- Автор: АФП
- 10 Sep 2020
- 102
- 4
България, изглежда, е предотвратила опасността от банкова криза в най-бедната страна на ЕС, но анализатори предупреждават за продължаваща политическа нестабилност, отбелязва АФП.
<p>Съобщения за проблеми в третата и четвъртата от най-големите банки в страната – Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ), предизвикаха масово източване на средства от тях миналия месец.</p>
<p>В понеделник обаче Централната банка заяви, че банковият сектор „функционира нормално“, след като Европейската комисия одобри плановете на правителството да укрепи банковата система с 3,3 милиарда лева държавна помощ.</p>
<p>Икономисти са на мнение, че рисковете за банковия сектор или за макроикономическата стабилност на България са ограничени.</p>
<p>„Няма хронични проблеми (в банковата система)“, заяви във вторник Георги Ганев, икономист от базирания в София Център за либерални стратегии, като добави, че като цяло банковата система „изобщо няма проблем с ликвидността“.</p>
<p>„Засега това, изглежда, са изолирани събития и има малко признаци за системен стрес в българския финансов сектор“, добавя базираната в Лондон Capital Economics, отбелязвайки, че одобрението от ЕС на помощта „би трябвало да успокои страховете от епидемия“.</p>
<p>Междувременно нямаше повторение на опашките от миналата седмица на паникьосани вложители пред банките в София.</p>
<p><strong>Горчиви спомени</strong></p>
<p>Източването на ПИБ дойде след разпространяването на съобщения онлайн и чрез мобилните телефони, в които се твърдеше, че тя е в бедствено положение.</p>
<p>Дни преди това ЦКБ беше подложена на обвинения в медиите, че е замесена в лошо кредитиране.</p>
<p>За българите това извика горчивите спомени за банковата криза от 1996 – 1997 г., когато опасенията за ликвидността предизвикаха банков срив, обявяването на 14 банки в несъстоятелност и хиперинфлация, припомнят от АФП.</p>
<p>Страната избегна фалит чрез наложения от МВФ валутен режим, който защитава местната валута – лева, привързвайки я към еврото при фиксиран лихвен процент и задължението Централната банка да обезпечи всички пари в обращение и по всяко време с достатъчно златни и валутни резерви.</p>
<p>Анализаторите смятат, че</p>
<p><strong>сегашната ситуация е различна от кризата през 1997 година </strong></p>
<p>Банковият сектор в България е „добре капитализиран и ликвиден“, посочва МВФ в духа на подобни уверения от страна на Европейската комисия и чуждестранни банкови анализатори.</p>
<p>Две трети от 29-те банки в България са чуждестранна собственост, а системата се радва на висока ликвидност от над 26 на сто и на обща капиталова адекватност от над 20 процента.</p>
<p>„Разликите с 1997 г. са фундаментални. Тогава България беше слаба, имаше много ниски резерви в чуждестранна валута“, каза Николай Василев, бивш министър на икономиката и управляващ партньор в Expat Capital със седалище в София.</p>
<p>Икономисти и политици подчертават ниския публичен дълг в размер на около 18 на сто, както и успешното пускане в четвъртък на емисия еврооблигации за 1,5 млрд. евро при годишна лихва от малко под 3,1 на сто.</p>
<p><strong>Политическа несигурност</strong></p>
<p>Докато България може да бъде определена като икономически сигурна, несигурната политическа ситуация със сигурност ще предизвика напрежение и още по-голям спад на доверието в обществените институции, посочват анализатори.</p>
<p>След само 14 месеца правителството на малцинството на премиера Пламен Орешарски е на път да подаде оставка в следващите седмици, след като загуби подкрепа в парламента.</p>
<p>Новите общи избори най-вероятно ще се проведат на 5 октомври и се очаква да върнат на власт консервативната партия ГЕРБ, свалена през февруари 2013 след общонационални протести.</p>
<p>„Кризата на доверие в банковата система на България би трябвало да е овладяна, политическата несигурност ще продължи“, се посочва в анализ на BNP Paribas.</p>
<p>„Правителството е смазано от нарастващото обществено недоверие в него и това води до катаклизми“, предупреждава икономистът Ганев.</p>
