Човек за човека е компост

Автор: Елена Кондратиева – Салгеро, Человек человеку компост » АПН - Агентство Политических Новостей

Всяка практична идеология, за целите на производствените си нужди, е готова на моменти да забрави, че човекът е произлязъл от маймуната и да предложи своя продукт през библейски препратки. В рамките на въвеждането на „новия ред“, в момента американската погребална фирма „Return Home” ("Завърни се у дома") прави точно това, нагледно доказвайки изначалната правота на майстора на ковчези Безенчук, че конкурентата му „Нимфа“ не може да задоволи клиента, защото пестят материала, а пък „ковчегът колко дървен материал само иска...“ (Цитираните имена и реплики са от романа „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров – б.пр.)

Погребалната фирма, призоваваща човечеството да се върне там, откъдето е дошло, всъщност с един замах открива нова епоха в историята и разсича гордиев възел с философско-религиозни свойства. На човечеството се предлага да се върне у дома не в безенчуков ковчег с ресни и сатен, а в специално оборудвани контейнери, под формата на компост. По този начин се потвърждава библейската истина за сътворението на първия човек от глина, прах и внезапно вдъхновение.

Фирмата е създала забележителен метод за преработване на човешките останки и го е нарекла с приказното наименование „Terramation”. Същността на метода засега все още ужасява непросветената публика, ако махнем евфемизма и използваме необработени политкоректно термини: фирмата трансформира човешките трупове в компост и предлага получената субстанция след това да се използва по предназначение.

Самият метод с приказно име „се разлага“ на три етапа (моля хората със слаби нерви да се оттеглят, а съзнателните да се замислят и оценят):

Тялото на вашия близък се полага в многократен (!!!) открит контейнер, с ваничка (като за домашни любимци), пълен с люцерна, слама и дървесни стружки, за да позволи на необходимите микроби безпрепятствено да се роят и да си вършат нужните дела;

Месец по-късно полученият „резултат“ се смила в специална костодробилка (поемайте и търпете) и се получава, по определението на изобретателите, „кубически метър богата на хранителни вещества почва“ (това е цитат), която се оставя за мариноване за още един месец;

След изтичане на този срок, полученият „компост“ (и това е цитат) го връщат на семейството, което може да използва субстанцията от своя близък „като тор“ (пак цитат).

Можете да наторите с любимия си вуйчо Ваньо вишневата си градина, или семейната антоновка, а после с умиление да си спомняте отишлия си, ядейки плодовете. А можете, без да ядете плодове, да продадете компоста на на някой съсед, на който му трябва тор. Пред вас се откриват маса възможности: едновременно да успокоите света, измъчван от войнстваща екология, и да се отървете от досадната необходимост да се грижите за гробно място, излишно заемащо земно пространство и безсъвестно погубило невинна дървесина за съвсем излишен ковчег. С ресни и сатен. Бива ли такива работи, другари? Това направо си е чуждо на екологичното съзнание буржоазно излишество.

Както всички останали авангардни технологии в надпреварата за духовно въоръжаване, това забележително (и очаквано!) начинание идва при нас директно от западния „хегемон“. Обърнете внимание също така, че то не се разпространява и насажда от абсолютната изневиделица, а е обмислено планомерно и достатъчно отдавна.

Първопроходец в легализирането на „човешкия компост“ е щата Вашингтон, още през 2019 г., когато компанията „Recompose” предлага своите услуги за производството на този прогресивен компонент, а девизът на въпросната компания е уникалния със своята откровеност лозунг „Почва при почвата! Екологични ритуални услуги.“ Година по-късно след Вашингтон последваха и щатите Орегон и Колорадо, а след още една година – Калифорния и Върмонт. Новата 2023 година се ознаменува с присъединяването и на щата Ню Йорк към „екологичната смърт“, а това без съмнение означава, че и останалите ще се присъединят своевременно.

Стремително догонващата американския новатор Европа бележи своите усппехи засега само със заливане със супа на живописни шедьоври по музеите, с лепене на задници по тротоарите и пътните платна, както и с призиви за намаляване на буржоазната потребност от топлене и миене, сутрин и вечер.

