Цената на руския газ по "формулата на любовта", или защо България плаща по-скъпо

<p>По какво се определя цената за 1000 кубични метра газ и защо в отделните страни тя се различава неколкократно? Могат ли европейците да намерят по-евтина алтернатива на руския газ?</p> <p><strong>Вземай или плащай</strong></p> <p>Въпросът от какво се определя стойността на природния газ, който &quot;Газпром&quot; продава на потребителите в различни части на света, не е лесен. Цената му включва не само разходите за добив и транзит; посочената в договора цифра по-скоро е съвкупност от геофизически, химически, икономически и дори политически фактори.</p> <p>Последните обикновено биват отричани, особено ако между договарящите страни възникне конфликт.</p> <p>В условията на нарастваща зависимост на икономиките на купувач, продавач и транзитьор не минава много време преди отново да бъде повдигнат газовият въпрос.</p> <p>Преди да говорим за конкретни цени на синьото гориво, трябва да припомним, че в момента няма единен пазар на газ за разлика от пазара на петрол. Цената в различните части на света се образува по различни принципи.</p> <p>На европейския пазар действа принципът &quot;вземай или плащай&quot; (take or pay) или така наречения гронингенски принцип на ценообразуване. Името е свързано с огромното Гронингенско газов находище, открито в Холандия през 1959 година. Разработването му се оказва твърде скъпо и към проекта са привлечени държавни средства, за да се осигури стабилността на плащанията и доставките. На газовия пазар е въведен въпросният принцип, а цената на газа е обвързана с цената на петрола.</p> <p>Сега европейците продават и купуват газ по тази система. Тя е свързана с дългосрочни договори, фиксиращи годишните обеми получаван газ. Ако купувачът не вземе цялото договорено количество, плаща глоба. Цената на газа (обикновено за 1000 кубични метра) се преразглежда на всяко тримесечие, освен това тя е обвързана със стойността на алтернативни енергоносители.</p> <p>На пазара в САЩ правилата са други. Там газът е самостоятелна стока, продава се най-вече на спотовия пазар (сделка с незабавно плащане) и цената не зависи от стойността на евентуални алтернативи. На този пазар действат краткосрочни договори за максимум две години. Когато потреблението достига пик, може да се появи дефицит на газ, а цената му да скочи.</p> <p>Въпреки че този пазар има много от характеристиките на петролния, цените на двете енергийни суровини не са свързани.</p> <p>Спотов газов пазар има и в Европа и там се търгуват част от руския газ, най-вече втечненият природен газ, както и добитият в Европа. Gazprom Marketing &amp; Trading Ltd. действа на търговски площадки във Великобритания, Белгия, Холандия и Франция.</p> <p>Основните количества руски газ в Стария свят обаче се продават по дългосрочни договори.</p> <p><strong>Намаление за лоялност</strong></p> <p>Европа е световен лидер по търсене на това гориво. Според данни на отрасловото обединение Еврогаз ЕС годишно се нуждае от около 462 милиарда кубични метра. На &quot;Газпром&quot; се пада една трета от общия европейски внос.</p> <p>&quot;Газпром&quot; изнася в страните от Централна и Западна Европа най-вече по дългосрочни договори със срок до 25 години на принципа &quot;вземай или плащай&quot;, сключени на основата на междуправителствени споразумения.</p> <p>Освен това руският монополист използва и нови форми за търговия на основата на краткосрочни и средносрочни продажби, разменни операции и еднократни сделки. Ценовата формула при тях е обвързана към кошница от петролни продукти и отчита промените в стойността им за предходните 6 до 9 месеца.</p> <p>&quot;Газпром&quot; предпочита да не говори много как се определя цената за чуждестранните потребители. Конкретните цифри най-често стават известни само при &quot;газови&quot; войни и конфликти. И без това обаче е очевидно, че стойността на руското синьо гориво за различните страни в региона забележимо се различава.&nbsp;</p> <p>&quot;Специалистите на шега наричат формулата, по която се плаща за газа, &quot;формула на любовта&quot;, тъй като далечни, но приятелски страни получават руски газ по-евтино от Украйна например, която е съсед, но пък отношенията с нея се развалиха&quot;, посочва Роман Ермаков, анализатор на управлението на инвестиционни операции на Ланта-Банк.