- 10 Sep 2020
- 46
- 5
Лингвистът, преводачът, историкът японист Григорий Чхартишвили е роден през 1956 година в Грузия, а през 1998 година се появява и писателят Борис Акунин, автор на множество исторически романи, които се продават в милионни тиражи.
<p> </p>
<p> </p>
<p>В последните десет години Акунин пише за благородното императорско минало на Русия. Героят на неговите романи, Ераст Фандорин, е събирателен образ на най-доброто от руския благородник от края на ХІХ и началото на ХХ век – образован, почтен, изцяло подчинен на кодекса на честта в името на Отечеството и верен на принципите.</p>
<p>В очите както на литературните му почитатели, така и на хората, които протестират на 30-градусовия студ срещу изборните фалшификации, неговата порядъчност е извън всяко подозрение.</p>
<p>След като на личния си блог призоваваше да бъдат бойкотирани изборите за Държавна дума заради невъзможността да бъдат проведени по честен начин, през зимата на 2010 Чхартишвили-Акунин се превърна, без да го е очаквал, в един от водачите на протестите срещу Путин, оратор на многохилядните митинги, гарант, че старите политически лидери от опозицията няма да се поддадат на натиск и корумпиране от страна на Кремъл.</p>
<p>От няколко месеца писателят се оказа въвлечен в мощния водовъртеж, обхванал Русия, в който представителите на средната класа и младите технократи се опитват да извоюват бъдещето на страната си от Владимир Путин. <br /><br />Активното участие на Чхартишвили и хора на изкуството и културата в уличните протести е пример за най-драматичното завръщане на руската интелигенция на политическата сцена от времето на разпада на комунистическата система.</p>
<p>Тяхната роля е толкова забележима, защото сред опозиционните лидери не се намери опитен и достатъчно надежден политик от калибъра на Путин. При това никой от интелигенцията не беше издигнат като негов политически съперник.</p>
<p>Те съумяха да увлекат огромни маси хора със себе си и помогнаха на разпокъсаната опозиция да се опълчи срещу безобразната изборна фалшификация.</p>
<p>Акунин е сред неколцината признати писатели, които застанаха начело на опозиционното движение, към което се присъединиха и романистът и политически сатирик Дмитрий Биков, Алексей Навални, известен повече като блогър, който се обяви срещу корупцията на управляващата партия, отколкото като юрист и адвокат, рок звездата Юрий Шевчук, много популярният, но отстранен от телевизията журналист, Леонид Парфьонов и още няколко препатили лидери на опозиционни партии.</p>
<p>Очевидно в опит да внесат смут и разцепление сред тях контролираните от правителството медии публикуваха тайно записани разговори между „старите политици”, в които те омаловажават ролята на „политическите новаци” за протестите.</p>
<p>Слабо организираното движение засега издържа на атаките, организирани от Кремъл, както и на сериозните вътрешни разногласия, за които признават самите участници.</p>
<p>Когато протестите набраха сили, Акунин направи успешен опит да изглади още едно разногласие, възникнало в движението: между западно-ориентираните либерали и Навални, който представлява руските националисти и е обвиняван в черносотничество и расизъм. <br />В онлайн интервю писателят подложи на критика възгледите на Навални и заяви в прав текст, че всеки руснак, който смята националните малцинства за второ качество, е опасен безумец.</p>
<p>„На мен не ми харесват националистите в която и да било страна, особено в многонационална държава, където техните идеи са просто опасни”, написа тогава Акунин.</p>
<p>„Ако сте популярен писател или телевизионен водещ, то публиката ви одобрява, а това се превръща в проблем за опитните политици, които често са освирквани на митингите”, признава Владимир Рижков.</p>
<p>Навални, известен със своята напориста и рязка, дори груба полемика също признава, че моралната позиция на Акунин и отсъствието на политически амбиции са действително ценни и привличат хората към опозицията.</p>
<p>А Путин, който проявява слаб интерес към културата или уважение към създателите й, се поддаде на изкушението да оскърби писателя.</p>
<p>В едно и също изказване „призова” на разговор Акунин и Биков, като не пропусна да вметне: „А всъщност Чхартишвили, доколкото знам, е грузинец и това сигурно влияе на неговото отношение…”.</p>
<p>„Путин се простреля в крака”, отговори писателят, който видя в репликата знак, че премиерът не е готов за сериозен разговор, и отказа да бъде смъмрен от самодържеца очи в очи.</p>
<p>Но всякак омаловажава своята роля. На събранията на лидерите по думите на самия писател си седи тихо с Биков, „опитвайки се да въплъти важната роля на литературата в руското общество”.</p>
<p>През последните 20 години, разочарован от невъзможността демокрацията „да пусне корени” в Русия, Акунин предпочитал компанията на историческите монографии и на Ераст Фандорин.</p>
<p>Макар че политиката на Путин ставала за него лично все по-тревожна, продължавал да пише за въображаемото минало.</p>
<p>Когато започват протестите, си дава сметка, че не може повече да седи в кабинета си в Сен Мало, и се връща в Москва.</p>
<p>„Когато домът ти гори, не можеш да гледаш дали някой друг ще угаси пожара”, пише на 10 декември Акунин.</p>
<p>В същия ден човекът, който старателно избягва публичността, излиза пръв на сцената пред многохилядното множество от хора, които от десетилетия се осмеляват да изразят открито позицията си.</p>
<p>През януари той се присъединява към други интелектуалци и известни личности, за да бъде създадена Лигата на избирателите – обществена, непартийна група, чиято цел е борбата с измамите и корупцията на изборите.</p>
<p>Маша Липман, аналитик в московския Карнеги център, нарича създаването на Лигата знакова инициатива.</p>
<p>Ако интелектуалците продължат активното си участие и ако чувството за граждански дълг и единение продължават да растат, това може да промени политиката на Русия.</p>
<p>„Налага се да оставим настрана личните си проекти и да се заемем с общия – възстановяване на демокрацията в Русия”, обяви Акунин през миналата седмица, когато се подготвяше големият митинг на опозицията.</p>
<p>И въпреки доверието, което му е дадено с гласуване от протестиращите, отказва да бъде преговарящ с Кремъл: „Аз не разбирам вътрешното устройство на тези хора и страдам от дефицит на търпимост”, аргументира отказа си да се включи в контактна група.</p>
<p>Независимо че се превърна в един от гражданските символи на протестното движение, не търпи да го наричат „революционен” писател.</p>
<p>И изобщо не се стреми към революцията, така типична за представителите на руската политика.<br />Предпочита да вижда себе си като своите герои и като хората, които са множеството от протестиращите: средна класа, която защитава промяната, но не желае нови революции.</p>
<p>И признава, че за него е положителен знак това, че движението не прибързва с избора на политическите лидери, а предпочита гражданските гаранти: „Протестиращите са единствената политическа сила, която ми внушава доверие. На тях не им е нужен лидер. Това прави движението неуязвимо”.</p>
<p>Акунин си представя развитието на събитията така: Путин ще победи през март с измама и с това ще предизвика нова вълна на протести, които ще отслабят властта и влиянието му и в крайна сметка ще бъде принуден да се оттегли.</p>
