- 10 Sep 2020
- 295
- 10
Крайно време е да разберем кога премиерът Борисов е искрен в отношението си към Държавна сигурност и нейните служители и сътрудници. И какво в крайна сметка ръководи и определя това негово отношение. Когато миналата седмица стана ясно, че в правителството му извън министъра без портфейл с ханските имена има още двама заместник-министри в МВР и МВнР, свързани с ДС, това не беше изненада. Не беше изненада и реакцията на Борисов, който беше лаконичен: „И за Павлин Димитров, и за Красимир Костов знам, че те не са били агенти, а офицери от службите. Има разлика между агент и служители и това го знаем всички от много години”.
Не знам какво точно има предвид българският премиер, като казва, че „всички” ние (кои всички ние?!) от години знаем разликата между агентите и щатните служители на ДС. <strong>Сега обаче ще разкажа за липсата на тази разлика, за която, сигурна съм, някои от нас знаем.</strong>
<p>Игнорирам грешката на премиера в твърдението, че Красимир Костов е бил щатен служител на ДС. Явно му е била недостатъчна информацията или просто така му се е искало, за да не се наложи да натисне К. Костов да си подава оставкатал.</p>
<p>Красимир Костов е бил секретен сътрудник (СС) на отдел 03 на ПГУ-ДС. Това се разбира дори само от решението на комисията. Запазеното му агентурно дело обаче заслужава специално внимание. Брониран е още през 1984 г., а е регистриран като СС „Норис” на 27 април 1989 г. От справка за него се установява, че е завършил международни отношения в държавния институт в Москва и от 1983 г. е на работа в МВнР. Когато ст. лейт. Кирил Димитров го вербува, е референт за Испания и Португалия. А иначе е полиглот – „ползва” свободно 6 езика. Има много добра идейно-политическа подготовка, контактен, дружелюбен, добър компаньон, сочен за пример от колегите си. Накратко, „притежава необходимите политически, делови и лични качества за изпълнение на задачи на СС на ПГУ-ДС не само на територията на НРБ, но и при евентуално заминаване в чужбина”. И приема с желание оказаното му голямо доверие да стане СС на ПГУ. Основната задача, за която го вербуват, е „да се насочи за активна работа по ДОП „Ричи” – дипломат от испанското посолство в София.</p>
<p>Красимир Костов действително се оказва повече от качествен СС. За 15 месеца от април 1989 до юли 1990 г. с него са проведени 21 срещи! В сладкарницата в подлеза на „Плиска” най-често, но и в конспиративната квартира „Боряна” в района на “Лагера”, където му е проведено обучение по оперативни въпроси. За този кратък период други „агенти” едва събират 30–40 страници документи, докато неговата папка съдържа повече от 130 листа сведения. „Благодарение на придобитите от него данни възникват сериозни съмнения за принадлежността на „Ричи” към противниковите специални служби”. Това най-вероятно отговаря на истината. Но най-гадното е, че чрез въпросния „Ричи” Красимир Костов всъщност шпионира... СДС.</p>
<p>Испанският дипломат поддържа тесни връзки с голяма част от лидерите на СДС, дори присъства на някои техни заседания. Информацията, която дава „Ричи” за Дертлиев, Ф. Димитров, Желев, Берон, П. Симеонов, Тренчев и др., мнението му за тях и за капацитета на СДС като цяло, начаса достигат до ДС. И това не е всичко. От водещия си офицер К. Костов е получил легендирано пропуск за Екофорума и задачи да слухти кой с кого какво. Проявява инициативност и обобщава цялата налична информация в МВнР и я предава на ДС. Материалът е озаглавен „Западна Европа, САЩ и Канада за Екофорума в София”. А на 19.10. докладва по собствено желание за впечатлилите го контакти на непознат мъж от нашите „неформали” – с брадичка, закръглен, нисък, с кръгло лице, син пуловер, около 40-годишен и сякаш с дефектна походка”, с посланици и членове на чуждите делегации. Това сведение на „Норис” е предадено на „др. Чуков” (сещате се кой е) за вземане на отношение...<br />Междувременно заради „подчертано положителното отношение към органите на МВР” водещият офицер разговаря с К. Костов за перспективата да започне работа в ПГУ-ДС като офицер, като остане на постоянно прикритие в МВнР. „Норис” е съгласен и заявява, че „счита предложението за голямо доверие към него”. Впоследствие обаче през март 1990 г. Л. Предов от отдел „Кадри” съобщава на ОР Димитров, че „Норис” няма да бъде назначен като офицер. И да му бъде съобщено „в по-умекотен вид”.</p>
<p>Аз лично съм много благодарна за това решение на отдел „Кадри” на ПГУ, защото в противен случай Красимир Костов щеше да продължава да бъде заместник-министър на външните работа на Р България въпреки всичките доноси, които е писал вече в демократични времена! Защото щеше да попадне в графата на „добрите” щатни служители на ДС по Бойко Борисов. За една бройка...</p>
<p>Та затова питам г-н премиера каква е разликата между агентите и щатните служители на ДС, която всички така добре знаем отдавна. И кога е искрен, когато призова дипломатите от ПГУ „да се ометат” от МВнР. Когато каза: „Неслучайно виждате, че агентите на ДС са във всеки скандал, във всяка една институция. Ще видите, когато мине проверката във външното министерство за досиетата, какво чудо е там. А тези хора са формирали и формират външната политика на България. Става въпрос за 90% от състава на външното министерство – говоря за последните 20 години, говоря за сега”. Или когато защитава поради приятелство или други скрити причини хора като депутата Павел Димитров или вътрешния заместник-министър Павлин Димитров, който впрочем неочаквано дори за министъра си се оказа офицер по щата на ДС. Но пък е бил на 3-месечен курс за ръководни кадри във ВКШ- КГБ-СССР...</p>