</p> <p>През 2012 година средната цена за 1000 кубични метра газ за европейските страни бе 385,1 долара, за страните от Общността на независимите държави (ОНД) и балтийските страни - 305,3 долара. През 2013 година средната цена на доставките за Западна Европа бе 380 долара за 1000 кубични метра, следната цена за ОНД и балтийските страни - 272 долара за 1000 кубични метра.</p> <p>В момента най-евтин газ от Русия получават стратегическите й партньори, посочва Ермаков. Това са Беларус (186 долара за 1000 кубични метра), Армения (189 долара), Приднестровието (240 долара).</p> <p>Най-много плащат страните от бивша Югославия - Македония (564 долара), Босна (515 долара), Словения (486 долара). В тази група са традиционно хладните към Русия Полша (528 долара) и Чехия (503 долара), както и присъединилата се се към НАТО България (501 долара).</p> <p>Повече за газа плащат и страните, където достъпът е затруднен и където няма други доставчици. Турция (407 долара) и Германия (379 долара) обаче получиха съществени отстъпки най-вече заради съдействието им при стратегическите за Газпром проекти - &quot;Северен поток&quot; и &quot;Южен поток&quot;.</p> <p>Ценовото равнище за европейските потребители в значителна степен зависи от стойността на газопреносните услуги, допълва експертът на Ланта-Банк.</p> <p>&quot;Газпром&quot; продава основните количества износен газ на границата на страната вносител на компании, които след това доставят газ на крайния потребител.</p> <p>В цената за газа за крайния потребител се включва и стойността на транспорта по мрежите с ниско налягане, поддържането на които е няколко пъти по-скъпо отколкото в Русия, както и данъците.</p> <p>Тарифата за транспорт на руски газ на територията на Украйна от 2010 година е плаваща и се определя по формула, зависеща от стойността на горивната съставна и инфлацията в Европа.</p> <p>През първото полугодие на 2013 година тарифата за транзит бе 3,08 долара за 1000 кубични метра на 100 километра, за третото тримесечие - 3,04 долара, за четвъртото - 3,03 долара. От януари 2014 година тарифата е намаляла с 9,9 % до 2,73 долара. Според Ермаков приходите на Нафтогаз от транзита на руски газ през 2013 година са нараснали с 12,5 % до 3,6 милиарда долара.</p> <p>Според договора от 2009 година цената на руския газ за Украйна е 485 долара за 1000 кубични метра. Украинската страна обаче настоява, че цената е била намалена до 268,5 долара - цена, която бе в сила до ликвидирането на отстъпката за разполагането на Черноморския флот на Русия в Крим.</p> <p>Русия се съгласи на компромис от 385 долара с отмяна на клаузата &quot;вземай или плащай&quot;, но Украйна отхвърли този вариант. При съставянето на бюджета за 2014 година Газпром заложи средна цена на износа на газ в страните извън ОНД на равнище 372 долара. При това цените на газовите доставки за отделните страни периодично се коригират по силата на т. Нар. ретроактивни плащания.</p> <p><strong>От частното към общото</strong></p> <p>Какъвто и да е принципът на ценообразуване, той далеч не се харесва на всички. И сега в Европа се обсъжда идеята за отказ от индивидуалния подход в полза на единообразието.</p> <p>Идеята за единна цена на газа за Европа бе предложена от полския премиер Доналд Туск и подкрепена от еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.</p> <p>По същество тя отговаря на по-ранна идея за създаване в ЕС на единен газов пазар и изпълнение на нормите на Третия енергиен пакет, който стана препъни камъкът в руско-европейските газови отношения.</p> <p>Настроенията по този въпрос се разгорещиха от събитията в Украйна, възродили стари европейски фобии по критичната газова зависимост от Русия. Трудно е обаче да се каже дали тази мярка ще доведе до понижаване на цената за потребителите.</p> <p>За да бъде приложен на практика механизмът за единни цени и единни правила, е необходимо голяма част от газа в Европа да се продава на спотовия пазар. В този случай цените на договорите ще бъдат обвързани към индекси на спотовите цени, установени на търговските площадки.