- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 54
- 11
Вероятно за да уязвят Русия, западни наблюдатели в края на май, покрай подписването на договора за създаването на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), оприличаваха руско-беларуско-казахстанското съюзяване на създаването на СССР през 1922 г., нямам представа дали от невежество или по някаква друга причина. Всъщност от самото начало на тоя интеграционен процес преди точно 20 години той следва неизменно и точно стъпките на икономическата интеграция в западноевропейските страни, които на 25 март 1957 г. с подписването на Римските договори създават Европейската икономическа общност (ЕИО), а днес в крайна сметка са обединени в Европейския съюз. Точно така, няма грешка – единствено западноевропейските страни са пълноправни членове на днешния Европейски съюз, останалото, включително и злощастната ни татковина, е безправен политически пълнеж, както ще се уверим някой друг път, когато остане време. Европа „на две скорости” отдавна е факт.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38019_MUP8PixEKdGATqgJlhiUZkkW7trBLC.jpg" /></p>
<p><strong><em>Част от членовете на Всесъюзния централен изпълнителен комитет на Руската социалистическа федеративна съветска република (РСФСР), в който участват до образуването на СССР и представители на Украинската социалистическа съветска република (УССР) и на Социалистическата съветска република Белорусия (ССРБ), на заседание на Първия всесъюзен конгрес на съветите. Конгресът утвърждава Декларацията и Договора за създаването на СССР, 30 декември 1922 г., Москва.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Най-малкото поради отсъствието на каквато и да било политическа интеграция в новия ЕАИС той няма нищо общо със създаването на СССР. Нещо повече, отсъствието на политическа интеграция президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев изтъкна като особено предимство на новия съюз, така се укрепвала националната независимост на страните членки. Съвсем различен е пътят за създаването на Съветския съюз, водещ в този случай е политическият, а също и идеологическият мотив.</p>
<p>Създаването на СССР преминава през обсъждането, твърде разгорещено впрочем, на три възможни варианта за обединяване на четирите републики основателки – РСФСР, УССР, ССРБ и Закавказката социалистическа федеративна съветска република (ЗСФСР). Най-зле се възприема предложението за конфедеративно устройство на новата държава, при което решенията на централните държавни органи не биха били задължителни за изпълнение от държавните органи на съюзните републики. Предложението на Й. В. Сталин за приемането на УССР, ССРБ и ЗСФСР в РСФСР с право на автономия е рязко разкритикувано от В. И. Ленин, който прави свое предложение за устройство на новата държава. Прието и осъществено е Лениновото предложение.</p>
<p>Според него четирите държави влизат като равноправни в новия съюз, който Ленин предлага да се назовава Съюз на съветските социалистически републики. Новото държавно обединение има единна изпълнителна и съдебна власт, единни законодателна и правова система, единно административно устройство и столица. В същото време републиканските правителства са с твърде ограничени пълномощия единствено на територията на съответните републики. Всички дейности по външната политика, отбраната, съобщенията са изцяло в пълномощията на централната власт.</p>
<p>През януари – март 1923 г., когато се създават централните държавни органи на СССР, се предполага, че правата на отделните републики трябва да се защитават от техни представители, нарочно назначавани на различни по важност постове в съюзните държавни органи. Днес този подход може да изглежда недостатъчен, но е факт, че поне до края на 20-те години той има съществено значение за защита на интересите на съюзните републики в провежданата политика от централните държавни – а и партийни по-късно – органи. В известен смисъл назначаването на представители на съюзните републики в централните държавни органи на СССР играе определена роля до самото разпадане на Съюза.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38019_UdGVRGbkbFxN7aK31PwZEO8VkiegSw.jpg" /></p>
<p> </p>
<p><strong><em>Правителствените ръководители и министрите на външните работи (или техни представители) на Федерална република Германия, Франция, Белгия, Италия, Люксембург и Холандия подписват Римския договор, с който се създава Европейската икономическа общност, 25 март 1957 г., Рим.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Напълно очевидно е, че създаването на ЕАИС следва път, който е коренно различен от създаването на СССР. Евразийският съюз обединява стопанствата на страните членки, дали и кога ще се пристъпи към политическо обединение в рамките на този съюз, едва ли някой може да предположи със сигурност, особено като е видно твърдоглавието на политическите елити в страните членки.</p>
<p>И още. През 1957 г. ЕИО бе създадена на основата на така наречените „четири свободи” – свобода на придвижването на стоките, свобода на придвижването на хората, свобода на предоставянето на услуги и свобода на движението на капиталите. Едва Единният европейски акт (в сила от 1 юли 1987 г.) въвежда принципите на Европейското политическо сътрудничество.</p>
<p>Макар да е показателно, че цели 29 години са нужни на западноевропейските страни за да прибегнат те до политическо съюзяване, може да се предвиди, че на страните от ЕАИС, които крачат доста по-бързо по стъпките на ЕИО, ще е нужно по-малко време може би.</p>
<p>Едва ли тези, които са следили картината от подписването на договора за създаването на ЕАИС, са пропуснали да отбележат, че там не само нямаше никаква еуфория или дори приповдигнатост, тримата държавни глави изглеждаха по-скоро потиснати, особено руският президент Владимир Путин. Понеже неговите идеи за по-бърза – и политическа – интеграция очевидно не бяха възприети изцяло на този етап, ще трябва да предположим, че точно това бе причината за отсъствието на приповдигнатост и усмивки. Но може и умората да е била причината, кой знае. Вероятно скоро всичко ще се изясни...</p>
