- 10 Sep 2020
- 86
- 13
Затънали в собствените си проблеми, сякаш не ни остава време и сили да погледнем какво става в Европейския съюз. Пропити от комплекса на малкия брат, се страхуваме да кажем мнението си дори по жизненоважни въпроси, засягащи основите на общността, в която сме пълноправен член. Съгласяваме се с всичко, което ни се предложи, без дори да го обсъдим и да видим дали то е добро за нас и за общността като цяло. Германия и Франция предложиха нов фискален съюз, а ние вече готвим промени в Конституцията.
<p>Идеята на големите е всяка държава от съюза със закон да се задължи да не харчи повече отколкото произвежда. Забравяме, че това задължение съществуваше и досега, основано на договор. Тогава какво пречи на тези, които са нарушавали договора да нарушат и собственото си законодателство? Нищо не пречи. И без това те вече знаят, че когато нарушението се установи, ще има спасителен план и изрядните и коректните ще плащат за спасението на неизрядните и прахосниците.</p>
<p>Фискалният съюз може да закрепи еврото за кратък период, но няма да реши проблемите на обединена Европа.</p>
<p>Ние трябва да признаем, че вече не сме модел за икономическо развитие. Ние трябва да признаем, че сме на път да загубим и моралното си превъзходство. Ако все още има имигранти, то те не идват заради идеалите за свобода и справедливост, а за да получат социалните помощи, които с щедра ръка раздаваме на всеки, който поиска. Ние сме модел как могат безнаказано да се трупат дългове, да се харчи безогледно и да не се носи отговорност за това.</p>
<p>Европа създаде невиждана досега в историята на света бюрокрация. Само преводачите в Брюксел са колкото населението на един средно голям град. Плащаме издръжката на стотици хиляди чиновници, комисари, депутати, генерални, главни и каквито се сетите директори. Осигуряваме им охолен живот, а те ни се отблагодаряват с правила и регулации за всичко. Вече имаме правила дори за формата и размера на краставиците. За да бъде възможно това, измисляме все нови и нови вноски, такси, данъци и прочее, стоварвайки бремето върху плещите на най-предприемчивите и трудолюбивите. Вземат ни парите и ги раздават като субсидии, помощи и грантове. За да излезеш на пазара, вече не е нужно да си изобретателен и да рискуваш. Достатъчно е да спечелиш конкурс и европейските или домашните бюрократи ще ти осигурят „проект“. Резултатите от това са, че произвеждаме все по-малко и все по-скъпо. Губим конкурентното си предимство не само на външните, но и на вътрешния си пазар. Безработицата расте. Доходите предстои да намалеят, защото балонът на благополучието се спука и дойде време да се плаща сметката, защото за удобство забравихме, че безплатен обяд няма.</p>
<p>Днес госпожа Меркел и господин Саркози ни предлагат фискален съюз. Това не решава нищо. То е само опит да се закрепи положението поне до следващите избори в Германия и Франция. Да са живи и здрави, но нас, европейските граждани, това не ни устройва. В този си вид Европа не може да продължи дълго. Замяната на демокрацията с евробюрокрацията, замяната на пазара и свободната инициатива със социалното инженерство са причината за печалните резултати. Още госпожа Маргарет Татчър предупреждаваше, че ще се стигне дотук, но тогава никой не искаше да я чуе. Имаме две възможности. Едната е бързо да се превърнем в единна държава с една валута, един език, един парламент и една армия. На този етап това обаче изглежда практически невъзможно. Въпреки множеството програми за сближаване, различията между отделните страни остават големи. Та ние не бихме могли да постигнем съгласие дори за езика. Втората възможност е обратно към Римския договор. Така ще запазим предимствата на свободното движение на стоки, капитали и хора, но всяка страна и всеки народ ще си получи обратно отговорността сам да решава съдбата си. Ще си спестим и огромните разходи за доказалата своята безполезност европейска бюрокрация.</p>
<p><em>Текстът е публикуван в сайта на <a href="http://www.spravedlivost.net/declarations/167-2011-12-11-17-27-06.html">ГИ "Справедливост"</a>.</em></p>
