Фантазията „Културно-исторически туризъм“

<p>Близо 20-годишната мантра на всички държавни фактори с туристическа ангажираност е, че България е страна с 40 хиляди исторически паметници. Фразата е толкова задължителна, че ако бъде забранена със закон, докато изнасят своите презентации, съответните официални лица ще замлъкнат за време, равно на дължината на това изречение.</p> <p>На едно от световните туристически изложения зададох въпрос за броя на историческите паметници в държавите на гръцкия и съответно на турския министър на туризма. И двамата ме погледнаха силно неразбиращо. Не им беше хрумвало да си ги броят на кило. И двамата се опитаха да обяснят, че хората посещават легендарни места, които носят аромата на цели епохи. На обяснението за</p> <p><strong>40-те хиляди исторически паметника</strong></p> <p>в България и двамата министри попитаха на какъв принцип ги представяме. Те не можеха да разберат как някой се хвали с бройка артефакти.</p> <p>Ако не бяха знаковите икони и храмове по Черноморието ни и ако не бяха руските ортодоксални туристи, отчетите за интереса към този вид обекти щяха да изглеждат трагично. Запазена зона в интереса на туристите е крепостта Царевец във Велико Търново, както и Арбанаси. Също близо се намира едно от най-обичаните български етнографски села Боженци. Около километър преди входа му обаче вече е построено едно от най-грозните, най-втрещяващи с неадкватен размер и гротескна прилика със стара архитектура хотелски чудовища. За щастие зданието не е в самото село, но фактът, че някой е позволил подобно архитектурно недоразумение да изникне там, крещи за подкупността на някой градски главен архитект. Е, остава и другата възможност &ndash; да е с купена диплома и всъщност да е завършил железничарско училище.</p> <p>Поради драматично ниското ниво на интерес към нашите 40 хиляди културно-исторически бройки соцдепутатът Татяна Буруджиева излезе с предложение за промяна в новия туристически закон, с която да задължи туроператорите да прилагат в пакетите си поне една културно-историческа екскурзия срещу допълнително заплащане. Един вид: &bdquo;Искаш евтина ваканция, а! Веднага тръгвай да си повишаваш културата!&ldquo;.</p> <p>Какво ще се случва на туроператорите, ако не работят на ползу роду или ако туристите откажат да се лангуркат по разбити пътища, за да видят 20-ина артефакта от цитираните 40 хиляди &ndash; не е ясно. Буруждиева попитала Икономическото министерство какво мисли за нейната инициатива и оттам изобщо не протестирали. Явно Буруждиева нито е виждала жив турист, нито си е направила труда да поговори дори с един туроператор. Защото тези екскурзии се предлагат открай време, и то много настоятелно. Съвсем друг е въпросът за състоянието на самите обекти и колко време отнема на морския турист да стигне от Варна до Велико Търново например и да се върне &ndash; в един ден. Това е преживяване само за хора със здрави бъбреци и издръжлив пикочен мехур.</p> <p>Нека Буруджиева опита да тръгне към вътрешността на страната от кой да е дунавски град или посред лято да отиде на крепостта Баба Вида във Видин, като наивно е попаднала там без две големи опаковки репелент срещу насекоми. Защото от години опушването срещу агресивни комари не се случва и една разходка край Дунава завършва с тридневен прием на антиалергични хапове. Иначе Баба Вида е хем исторически, хем културен обект.</p> <p>Веселбата обаче не свършва дотук. България е в списъка на</p> <p><strong>предпочитаните туристически дестинации за Китай</strong></p> <p>още от времето на тройната коалиция. Това означава, че Поднебесната благословява пътуването на нейни туристи у нас. Тази новина накара бизнеса да настръхне от кеф и още от 2007 година да си представя 150% запълване на наличната хотелска база (от 1,4 млрд. население все ще се намерят няколкостотин хиляди...). Само дето всички наши туроператори пропуснаха да попитат какво търсят китайците. А то не е нито ваканция, нито СПА процедури, а светкавични обиколки, снимки на атрактивни места, хазарт и бутици, бутици, бутици!</p> <p>Може би затова Буруджиева предложи и страната ни да се отличава със знак &ndash;</p> <p><strong>нещо като Айфеловата кула</strong></p> <p>или Пишльото в Брюксел. Може да се каже, че столицата вече успя да създаде такъв: всички организирани групи в София знаят, че могат да се изпишкат на чисто в хотел &bdquo;Радисън&ldquo; и по път снимат паметника на цар Освободител. И това е нещо &ndash; някак физиологично свързано с брюкселския Пишльо.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_OGMBW8FNRZgxMJgg0B8IKVYxSaTezN.jpg" style="height:800px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Културен обект в столицата &ndash; в хотела отзад се намира чиста тоалетна</em></strong></p> <p>В крайна сметка китайските туристи правят бръснещ тур между Лондон, Париж, Виена и Рим и си заминават &ndash; наснимани, напазарували и доволни. У нас можем да им предложим карето забележителности около &bdquo;Св. Ал. Невски&rdquo;, пазарлък за автентични съветски артефакти и праисторически железни ютии.</p> <p>През април т.