- 10 Sep 2020
- 43
- 12
В края на миналата седмица независимата френска лаборатория за научна полиция „Липсадон” излезе със заключението, че разговорът между премиера Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов е автентичен. А единствената „манипулация”, извършвана по него, е презаписът. Оттук нататък всеки опит на управляващите да представят резултатите на френската лаборатория като епизод от битката си с тъмните сили или да противопоставят на тях експертизите, направени от подчинената на вътрешния министър и зависима от държавния бюджет лаборатория към Института по криминалистика на МВР, само ще затвърди съмнението в искреността на министър-председателя. Каквито и действия да предприеме премиерът, с каквито и успехи да се хвали, за да излезе от задънената улица, както и да се извърта при отговорите на въпроса за автентичното съдържание на разговорите му, разпънатия над Мишо Бирата политически чадър е факт. А Борисов ще трябва да управлява държавата във влошаваща се икономическа ситуация.
<p>Нито държавното кредитиране за строителство на къси магистрални отсечки и спортни зали ще го освободи от проблемите, предизвикани от повишаващите се цени на основните храни. Нито пък неконтролируемото му желание да подслушва българите. Необходими са спешни мерки за предотвратяване на задаващите се проблеми с цените на храните и инфлацията. Необходимо е да се поставят нови икономически приоритети. Необходима е бърза реорганизация на основни сектори от държавното управление.</p>
<p>Денонощните упражнения на Бойко Борисов по представяне на управленските успехи на своето правителство щяха да изглеждат като комедиен сериал, ако не ставаше въпрос за реалното управление и действителното състояние на българската икономика. А и подобни сценки с календари на успехите вече са разигравани от други преди него.</p>
<p>Добре е управляващите да излязат от фантастичния свят, който обитават вече почти две години, и да се захванат със сериозните задачи – високите цени на хляба, безработицата, бедността, липсата на резултати от борбата с корупцията и организираната престъпност, влизането в Шенген. Проблемът е, че докато излязат оттам, премиерът и неговите министри изпускат важните събития, а се съсредоточават върху напълно измислени теми със съмнителни резултати – магистралите, спортната зала, софийското метро, околовръстното.</p>
<p>Всъщност продължаването на строителството на магистрали е един от големите провали на Борисов.</p>
<p>Дострояването на останалите около стотина километра от магистрала „Тракия”, въпреки твърдите обещания да бъде започнато веднага след спечелването на изборите, тръгна с много затруднения и нереални срокове. Някои от тях наистина са наследени от предишното правителство, но повечето са създадени от нереалистичните представи, желания и воля на самия министър-председател. А дострояването на деветнайсеткилометровата отсечка на магистрала „Люлин” се превърна във флага на премиера в битката с безработицата и преодоляването на икономическата криза, но в края на краищата се оказа проект, оскъпен двойно с анекс към договора.</p>
<p>Същото се правеше и по време на тройната коалиция. И цената пак ще се плати от данъкоплатците.</p>
<p>Останалите проекти за магистрали като „Струма”, „Хемус” и „Черно море” все още са само далечен мираж, но в тъжните очи на Бойко Борисов изглеждат като възможни в рамките на един управленски мандат. Макар и да има съгласие „Хемус” да се строи със заем от Европейската инвестиционна банка, твърде рано е начертаното на карта да се представя като готово. Създава се очакване, че едва ли не още това лято ще пътуваме безпроблемно до Варна. Скоростта, с която сега се достроява на три лота от по трийсетина километра магистрала „Тракия”, не дава никакви надежди в близките десетилетия да бъде завършен който и да е от останалите инфраструктурни проекти, в това число и тунелът под връх Шипка.</p>
<p>Не по-различно е положението при инвестициите в спортни съоръжения, също представяни от кабинета като антикризисна мярка, целяща да осигури работни места и да облекчи социалната система. Проблемът е, че подобна инвестиция, както неведнъж беше подчертавано през миналата година, е на практика невъзвръщаема.</p>
<p>Създава минимум работни места и ще бъде платена от републиканския бюджет, т.е. отново от данъкоплатците. Подобни антикризисни мерки дори в Съединените щати са били подлагани на ожесточена критика и най-известният пример в това отношение е строителството на язовира „Хувър”, чиято полезност и до днес остава спорна.</p>
<p>В България и двата големи проекта за спортни съоръжения, единият почти завършен, а другият още незапочнат, са в столицата. Това е градът с най-ниски нива на безработицата, а наемането на работници от други градове би изисквало доста допълнителни разходи за реализацията им. Подобни проекти създават сериозни съмнения, че кабинетът дава работа на няколко приближени до всяка власт строителни компании, които в неконкурентна среда си осигуряват пазарно предимство и оцеляване в един силно пострадал сегмент от българската икономика.</p>
<p>Що се отнася до строежа на софийското метро, време е Бойко Борисов да го изкара от списъка със свои постижения. Най-малкото защото вече не е кмет на столицата и парите идват от общинския бюджет, макар и в голямата си част отпуснат от държавата. И защото все пак това е задължение на всеки управляващ. Да се представя развитието на София като огромно усилие на волята на един-единствен човек е повече от нахалство и демонстрира бедна представа за ролята на управлението в демократичните държави. По същия начин стои въпросът с изграждането на дъгите на Околовръстното шосе, което при този темп на нарастване на столицата след време може да се окаже и вътрешен пътен пръстен в широкия център на столицата и ще се наложи изграждането на съвсем нов път. Добре ще е обаче премиерът да попритисне малко управата на Столична община и да отпусне пари за рехабилитацията на цялата пътна мрежа на града. С настъпването на пролетта улиците отново ще бъдат осеяни с дупки, които в крайните квартали не са запълвани с години. Вместо да се отделят огромни средства за масови подслушвания, е добре тези пари да се пренасочат в качествено и трайно, цялостно преасфалтиране и подобряване на инфраструктурата. Задачите са трудни, но не са неизпълними.</p>
<p>Изисква се съвсем малка подреденост и премисляне на целите на управлението.</p>
<p>Посочените примери не са единствените, в които има разминаване между желаното и реалното. Но те в последните седмици, особено след излъчването на първите епизоди на сериала „Флашданс”, станаха основна защита на Бойко Борисов в измислената от неговите политически стратези битка с тъмните сили. С дострояването на няколко магистрални отсечки или с построяването на една спортна зала и един стадион, няма как да се справи с връхлитащото отвън ценово цунами, което ще засегне най-чувствителната и незащитена част от българските граждани – пенсионери, безработни, инвалиди и хора с ниски доходи. Налагането на строга финансова дисциплина за най-страдащите от лошата икономическа ситуация, докато в същото време се демонстрира финансова невъздържаност при отпускането на пари за подслушване, е управленско безобразие и минава границите на политическата търпимост. И вместо Бойко Борисов и неговото управление да ни плашат с Първанов и тройната коалиция, е по-добре да се заемат със задачата да дисциплинират производители като Мишо Бирата, да затворят контрабандните канали и да върнат доверието на Европа. Не в себе си, а в България и българските граждани. Всяко друго действие е демагогия и прилича на вече гледани сцени за удържане на властта на всяка цена.</p>
