Башар Асад е убеден в своята безнаказаност, защото две свръхдържави блокират резолюцията и потенциалните действия против него в Съвета за сигурност на ООН.
В същото време Русия и Китай съвсем не са толкова предпазливи, когато става дума за агресивно нахлуване в други държавни територии, пише в Le Figaro Андре Глюксман, призовавайки да си спомним Грузия и Тибет и да си зададем въпроса за скритите мотиви за ветото.
<p> </p>
<p>Кремъл уби 250 хиляди чеченци, 40 хиляди от тях – деца, и на този фон Башар Асад изглежда дилетант, пише Глюксман.</p>
<p>Сирийските репресии не шокират и комунистическите управници на Китай, които и досега твърдят, че е било правилно решение да изпратят танковете срещу студентите на площад Тянанмън.</p>
<p>Не си струва да се надяваме, че в тях ще се пробудят човешки чувства, или да мислим, че те са ръководени изключително от меркантилни или тактически съображения: покровителите на „касапина от Дамаск” го защитават с ясното съзнание какво правят.</p>
<p>"Оста Пекин-Москва-Техеран-Дамаск” няма нищо общо с дребните сметки, това е алианс създаден заради собственото им оцеляване.</p>
<p>В условията на деспотизъм иранското въстание от 2009 година Арабската пролет от 2011-а, гигантските митинги в Русия от тази зима са протести срещу "крадците и лъжците”. На тях им е присъщо един и същи стремеж към свобода, един и същи отказ да продължават да се примиряват с гигантската и всесилна корупция.</p>
<p>Целта на тези покровители, парализирали ООН, е ясна: Асад трябва, дори с цената на кървава баня, да спре разпространението на „заразата” на антидеспотичните въстания.</p>
<p>Накъде ще се наклонят везните?</p>
<p>Ще успее ли Асад да се задържи на власт, унищожавайки един след друг градовете на своята страна?</p>
<p>Ще съумее ли ядрената иранска теокрация да контролира враждебността на совите граждани?</p>
<p>Ще успее ли Путин да фалшифицира и президентските избори? Или ще му се наложи да организира епидемия от терористични атаки, които ще припише на въображаеми врагове, за да смачка по-ефективно и протестите срещу себе си? Или може би той ще започне военна операция, нещо като втора грузинска война, за да се закрепи в ролята си на силен и непобедим лидер на Русия?</p>
<p>Или китайските лидери, увлечени в своята задкулисна борба за власт, ще започнат да „решават споровете си, убивайки непокорните селяни, поробените работници, дръзките блогъри и дисидентите интелектуалци? </p>
<p>Европа няма право просто да наблюдава, как нещата в света се решават без нейно участие, надявайки се на отстъпки от руските и китайските олигарси.</p>
<p>Европа е длъжна да намери сили в себе си и да се справи с предизвикателствата на глобализацията.</p>
<p>Европа трябва да се върне към Вацлав Хавел, който съумя да възстанови демокрацията в своята страна и се превърна в пример за всеки, който се бори за свобода.</p>
<p>И като начало – трябва да бъдат разобличени лъжливите аргументи, зад които се крият фундаментални проблеми.</p>
<p>Защо деспотът може да се въоръжава, а неговите жертви са лишени от правото да се защитават?</p>
<p>Нека спокойно да кажем, че две велики държави, по собствени причини гарантиращи оцеляването на деспотизма, погребват Всеобщата декларация за правата на човека и по този начин погребват ООН, която признава хартата за основен принцип на международната общност след Втората световна война.</p>
<p>(Със съкращения)</p>
<p>*<em>Андре Глюксман е френски философ и правозащитник, един от най-сериозните критици на „снизходителната европейска политика, нарушаваща своите собствени демократични принципи”. </em></p>