г. у нас бе предвидено гостуването на китайски туроператори, които да се запознаят с маршрутите за китайски туристи &ndash; предимно културно-исторически, естествено. С първата група пристигат</p> <p><strong>неколцина напълно шашардисани китайци</strong></p> <p>които дори не знаят къде са попаднали и след няколко дни си тръгват все така неориентирани &ndash; дори поради факта, че са им изтъквани преимуществата на СПА почивките у нас. Втората група никога не пристига. Поканата към тях е от страна на икономическото ведомство, което обаче никога не купува обещаните самолетни билети за шефовете на водещите туроператорски фирми в Китай.</p> <p>Отчаяните ни опити да пробутаме 40-те хиляди обекта се разбиват първо в отчайващата липса на атрактивност на тези места, после в ужасяващия начин, по който се стига до съответните обекти, и липсата на интересно преживяване, свързано с тях, на трето &ndash; поради скучното им представяне.</p> <p>Благодарение на сърцатата и всеотдайна работа на градската управа на Свищов, там вече няколко години се провежда международната възстановка на римски боеве &bdquo;Орел над Дунав&ldquo;. По цялото поречие на реката нямаме по-впечатляващ спектакъл. И да не би някой да си мисли, че пътищата към Свищов по този случай са оправени, че този успешен проект е вързан с още преживявания и атракции? Да бе!<br /> Но докато &bdquo;Орел над Дунав&ldquo; е веднъж в годината, опитайте тур с местен гид около останките на селището на Първи италийски легион. От скука, досада и отчаяние доброволно ще се хвърлите в Дунава!</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_tkqo0yMV2FxaKpgq8abjDLJJx0f6tx.jpg" style="height:246px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Азиатските гости пристигат с хиляди за Празника на розата.</em></strong></p> <div>Успешният модел на атрактивно събитие и отлично поддържани исторически обекти и инфраструктура остава Казанлък. Празникът на розата бе превърнат в едномесечен фестивал, хотелите в региона са добри, музеят е интересен. Специално за този празник всяка година в града пристигат между 3 и 4 хиляди южнокорейци и японци и те запълват хотелската база в целия регион. Но тържествата си остават локални и трудно се обвързват с обиколен туризъм в други региони на страната.</div> <p><strong>3 милиона лева за поощряване на вътрешния туризъм</strong></p> <p>На 3 млн. лв. възлиза финансирането с европейски средства за поощряване на вътрешния туризъм и децентрализация на потоците туристи. Тези пари несъмнено ще бъдат успешно похарчени за отчетния период от 36 месеца. Факт е обаче, че в графата селски туризъм (а също и еко) се вписват и всички нашенци, които отиват на село, за да затварят зимнина и да помогнат в работата на къра.</p> <p>Българите, които търсят качество, от години не почиват в България &ndash; най-малкото защото искат да отидат на място, което не ги натоварва с шум, мръсотия, цигания, надути цени на храните и обидно лошо обслужване.</p> <p>Статистическите данни за вътрешния туризъм сочат, че 60% от българите не са почивали миналата година, най-вече по финансови причини.</p> <p>В резултат на тези данни Икономическото министерство (без видима връзка с главния мозък) изтъква в свое съобщение, че най-голям потенциал за българите се крие в културно-историческия туризъм, защото така българите не срещат езикова бариера, лесно се организират за пътуването си и лесно се прибират.</p> <p>Ето това са водещите основания защо нашенци да си пътешестват в страната. Желателно било те да опознават 50-те неизвестни туристически обекти, посочени от министерството.</p> <p>Ако някой от това ведомство някога беше тръгнал на път към непознато място, поне щеше да знае как се стига до него. Щеше да е разбрал защо без специализирана навигация и помощни средства и най-доброжелателните туристи могат да се окажат в средата на нищото. Биха видели с очите си как вече известни места са изровени, обезобразени и зарязани без никаква грижа &ndash; общините нямали пари да ги поддържат.<br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_Vn1NiwD1QQBGzOGLcnIoAIeTeLgfEC.jpg" style="height:900px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Каньонът на водопадите още с табелката предупреждава, че е опасен за хора. И за крави не би било по-безопасно. </em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_ZQ6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDm.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Езерата край Смолян предлагат не само напълно разбита екопътека, но и водоеми с този вид</em></strong></p> <p>До ден днешен нито един държавен фактор в сферата на туризма не е работил за изграждането на наблюдателни площадки, каквито съществуват по всички забележителни природни обекти в развитите държави.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_5ntAgAngCVr04HNBnqNUyFaWyocyFp.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>До този водопад се стига само по разкази на очевидци, спира се насред пътя някъде във Великотърновско, към водопада се върви по слух и се слиза до него по свличаща се под краката ви каменна пътека (не е правена, просто само оттам може да се промъкнете) &nbsp;</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38743_MLMgm3QJktFMtJuhlSH8MgNXcllpU1.