- 10 Sep 2020
- 72
- 94
Най-щастливите мигове от изминалата година са, когато "Тигрите" вкарали 13 гола на отбора на Гонзо и били ветераните от ЦСКА. На въпроса коя е голямата ви любов, отговаря кратко: "Мени се". Смята, че добротата е най-лошото му качество. Той не e на осем години и това, което описах, не е сюжет от български вариант на поредицата "Сам вкъщи". Той е министър-председател на България, а инфантилните му изявления бяха излъчвани по българските медии много повече от познатите и вечни американски коледни продукции.
<p>България се управлява от дете – гласи добрата версия на това, което ви разказвам сега. България се управлява от инфантилен тип, страдащ от нарцистично разстройство – е по-сериозният поглед върху ситуацията. Имаме голям проблем с министър-председателя, но още по-големият проблем е, че всички го виждат и по-голямата част от българите си траят. Някои даже се опитват да хитруват по политологическа линия и да съчиняват приказки за предсрочни избори, политически нагласи, обществено одобрение и прочие глупости, които обрастват със сериозност тази нелепица, която се води за български премиер.</p>
<p>Ако допуснем идеята, че ние в България сме едно тяло, ще трябва да си признаем, че имаме огромен проблем с главата. Нямаме глава или главата е шашава – приемайте го, както искате – резултатът е един и същ. Тази страна следва прищевките на идиот, който наистина смята себе си за изключителен футболист, за голям тенисист и незабравим държавник. Вместо в Министерския съвет, Борисов трябваше да посрещне Нова година на 4-ти километър и за това не се изисква специална експертиза, нито медицинско образование. Човекът си е луд за връзване, мисли се за Наполеон, но вместо да разговаря за това с лекуващия го терапевт, го споделя в интервю за националните телевизии и ние се правим, че е истинско. От това следва, че сме за връзване всички ние, а не той. Да не се връщам на старите български поговорки, измислени за случая. Футболистите от Левски и ЦСКА се преструват, че Борисов е футболист, и нарочно падат, за да ги бие; преструват се и политолозите и различните политически анализатори, че той е политик, и легитимират налудничавите му постъпки, като ги обличат в експертни политологически концепции; политическите партии се правят, че той е политическа партия, и си траят, докато харизмата му не угасне от само себе си, за да се върнат в играта; голяма част от българите, които гласуват за него, си мислят, че гласуват за политик, а всъщност си избират шут, който да ги радва вечер по телевизора и да ги краде, задоволявайки двете изконни български ценности – сеирджийството и мазохизма.</p>
<p>В това няма никакъв смисъл, но всичко живо се е подредило да го играе на сериозно. Автентичен е самият Бойко Борисов, който си вярва и ще си вярва, докато всички останали се правят, че му вярват. Той е еманация на някаква българска масова патология. Здравната реформа трябва да започне от него, а не от закриването на клинични пътеки и създаването на диагностично-свързани групи. Бойко е диагностично свързан с българския народ, но би било грешка да бъде възприеман като симптом за тежко заболяване. Ако приемем, че сме в пубертета на демокрацията, ще трябва да си признаем, че той е нашето акне, и дори да се успокоим, смеейки се, че ще изкараме неизбежните пъпки на политическата мутация, които ще ни доведат до зрялост. В този смисъл Борисов събужда симпатии, защото никой не би убил пубертета вкъщи, въпреки че му се иска да го стори във всеки един момент от съвместното съжителство.</p>
<p>Предлагам ви една успокоителна версия за това, което се случва в българската политика – караме особено тежък пубертет и сме случили на премиер, който е луд да тича след някаква топка.</p>
<p>От друга страна, става дума за 50-годишен човек, прекарал младостта си в СИК, застраховане и рекет, което не го прави толкова безобиден. Това личи и от водещия материал в днешния ни брой. Борисов рита топка, здрависва се и гледа почтително известен руски мафиот, за когото се говори, че е оставил десетки трупове след своята съмнителна кариера. По това време Борисов е кмет, след като е бил главен секретар на МВР и знае много добре с кого рита топка – с човек, издирван от Интерпол и дори от вътрешното руско министерство. Искам да кажа, че зад безобидното си простодушие и елементарното психологическо разстройство на личността Борисов си има по-зловеща и по-тъмна страна, която не бива да му се прощава. Този човек е замесен в престъпления и ако беше останал на нивото на обикновена мутра, много от тях биха могли да му се простят, а и е голяма вероятността да бе платил за тях с живота си.</p>
<p>Проблемът не е негов, а наш, защото това е българският министър-председател. Въпросът е какво правим с такъв човек, след като падне от властта, което неизбежно ще се случи. Въпросът е как да го съдим. Като пубертет, който е ритал топка и пилеел нашите пари, вместо да се занимава с икономическата криза и общото благо, или като мутра, която е дошла на власт, за да разчисти конкуренцията, да се облагодетелства максимално от управлението си и да се превърне в символ на победилата несправедливост в българския исторически живот? Този въпрос не е лесен за решаване, но съм убеден, че Бойко Борисов трябва да се превърне в първия български премиер, който ще бъде съден честно от следващите поколения. Не през медиите и не през митовете за него, а през едно съвестно досъдебно и съдебно производство, което би могло да хвърли макар и частична светлина върху пораженията, които този човек нанесе на България. Знам, че вече се произнасям като съд, макар че говоря като журналист. Но всичко казано дотук не е свързано с личността на Бойко Борисов, а се отнася до собствената ни българска народопсихология, която е способна да допусне безобразието на собствената си идентичност, която Бойко Борисов представлява в момента. Някой беше написал на някаква стена след убийството на Кенеди: "Срам!". Ние трябва да си го напишем на вратите на собствените си домове и да държим там този надпис, докато Бойко Борисов е български премиер.</p>
<p><em>Коментарът е публикуван във в. „Галерия”.</em></p>
