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Въоръженият конфликт в Украйна продължава вече повече от година, а Черно море стана свидетел на някои от най-драматичните сражения между Москва и Киев.
Но много преди Русия да си върне Крим през 2014 г., а след това да започне специална операция в Украйна, Черно море беше централен театър на военни действия в кървавата история на Европа.
То е било основният търговски път за древна Гърция и Рим, източник на храна за Атина, място на скитски и монголски завоевания в продължение на хиляда години между тях. Крим е бил епицентър на разпространението на бубонната чума в Европа и дълго време е бил ябълка на раздора между Русия и Османската империя. През XIX в., по време на Кримската война, полуостровът става арена на ненужни кръвопролития и военни сблъсъци между великите европейски сили, които по същество разрушават европейската система от съюзи, създадена след Наполеоновите войни. Черноморското пристанище Новоросийск се превръща в мястото, където по време на Гражданската война болшевиките постигат окончателната си победа над подкрепяната от Запада антикомунистическа Бяла армия.
По време на Втората световна война на черноморското крайбрежие в Южна Украйна се водеха най-тежките боеве и бяха извършени най-страшните злодеяния. Съветският съюз под ръководството на Йосиф Сталин депортира кримските татари, за да увеличи властта на Москва над Крим и Черно море. През 2008 г. Русия провежда операция за налагане на мир срещу Грузия, която също е черноморска държава и е в съюз със Запада. Това беше първата европейска война през XXI век. Тя възвести неоимпериалистическите амбиции на Путин, които го накараха да започне войната в Украйна.
Предстои да видим какво ще бъде евентуалното значение на Черно море в настоящия конфликт. Но то вече се е превърнало в огнище, което може да предизвика конфликт между Русия и НАТО. През март руски изтребител се вряза в американски дрон, патрулиращ над Черно море, и го потопи. Ръководителите на Белия дом осъдиха действията на руските пилоти, като ги нарекоха безразсъдни и безотговорни, тъй като дронът е летял над международни води, въпреки че Москва твърдеше, че е навлязъл в зоната на руската "специална военна операция" в Украйна.
Джин Шахин заяви, че именно заради подобни инциденти Вашингтон се нуждае от последователна стратегия за региона. „Ако САЩ имаха по-всеобхватно присъствие в Черно море, бихме могли да лишим Русия от стратегическо предимство в региона и да поемем контрола върху мястото на катастрофата на дрона“, каза тя.
От своя страна Путин е съсредоточил цялото си внимание върху придобиването на контрол над Крим, разглеждайки го като ключова част от конфронтацията си с НАТО. Той смята, че Черно море е изключително важно за демонстрацията на руската военна мощ в Средиземно море и извън него. „Достъпът до незамръзващи пристанища в Черно море се разглежда от Русия като важен плюс за нейната стратегия“, казва Чагаптай.
През последните дни украинските лидери изпращат объркващи и доста противоречиви сигнали за готовността си да обсъдят статута на Крим в бъдещите мирни преговори с Русия. Освобождаването на полуострова обаче би могло да бъде основна цел на предстояща украинска офанзива.
Крим има не само военна стойност за Русия. Путин даде ясно да се разбере, че притежаването на полуострова и контролът на Москва над Черно море надхвърлят рамките на студена и пресметлива стратегия. В публичните си речи Путин митологизира значението на Крим за руската история и наследство. Той озадачава историците с крайно съмнителни аргументи и нарича полуострова свещена земя за Русия, подобна на Йерусалим. Путин се сравнява с руския цар Петър Велики, който в началото на XVIII в. извършва военна експанзия и завладява територии, създавайки Руската империя, която няколко десетилетия по-късно завзема Крим, когато страната управлява Екатерина Велика. Но историческите паралели може да не са много приятни за Путин. Петър Велики оставя голяма част от днешна Украйна на Османската империя и създава условия за политически сътресения в царска Русия, като не успява да установи ясно наследяване на трона, заради което страната страда многократно.
Но подобни паралели показват съвременните имперски амбиции на Путин за Русия през XXI век и неразривната връзка между Черно море, Крим и изкривената представа на руския президент за собствената му значимост за историята на страната.
„Ако Путин иска Русия да си възвърне статута на водеща европейска сила, който са й осигурили Петър Велики и Екатерина Велика, той се нуждае от Крим“, казва Питър Рутланд, изследовател на руската история в Уеслианския университет.
Роби Греймър пише по въпросите на дипломацията и националната сигурност във „Форин полиси“. Преди това се е занимавал с НАТО в Атлантическия съвет във Вашингтон.
Източник: БГНЕС
