- 10 Sep 2020
- 39
- 20
Станишев, Местан и Орешарски сгрешиха с хода си да назначат спорна кандидатура за шеф на ДАНС - макивавелистки ход, в който целта оправдава средствата. А целта беше да се прекъсне срастването на МВР с икономиката. Това беше основният лозунг на БСП в предизборната кампания, за да не се позволява повече рекет върху бизнеса. Това е задача със свърхтрудност в сегашните условия.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>Политика и морал</strong></p>
<p>Не се съмнявам в държавническите намерения на Станишев, Местан и Орешарски. Склонна съм да повярвям в намеренията на Пеевски, защото в политиката можеха да се дадат множество подобни примери. Подобно е приятелството между генерал Де Гол и главата на колаборационисткото правителство на Франция Петен, който работи с нацистите в окупираната от тях Франция. Де Гол громи Петен по радиото от Англия, а за режима на Петен по това време активно работи емблематичният по-късно социалистически президент на Франция Митеран. Те са политици и работят за Франция - невинаги в съгласие. Но гражданите не са политици, голяма част от тях застават на морални позиции и не виждат възможните политически последствия. Такива примери историята също дава. Моралното избухване в Югославия срещу посттитовизма доведе на власт Милошевич. Именно милионните митинги доведоха човека, който ликвидира Югославия.</p>
<p>Давам тези примери, защото смятам, че днес гражданите, които протестират и искат оставката на правителството на Орешарски, съвсем не искат дестабилизация и обедняване на България. Те искат да се разреши един морален казус - не може преди изборите да се протестира против монополи и техни представители, а сега независимо от съображенията те пак да са на ключови позиции. Това е нормалната морална гражданска реакция.</p>
<p>Множеството от протестиращите иска ГЕРБ да е вън от властта.</p>
<p><strong>Чия да е властта?</strong></p>
<p>Но в настоящата политическа обстановка не може да се случат и двете - хем ГЕРБ да не е на власт, хем и правителството на Орешарски да не е. Повече от ясно е, че в момента няма друг политически субект, който да управлява. Затова е необходимо да се намери решение, което да позволи макар и малка стабилизация на институциите и тяхната нормална работа. Гражданите не могат да правят компромиси с морала си, но трябва да са зрели за политически компромиси. Правителството явно е готово на тях и ги прави. И това трябва да се използва. Защото това правителство е демократично и постъпва демократично за разлика от алтернативата ГЕРБ. По дефиниция властта на ГЕРБ беше диктатура на изпълнителната власт, съсредоточена в ръцете на Борисов и Цветанов. Техните политически престъпления са доказани, това протестиращите го знаят и не искат да ги върнат на власт.</p>
<p><strong>Трите възможни сценария</strong></p>
<p>Какви са в тези условия възможните сценарии за по-нататъшно развитие на събитията? Те са три.</p>
<p>Първият съдържа следните елементи:<br /><strong>1.</strong> Даване на възможност на правителството да заработи. Да избере съгласувано нов ръководител на ДАНС и да попълни липсващите позиции в правителството. Това може да стане при ясна позиция и обсъждане на кандидатурите на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). За съжаление дори демокрацията не повелява да се обсъждат публично фигурите от сферата на сигурността, защото иначе няма да има държава, а тя е конструкцията, върху която се гради демокрацията.<br /><strong>2.</strong> Ясен и категоричен ангажимент на парламента заедно със социалните закони да започне работа по нов Избирателен кодекс, за който да даде срок и да предложи начин на работа с неправителствените организации.<br /><strong>3.</strong> Работата на правителството да се контролира публично от парламента, а министър-председателят да представи ясен график на действията си пред НС, по който да се отчита.</p>
<p>Избори, които да не нанасят още по-сериозен ущърб на държавата, може да се проведат, когато се формира нов съществен политически субект извън ГЕРБ, способен да вземе властта.</p>
<p><strong>Шанс за десните</strong></p>
