"Файненшъл Таймс": Европейският санитарен кордон срещу крайната десница може да не проработи

Един призрак преследва Европа - призракът на крайната десница. Силата на популистките, националистическите и нелибералните сили на европейските избори и на провеждащите се в момента законодателни избори във Франция предизвика тревога в целия политически спектър. Особено във Франция цари паника от Национално обединение на Марин Льо Пен (Rassemblement National).

Но страхът и отвращението, колкото и да са разбираеми по отношение на партии с наследена реторика на омразата, не са адекватни политически отговори.

По-голямата част от европейския политически мейнстрийм удвои санитарния кордон, остракизма на избраните представители вдясно от традиционните консервативни партии. В кампаниите това включва представянето на тези партии не само като политически противници, но и като заплаха за самата демокрация. Когато резултатите са налице, санитарният кордон изключва парламентарно сътрудничество, да не говорим за управляваща коалиция с тях.

Време е да се признае, че този подход понякога може да донесе повече вреда, отколкото полза. Най-очевидното е, че през последните десетилетия той не попречи на европейската националистическа десница да увеличи подкрепата на избирателите си.

Представянето на една партия като толкова извън политическите норми на общността, че тя никога не може да бъде допусната до властта, може да има обратен ефект. То засилва усещането на избирателите, че традиционните елити се отнасят към тях с презрение и пренебрежение - част от това, което привлича хората към протестните движения. Измислянето на начини за тяхното маргинализиране може също така да подкопае уважението към демократичните норми. Ако на една партия винаги - независимо от нейния успех, поведение и програма - се пречи да влияе върху политиката, как нейните избиратели да мислят, че демокрацията ще обърне подобаващо внимание на техните оплаквания? Какъв дял в нормите има самата такава партия?

Да се демонизират партиите, които се опитват да се детоксикират - а такива има много - е рисковано. От известно време френската Национално обединение се е справила с най-крайните си расистки елементи и се е държала добре в отиващия си френски законодателен орган. Това дава на Льо Пен известна доза доверие, когато я представя като най-отговорния участник на политическата сцена. За много аполитични гласоподаватели паническите предупреждения от страна на други политици ще изглеждат истерични и само ще ги накарат да бъдат по-благосклонни към Национално обединение.

Няколко държави премахнаха санитарния кордон. Норвежкият и финландският опит с допускането на десни популисти в дясноцентристки коалиции е поучителен. Осъзнаването, че е възможно да получат дял от властта, и общественото внимание към тях, след като я получат, ги накара да ошлайфат някои от най-грубите си ръбове и да постигнат компромиси, за да прокарат някои от предпочитанията си. Любопитният резултат в Норвегия беше бум на пътното строителство, съчетан с високи и нарастващи данъци върху въглеродните емисии.

В Швеция пакт за парламентарна подкрепа наруши санитарния кордон срещу Шведските демократи. Тя беше и си остава по-неприятна партия от скандинавските си колеги, но перспективата за реално влияние мотивира преминаването от расистка агресия към демократична отговорност. (Швеция и Финландия се противопоставиха на тенденцията за настъпление на крайната десница на изборите за ЕС). Партията на италианския лидер Джорджа Мелони също се оказа доста по-прагматична на поста си, отколкото се очакваше.

Това невинаги се получава. Австрийската партия на свободата не изглежда смекчена от периода на управление, белязан от скандали за корупция и руско влияние върху разузнавателните служби. Виктор Орбан в Унгария и Ярослав Качински в Полша използваха властта, за да подкопаят демократичните институции. За Доналд Тръмп дори не говорим.

Истината обаче е, че крайно десните партии в Европа са много разнородни. Ето защо те не са достатъчно силни в Европейския парламент. Липсата им на съгласуваност позволява на центъра да ги игнорира, но и погрешно да пренебрегва политическото многообразие, което създава тази слабост. Има разлика между прокарването на грозни политики и стремежа към подкопаване на демокрацията.

В скандинавските страни беше добре за демокрацията да се възнаграждават десните крайнодесни партии по пътя към почтеността. Но това не трябва да се прави с явно антидемократични партии като "Алтернатива за Германия". Там аргументите за санитарния кордон остават основателни.

Какво да кажем за Национално обединение? Опитът на Льо Пен за дедиаболизация и трескавото отстъпление на партията от обещанията ѝ подсказват, че тя е заинтересована да успее в рамките на системата, а не да я разруши. По-голямата част от френския елит не вярва в това и може би е права. Може би и самата партия Национално обединение не знае.

Европейците трябва да се запитат доколко дълбоко вярват в цивилизационната сила на своите институции. Като се има предвид накъде се движат социологическите проучвания, да се доверим на умерените ефекти на демокрацията може би е най-добрата ни надежда.