</p> <p>Европейските страни обаче имат дългосорчни договори с &quot;Газпром&quot; и не е изключено идеята за единни цени да стане актуална едва след като изтекат договореностите.</p> <p>Освен това не бива да се разчита, че единната цена ще бъде по-ниска. След установяване на еднаква закупна стойност на газа цената му за населението на отделните страни ще трябва да бъде оригирана - повишена или понижена.</p> <p>Освен &quot;Газпром&quot; Европа има и други доставчици на газ. Близките са Норвегия, Великобритания, Холандия, далечните - Алжир и Либия. Те обаче не могат да заменят напълно руския газ, както неотдавна заяви Норвегия, дори ако теоретично могат да увеличат добива.</p> <p>Поради това едва ли има надежда за значително понижение на цените за потребителите. От останалите варианти най-реалистични са два - втечнен природен газ и обещанието на САЩ да осигурят на Европа шистов газ като по-приемлива алтернатива на руския.</p> <p>Спрямо газа, транспортиран по тръбопроводи, втечненият природен газ има ценово преимущество, още повече, ако се продава на спотовия пазар с краткосрочни договори. Все пак по обем на потреблението той губи значително от обикновения газ.</p> <p>Въпреки развитието на инфраструктурата за доставки на втечнен природен газ на територията на ЕС и изпълнението на редица проекти в тази сфера сега регионът покрива едва 15 % от нуждите си с този вид газ.</p> <p>Основният дял от потребявания втечнен природен газ идва като внос от Русия, Катар, Алжир. През 2012 година обемът на внасяния газ е бил почти 63 милиарда кубични метра, а мощностите са били натоварени едва на 33 %.</p> <p>Въпреки конкуренцията Русия има добри перспективи на този пазар. Както се посочва в изследването на Енергийния център на Московската школа за управление &quot;Сколково&quot;, нормите на Третия енергиен пакет в този случай са в полза на руските доставчици на втечнен природен газ.</p> <p>Това законодателство предвижда задължителен достъп до приемните терминали на трети страни, което улеснява достъпа на руски втечнен природен газ на европейския пазар.</p> <p>Освен това според авторите на изследването през идните години конкуренцията между втечнения природен газ и тръбопроводния газ ще се засили и затова Русия като основен негов доставчик трябва да се готви за конкуренция точно на пазара на втечнен природен газ.</p> <p>Американският шистов газ, твърдят експертите, предвид високата цена на добива му и доставките, не издържа на конкуренцията на традиционния. Евтините доставки на втечнен природен газ от САЩ пък могат да доведат до поскъпването му на вътрешния пазар на страната, от което местната промишленост няма да е доволна, тъй като тя има предимства пред конкурентите си благодарение на евтиния газ.</p> <p>Ако става дума за перспективите за цената на природния газ, то според експертите от отрасъла потреблението му, както и на другите енергоносители, ще нараства, а цената ще остане стабилна или ще продължи умерено да се повишава. Според Роман Ермаков много неща ще зависят от цената на петрола като алтернатива, както и от състоянието на икономиките на Китай и Индия.</p> <p>Мнозина се концентрират върху забавянето на икономическия растеж на Китай, но забравят, че Индия е на четвърто място по внос на синьо гориво. Според експерта търсенето на газ в света ще продължи да нараства заради развиващите се икономики, така че в перспектива няма особени опасности пред цената на синьото гориво.</p> <p>Не си струва да се разчита, че в бъдеще природният газ ще бъде заменен от конкурентите си, прогнозира Владислав Метнев, мениджър на активи в Concern General Invest, въпреки че пазарната борба между тях ще се засили.</p> <p>Все пак на теория има вероятност цената на газа за потребителите да се понижи. Това е спотовият пазар, на който стойността на кубичен метър може да бъде по-ниска, отколкото по договорите с Газпром, а цената се формулира по други принципи.</p> <p>Според анализаторката от Алпари Ана Кокорева, сега се оказва натиск върху компаниите, чието ценообразуване не е свързано със спотовия пазар. Ако натискът завърши с успех, то цените на монополистите би трябвало да се понижат до спотовите. Подобни перспективи обаче са доста мъгляви, посочват експерти.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>