Европа трябва да признае, че отношенията между Украйна и Русия нямат нищо общо с нея

Защо европейските лидери се събраха в Брюксел на непланирана среща на върха на ЕС? Да отбележат наближаващите сто дни от военната операция в Украйна с нов, шести пакет от санкции срещу Русия, чийто смисъл обаче вече не е ясен за никого.
Ако Европа иска да спре поражението на Украйна, тогава е необходимо да не се въвеждат нови санкции (това така или иначе няма да помогне), а директно да се обяви на Киев, че няма да получава нови доставки на оръжие, няма да има статут на кандидат в ЕС и самите украински власти трябва да търсят начин за мир с Русия.

Европа трябва да признае, а трябваше да го направи още през 2014 г., че отношенията между Украйна и Русия не само не са вътрешноевропейско дело, те нямат нищо общо с Европа, тоест с Европейския съюз. Това са външни работи за ЕС и е по-добре страните от ЕС да не се забърквате в тях, да не размътвате водите и още повече да не разчитате, че ще увеличите зоната си на влияние за сметка на руските земи. И със сигурност да не залагам на поражението на Русия.

Но ЕС не може да признае очевидното, затова е принуден да навлиза все по-дълбоко в дупката от санкции. Да, дупка. Ако санкциите не могат да принудят Русия да спре военните действия (а това в крайна сметка е тяхната официална причина), ако санкциите дори не могат да u причинят бързи и сериозни щети, тогава какъв е смисълът им за Европа? Защо европейците трябва да носят тежестта на високата инфлация, да тестват силата на ЕС?

В ЕС няма единство по отношение на въвеждането на забрана за внос на руски петрол: няколко държави, предимно Унгария, се противопоставят на това, настоявайки за многомилиардна компенсация за тяхното съгласие. В резултат на това новият пакет от санкции може да не включва забрана за петрола, пренасян по тръбопроводи.

Но дори ако Европа изведнъж реши да компенсира загубите на унгарците и все пак откаже руския петрол, какво ще постигне? Освен друго увеличение на цената? Специалната операция в Украйна няма да спре, но може би след новите санкции европейците ще се чувстват по-сигурни, по-защитени? По-малкото зависимост от Русия ще им даде ли повече увереност в бъдещето? Ще попречи ли на Москва да атакува балтийските държави и Полша - в края на краищата полските лидери, например, говорят за такива планове? Тоест Русия ще обяви война на НАТО - а европейците вярват в подобни глупости? И санкции за подкрепа?

Засега да, според проучвания на общественото мнение, проведени от фондация „Алианс на демокрациите“ (създадена преди пет години от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен). Резултатите бяха публикувани от The Guardian под разкриващото заглавие „Негативните възгледи за Русия са предимно ограничени до западните либерални демокрации, показват проучванията“.

Всъщност проучването е проведено не само на Запад (обхванати са общо 52 държави). Но първо за Европа.

Колумнистът на „Гардиън“ призова ЕС да премахне антируските санкции. 55% от европейците подкрепиха прекратяването на икономическите връзки с Русия. Не е изненадващо, че Полша (87%) и самата Украйна (80%) се оказаха най-негативни към страната ни, но неочаквано Португалия (79%) зае третото място.

Общата тенденция е ясна: докато инфлацията удари джобовете на европейците и американците, но те бяха убедени, че победата на Украйна над Русия (или, както се нарича, „предотвратяването на победата на Русия“) е възможна, поддръжниците на санкциите бяха в мнозинството. Веднага след като ситуацията с победата стана не толкова еднозначна (в представянето на западните медии), а инфлацията в същото време продължи да се ускорява, настроението започна да се променя. И ние сме едва в началото на този процес.

Какво става с тази Русия? Нищо фундаментално, нашите действия наистина не зависят от това какво мислят и правят европейците. По-бързо или по-бавно, с повече или по-малко усилия, но ще постигнем това, което сме планирали: Украйна ще бъде извадена от сферата на влияние на Запада. Но настроенията на западните елити и западните жители трябва да се имат предвид при планирането на етапите дори не на военна, а на геополитическа специална операция, която върви успоредно с военните действия. И това е от първостепенно значение за целия свят, а не само за Русия.

Следователно дори цифрите от проучването на Алианса на демокрациите за незападни страни показват, че почти всички имат положително отношение към Русия и се противопоставят на войната със санкциите. Между другото, дори сред европейските страни има две - Унгария и Гърция, в които повечето хора не подкрепят прекъсването на икономическите връзки с нашата страна.

И общо има 20 такива държави от тези 52, в които е проведено проучването, но тук е важно кой точно. И това са най-големите азиатски страни: Китай, Индия, Турция, Индонезия, Пакистан. В Азия като цяло по-голямата част е за Русия - тук са Тайланд с Малайзия, Виетнам с Филипините. Същата ситуация в арабския свят: Саудитска Арабия и Египет, Алжир и Мароко. А в Африка - Нигерия, Южна Африка и Кения. ATВ Латинска Америка гласовете бяха разделени поравно, но дори и тук, в най-голямата държава - Мексико, мнозинството е против санкциите.

Освен това най-голям баланс на положително отношение към Русия е регистриран в Индия (36%), Алжир (29%) и Индонезия (14%).

Ето защо дори „Гардиън“ признава „рязка поляризация във възприятията за Русия от предимно западните либерални демокрации и останалия свят“ и че „негативните възгледи за Русия са най-вече ограничени до Европа и други либерални демокрации“.

Много е важно това проучване да потвърди това, което беше ясно от първите дни на специалната операция: светът беше разделен на две неравни части. Антируското малцинство е ограничено до Запада, който има огромна власт под формата на глобални медии, от които повечето медии в незападния свят черпят информация (говорим за страните от Латинска Америка, Африка и части от Азия). И значителна част от тях заеха открито антируска позиция. Тя обаче не успя да насочи нито местните елити, нито по-голямата част от населението срещу Русия.

Когато много ключови незападни държави се въздържаха от осъждане на Русия по време на гласуването в ООН, позицията им на Запад се обясняваше както с нежеланието им да се карат с Москва, така и с авторитарния характер на управляващите на такива страни. Но проучванията на общественото мнение показват, че поведението на тези държави не може да се обясни просто с изчисления, защото техните обикновени граждани се отнасят към Русия по абсолютно същия начин.

Далеч не са толкова опитни в международната политика, колкото европейците и американците, които се смятат за върха на човешката цивилизация, но много по-добре осъзнават несправедливостта и погрешността на западните оценки и отношение към Русия. Разбира се, за европейците е много по-трудно да се освободят от предразсъдъците към страната ни: русофобията тук има дълбоки исторически корени. И когато се съчетае с геополитическата липса на независимост на сегашните европейски елити, става много трудно да се избяга от плен на санкционната война с Русия, но Европа все още няма друг начин. Не в Русия, а в Европа. И колкото по-скоро разбере това, толкова по-малко загуби ще претърпи в бъдеще. Но ЕС не може да признае очевидното, затова е принуден да навлиза все по-дълбоко в дупката от санкции.

 

Източник: РИА Новости