- Автор: БГНЕС
- 08 Sep 2022
- 736
- 9
Ако настоящите тенденции се запазят и предизборната кампания не ги промени, то можем да направим предпазлива прогноза, че или ще има правителство под някаква форма с подкрепата на ГЕРБ – било то коалиционно, експертно, национално съгласие или друго, или няма да има правителство изобщо и отиваме на нови избори.
Това заяви пред БГНЕС доц. Борис Попиванов, преподавател в катедрата по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Политологът каза, че кампанията може да промени нещата, в случай че нещо драматично се случи и това повлияе на нагласите, но ако няма такова събитие, може да се окаже, че съставянето на кабинет би било по-трудно. Той посочи, че депутатите на ГЕРБ, ДПС и Възраждане ще бъдат с повече от 120 и това чисто аритметично показва, че за останалите партии би било трудно да съставят мнозинство без подкрепа от тези три партии.
Политологът заяви, че съществена промяна в нагласите няма и добави, че се вижда продължение на тенденции, които през последните месеци са били регистрирани, както от социологически агенции, така и от политическите анализатори. Той посочи, че това са тенденциите с постепенно открояване на ГЕРБ като първа политическа сила, с падащи резултати на участниците от досегашната управляваща коалиция и с относително стабилизирани резултати за останалите политически субекти.
"Сформира се една доста голяма група от политически партии, които варират в порядъка от 10% или малко по-малко, което допълнително усложнява задачата по формирането на кабинет в следващия парламент", каза Попиванов.
Анализаторът уточни, че в проучването на „Алфа рисърч”, оповестено на 4 септември, има поне две политически сили, които са на ръба – ИТН и „Български възход”. „За нито една от двете не можем да кажем отсега дали ще участва в следващото Народно събрание или не", каза Попиванов. Той заяви, че това се дължи не само, защото тези проучвания имат характера на моментна снимка и те не могат да отразят по какъв начин как ще повлияе кампанията на вота на избирателите, но и заради активността в изборния ден. Той добави, че активността силно влияе на политическите сили, които се колебаят около бариерата за влизане в парламента.
„Колкото по-ниска е активността, толкова по-голям е техният шанс”, каза Попиванов.
Анализаторът каза, че отсега трудно можем да кажем със сигурност колко партии ще има в следващия парламент, но на този етап, броят им варира между 6-8 – такива са прогнозите и на „Тренд”, и на „Алфа рисърч”, и на „Маркет линкс”.
"Следващият парламент ще е не по-лек като конфигурация и процесът по създаване на коалиция ще е по-сложен", категоричен е Попиванов.
Той коментира и процентните резултати, които са получили и лидерите на партиите.
Попиванов каза, че увеличение и динамика има, но той не смята, че можем да направим сериозни изводи на базата на лидерските рейтинги.
"Даже бихме могли да кажем, че в много висока степен лидерските рейтинги съответстват на рейтингите на партиите. Лидерите сами по себе си не добавят обществена тежест върху партиите, а обратно", обясни той. Политологът заяви, че до голяма степен избирателите вече идентифицират партиите с лидерите и доверието към партиите е почти равнозначно на доверието в лидерите, което далеч не винаги е било така в миналото.
Попиванов обясни и на какво се дължи процентният спад на Румен Радев. Той посочи, че това е нормално последствие от политическото напрежение в България през последната една година.
"В първите месеци на втория си мандат Радев се стремеше да представлява нещо като обединителна фигура, на средищно поле на всички обществени политически сили, които искат да се разделят с досегашния модел на управление, известен под името ГЕРБ-ДПС. В хода на краткия мандат на кабинета „Петков” досега, разминаването между част от тези сили и президента Радев, както и критиките и взаимните обвинения, направиха тази дистанция между президент и подкрепящи го политически сили твърде значима", каза политологът.
Попиванов обясни, че спадането на процентната подкрепа на Радев е логичен процес, но по-интересното и по-важното е, че този спад не е особено драстичен и не представлява срив. "Той представлява изравняване на стойностите, което следва едни президентски избори. Както знаем в първите дни на всеки мандат – било то президентски или управленски, резултатите винаги са по-високи", посочи той.
Източник: БГНЕС