<p>Това може да бъде дясно обединение или изкристализиране на нов десен субект от средата на протестиращите. Във времето това най-рано означава едновременност с европейските избори 2014. Правителството на Орешарски е най-големият шанс за консолидация на дясното и то не бива да я изпуска. Само така може да настъпи баланс в политическата система на България.</p>
<p><strong>4.</strong> Правителството на Орешарски трябва да намери начин да изпълни своите социални обещания. Енергийните помощи са необходими за голяма част от населението.<br /><strong>5.</strong> Здравната карта трябва да заработи и цялото население на държавата да има достъп до медицинска помощ - спешна, фелшердска по места и после висококвалифицирана болнична помощ. От здравеопазване не бива преимуществено да се ползват само София и големите градове.<br /><strong>6.</strong> Публично трябва да се използват европейските средства, които се договорят в най-скоро време.</p>
<p><strong>Вторият сценарий би бил следният:</strong><br /><strong>1.</strong> Орешарски да подаде оставка. Президентът завърта отново парламентарната рулетка, като връчи мандат на най-голямата парламентарна група. ГЕРБ може да състави правителство само с части от БСП или ДПС, което е малко вероятно. Следва мандатът да се даде на БСП, после вероятно на ДПС. И чак след това да се обяви, че този парламент е изчерпан. Президентът съставя ново служебно правителство, отново под натиска на ГЕРБ.<br /><strong>2.</strong> Служебното правителство подготвя нови избори по сегашния Избирателен кодекс.<br /><strong>3.</strong> Не се осъществяват социалните мерки на правителството на БСП-ДПС. Цените на тока се вдигат, защото не може да се направят промени в закона за енергетиката.<br /><strong>4.</strong> Партиите се готвят за избори през октомври и политическият хаос не дава възможност нито за консолидация на дясна партия, нито за нов политически субект, който да влезе в новия парламент. Възможно е да влезе НФСБ и „Атака“ да загуби мандати. БСП може да загуби част от мандатите си за сметка на ГЕРБ.<br /><strong>5.</strong> Следва нов мандат на ГЕРБ и още по-силен натиск върху бедните слоеве, безработните и държавните служители до нова нетърпимост.</p>
<p><strong>Кризата в БСП</strong></p>
<p>Този сценарий е възможен не само поради гражданските протести, но и поради кризата в БСП и заради сили в парламентарната й група, които са склонни да жертват обществения интерес в името на връщането на Георги Първанов на председателското място в БСП. От това печели само тесен кръг хора около Първанов и вероятно този път води към разцепление в БСП, като групата на Станишев остане определяща за следващите избори. Първанов вече не е способен да обедини БСП около себе си. Неговата колаборация с ГЕРБ става все по-явна.</p>
<p><strong>6.</strong> В дългосрочен план този сценарий води към опита на Борисов да овладее президентската власт и да даде повече правомощия на президента с поправки в конституцията или с Велико народно събрание, вече под негов контрол. Това е логиката на режими като този на ГЕРБ.</p>
<p><strong>Третият вариант:</strong></p>
<p><strong>1.</strong> Станишев подава оставка, за да запази правителството.<br /><strong>2.</strong> Търси се лидер на БСП. Първанов не може да бъде избран от сегашния Национален съвет. Той може само да предизвика разцепление, но от това едва ли ще спечели. Този състав на Националния партиен съвет може да избере само Станишев за лидер. Другата процедура е нов конгрес, но това е дългосрочна работа, ако трябва да е легитимна и без разцепление на партията.<br /><strong>3.</strong> Парламентарната група се разпада, защото без Станишев няма лидер. След разпада на групата на БСП правителството пада. Такъв самопожертвувателен жест от страна на Станишев е със съмнителна стойност и политически не носи дивиденти на никого освен отново на Борисов. Формално е възможно Първанов да се опитва да привлече 25 депутати от БСП и да направи правителство в рамките на този парламент заедно с ГЕРБ. Тези депутати заедно с Първанов обаче нямат политическо бъдеще.</p>
<p><em>(в. Преса, печатно издание, брой 164 (515) от 19 юни 2013)</em></p>