Във Франция първите опити да се прокара освежаваща реформа на остарелия ритуал на погребението датират от 2016 г., когато една дама-сенатор опита да прокара еконачинанието за самокомпостиращи се останки, но претърпя неуспех. В 2021 г. на помощ ѝ се притече депутатка от центристката партия „Modem”, предлагайки съответна поправка в законодателството. Усилията на депутатката също не се увенчаха с успех, затова пък послужиха на делото за създаване на „борбените“ организации „Hummus Sapiens“ (Хумус Сапиенс) и „Humusation France“ (букв. „Компостизация Франция“). Коментирането на същността на тези названия само би развалило празника на всички ни, затова просто знайте, че и двете асоциации в момента активно се борят за прокарването на гореспоменатите прогресивни екологични идеи, на равна бойна нога с евтаназията.
Ако към това добавим и настоятелната пространна публицистика за „трансформиране на общественото съзнание в съответствие с екологическия призив на планетата“ и „преразглеждане на обреда на погребението в контекста на уважение към околната среда“, става кристално очевидно, че на тази планета от известно време настоятелно се препоръчва уважение изключително към „околната среда“ и към никой друг.

Цялата климатично коректна демагогия се поднася обилно оформена с цифри: през 2020 г. във Франция са били кремирани 270 хиляди души, което е 40% от всички починали, а ако тук добавим и страшния факт, че карбоновият отпечатък от погребение превишава кремацията с 3.6 пъти, става ясно и за най-наивните, че е съвършено недопустимо така безобразно да се мърси планетата, когато има възможност спокойно да се легне в контейнера, да се мине през костодробилката и честно да се стане на компост, в името на бъдещите градини на Марс, без да се заема на земята и един излишен метър, който вашата оредяваща с годините рода да оросява с безполезни сълзи.

Изследване на парижки център за ритуални услуги още през октомври 2017 г. установява, че построяването на една фамилна гробница и издигането на един надгробен паметник са еквивалентни по карбонов отпечатък на цели пет кремации – пет, на Карли, Клари и прочее погребани!

При такива скандално неприемливи условия евроеколозите просто са длъжни да се намесят и да прекомпостират мозъците и традициите на гражданите в ускорен режим, докато планетата не се е „задушила“ окончателно.
Белгийският инженер Франсис Бюсини предлага некрасиво-баналния процес на разлагането да се преименува в „хумусизация“ (humusation) и покойниците да се погребват в био-разградими гробове: просто слагаме тялото върху слой трева и шума с дебелина 20 см, закопаваме на 2 м дълбочина и даваме възможност на покойника сам да се „разсее“ в почвата, за период от над 12 месеца. После, с част от полученото засаждаме дърво, в памет на починалия, а с останалото наторяваме там, където не достига тор.

Просто и сърдечно. И не споменавайте за стюардесата! (алюзия за сериала "Стюардесата" бел. ред.) Не говорете и за Полето на чудесата в прочутата страна, където Буратино никога не е гонил теленцата си... (в Полето на чудесата, в Страната на глупците, Буратино заравя в земята пари с надеждата да израсте дърво с листа - жълтици бел. ред.)

Изобщо като цяло, даже при плитък обзор на последните събития и нововъведения, се създава все по-твърдо, неизличимо впечатление, че човешката популация пречи на всички на планетата вече до такава степен, че става спешно и необходимо да се изтрие от лицето на земята, чак до най-скромните нейните останки. Защото, ако още не сте разбрали, какво е песен, без акордеон, какво е памет, без гробове?

Ако задължителната „социална дистанция“ от метър и половина се е оказала недостатъчна да отучи безполезното човечество от пагубния навик да обменя микроби и мисли, замърсявайки всичко наоколо, може пък отмяната на паметта, вече след второто поколение, да помогне да спрем да се хващаме за гробовете на близките си като за сламка, и да се влезем в бездушния нов свят, с нвговите нови правила, където най-сетне да станем щастливи в пълна безпаметност, без да жалим за нищо, без да имаме нищо. Освен съзнанието за изпълнен пред планетата дълг, който за планетата е това, което е масажът за протезата...

Едно може да се каже с увереност – суровите идеолози на ширещия се необуздан атеизъм не разбраха как сами се разкриха и издадоха, признавайки, първо, че в края на краищата не са произлези от маймуните. И второ, че в края на краищата, не е за добро. Но това вече не го признаха те, предсказа им го умният и ненавременно забравен класик:

„Ти стана княз, излезе от калта,
Но във княз превърнал се сега,
Не забравяй, че ще паднеш в нея пак така,
Че не са вечни князете, но е вечна калта...“
(Омар Хаям)

Тук е точното време да вдигнем тост – никакво разложение да не засегне светлата памет на починалите, за да позволим на бъдещите поколения да почитат не само гробовете на предците си, но и самите себе си. А за планетата не се безпокойте. Планетата има и земя, и кал достатъчно за всички ни.

 

Източник: apn.ru