- 10 Sep 2020
- 38
- 35
„Животът ни е изстрелян от упор. Трябва да го живеем веднага, тук и сега. Нямаме време за репетиции.“ Тази мисъл на Ортега и Гасет прочетох преди време в прочутата му книга „Бунтът на масите“. Един приятел ми беше казал, че това е книга, която наистина може да те промени. Тя безспорно оказа голямо влияние върху мен, но не това, разбира се, искам да коментирам тук. Сетих се за нея, докато за 25-и ден гледах кадрите с протестиращите в София и се опитвах да се отърся от непрекъснатото чувство за дежавю, за лошо повторение на историята като фарс.
<p>Не заради хората на улицата и протестите им, а заради общото ни неумение да живеем живота, който ни е даден.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Ние непрекъснато го репетираме</strong></p>
<p>Все се готвим да го започнем, а през определен цикъл се отказваме да излезем на сцената с извинението, че условията не са подходящи - няма добро осветление, някакви практикабли все ни препъват, чигата е свалена ниско и ни удря по главите, играем чужда пиеса, режисьорите не ни харесват, някой шуми зад кулисите, плете интриги срещу нас и ни пречи да си спомним репликите.</p>
<p>Двадесет години след началото на прехода са достатъчен период, за да прозрем истината, че основната причина да не можем да се организираме в общност и да живеем пълноценно като такава, сме самите ние. Нито нова Конституция, нито смяна на системата, нито демокрацията, нито комунизмът, нито олигархията, нито капитализмът са ни виновни за днешното окаяно състояние на маргинали, чийто протест едвам-едвам влиза в световните новини и на практика не интересува никого, освен самите протестиращи, няколко политици и двама-трима закъсали бизнесмени, които се опитват да се пласират на по-добри позиции.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Ето защо днешният патос на улицата звучи крайно изтъркано и фалшиво.</strong></p>
<p>Това го играхме няколко пъти и така и не си взехме поука как трябва да се прави и какво да се прави. Ние сме нещастни при всяка система и не можем да прозрем, че не обстоятелствата са причината за това нещастие.</p>
<p>Българите бягат през терминалите едно и две не от друго, а от другите българи. Избягват ги дори в чужбина, където системата, горе-долу работи и не може да извини тоталната липса на българска общност зад граница. Ние не страдаме от системата, а от кошмара да се срещнем с другия и от трагедията да ни се наложи да имаме делови отношения с него. Да правим нещо заедно, каквото и да е.</p>
<p>Агресията срещу лекар, който трябва да ти окаже помощ или в чиито ръце е животът на детето ти, е хубав образ на този разпад. Гледам на тези случаи като на метафора, а не като битови, пиянски инциденти. С уговорката, че сигурно всяка от страните има своето си частно право.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Мутрите се родиха не само от алчност, а от липсата на справедливост в отношенията ни.</strong></p>
<p>На това се дължи и окаяното състояние на правосъдната ни власт. И още нещо. На фона на днешните протести дойде новината, че магистрала „Тракия“ (368 км, единствената в България, която е цяла) е завършена 40 години след първата си копка. Метрото в София бе построено за тридесет и пет години, а софиянци се качиха за пръв път на подземна железница около 150 години след лондончани.</p>
<p>Тези два факта говорят много повече за нас, отколкото 100 обширни студии по народопсихология.</p>
<p>Определено Конституцията, правилата, олигархията, комунизмът и демокрацията нямат нищо общо с последователната българска ленност и хаотичност и категоричен отказ от последователни усилия и траен ангажимент за каквото и да било.</p>
<p>„Само циганите свирят една мелодия до край“ е българска поговорка, която говори добре за циганите и зле за нас.</p>
<p>Ние сме се самоописали прекрасно дори в поговорките си, а още не сме узрели да прогледнем навътре в себе си и да видим, че основният проблем е в самите нас.</p>
<p>Никакъв нов избирателен кодекс няма да ни помогне, докато повечето от играчите в едни избори са готови да играят нечестно, да купуват и продават гласа си и да фалшифицират резултатите. Никаква нова Конституция няма да оправи прогнилата ни от съвсем банални човешки страсти политическа система, нито съдебната власт.</p>
<p>То е като с правилника за пътното движение. Има го, но малцина го спазват.</p>
<p style="text-align: center;"><strong>Ето защо кризата ще се задълбочава, колкото и избори да правим</strong>, </p>
<p style="text-align: left;">каквито и външни врагове да си намираме, колкото и да викаме по улиците. Животът ни е изстрелян от упор и трябва да го живеем сега. На моето поколение репетициите изядоха времето наполовина, а днес ме карат да започвам отначало. Късно, твърде късно е!</p>