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>На Копитото ежедневно се събират млади хора, които искат да видят София от високо &ndash; и денем, и нощем. За Нова година те са няколкостотин. Чакаме човешки жертви, за да бъде сложен поне парапет. Засега няма сила, която да установи собствеността на това място, нито желаещ да го превърне в атракция</em></strong></p> <p>Нашенците, които искат да почиват в страната си, са основните клиенти на къщите за гости, квартирите и максимум &ndash; до тризвездни хотели. И вероятността ако семейство обича морето, да избере друго място в страната за своята трудно спастрена ваканция, е нулева.</p> <p>Една друга некоментирана тема е комфортът и оформлението на малките хотели. При тях еднакво голяма е вероятността да попаднете на приятни условия, но също на втрещяващ кич и такава евтиния, че да се чудите за човек ли ви вземат или за идиот.<br /> Съществува и четвърти вариант: мераклия прави феноменален хотел в средата на нищото. Отивате в село Валевци в Севлиевския Балкан и падате от изненада &ndash; качеството на строителството, на стаите и оборудването им, на СПА комплекса е като от топ курорт в западна държава. Футболни, тенис и баскетболни игрища чакат запалени спортисти. Гордостта на собствениците е 14-метров железен пилон, на който се вее българското знаме, видно и от самолет. Заетостта обаче е през уикенда, предимно от заможни хора от района на Централен Балкан. Мястото е добро за любители на спорта, познавачи на Стара планина. Но то си остава в средата на нищото, на 4 часа път от столицата, на 300 км от Бургас. На този етап средногодишната заетост е под 20%. Така, ако собственикът не разполага със средства, за да финансира гарантираната си загуба, то мястото ще фалира.<br /> В България (както и в много други държави) най-голямата заетост се генерира през почивните дни. За много българи това е вече утвърден начин на почивка. Но така пътуването никога не трябва да надхвърля 3 ч. в едната посока, иначе уикендът ще отиде в път.</p> <p>Каквото и място за настаняване да бъде построено обаче, то рядко е свързано с икономическа обосновка и планиране. Повечето инвеститори вдигат нещо на своя земя &ndash; със или без авери, и казват: &bdquo;Бе ние да го вдигнем, то ще се намери кой да дойде&ldquo;. Такива сложни взаимовръзки между вложение и възвръщаемост са ненужно усложняване на живота. И... най-прекият път до фалита.</p> <p>В интервю през 2010 г. шефът на световната туристическа организация Талеб Рифай ми каза, че</p> <p><strong>&bdquo;... </strong><strong>екохотел не означава малко наковани дъски</strong></p> <p>в стаите за гостите и алпинеум в двора, а изцяло нова философия за използване на строителни материали и употреба на естествените ресурси&ldquo;. България обаче е лидер сред фалшивите екокомплекси, излети от бетон, опаковани в тънка имитация на камък и дооборудвани с изцяло изкуствени материали. Безидейността на инвеститорите ги кара да предлагат едно и също място както за туристическо настаняване, така и за купуване на апартаменти.</p> <p>Всъщност в България не съществува нито един хотелски комплекс, покрил изискванията по ISO за екологичност. За сметка на това частна организация създаде собствена еконаграда. Така в списъка на екохотелите влязоха частни къщи от типа &bdquo;триетажна прогимназия&ldquo; с украса от начупени бирени бутилки в мазилката. Когато собствениците си платят по най-високата тарифа, получават сертификат за екологичност. В топ предложенията на същата асоциация е екокомплекс, построен под високоволтов далекопровод. В двора на комплекса обаче е пълно с полегнали в различни посоки каруцарски колела и вапцани каручки.</p> <p>За да вържем джувката на културно-историческия и екотуризъм, Бранимир Ботев предложи да се слага зелена детелина или калинка или някакъв друг знак на ресторантите, които сервират екохрани. Кой и как би следил за произхода на храните, е пълна тайна. Но ако знакът за екологичен ресторант бъде наложен, всеки ресторантьор ще може да предлага</p> <p><strong>тройно по-високи цени за салата</strong></p> <p>и 20 пъти по-високи, ако е в пика на сезона в популярен курорт. У нас няма нищо по-лесно от снабдяване с фалшиви фактури и за екологични лунни камъни.</p> <p>Докато текат потоци от радостни отчети за ръста на туристите у нас, в същината си родният туризъм потъва в собствената си скука, лош сервиз, прашасали и безобразни пътища, безпосочност и презастроеност.</p> <p>Тъжното е, че приемственост в добрите практики на обслужването, най-често наложени от западни хотелски вериги, липсва. За взаимодействие между отделни региони на страната, които да обвържат своите продукти, дори не можем да мечтаем. И ако тези 3 млн. лв. бъдат вложени само в рекламни послания, то е повече от ясно, че целта съвсем не е развитие на вътрешния туризъм, а обикновено похарчване на една добра сума.</p> <p>Докато не стане ясно, че пари трябва да се влагат в сигурна инфраструктура &ndash; пътна, водна, информационни табели и т.н., а не в гола реклама, новините от туризма все по-често ще са свързани с евакуация.</p> <p>&nbsp;</p>