Бойкономика 2012

<p>В Бойкономиката всичко е стабилно. Защо? Защото така казва премиерът. А отговорът е още по-лесен &ndash; финансовата стабилност се дължи не на някакво особено мъдро управление и далновидност, а на валутния борд. Макар и мек. Но благодарение на него, от 2000 година, когато България постигна за първи път излишък в бюджета, все сме си финансово стабилни.<br /><br />Иначе няма как да сме по-зле &ndash; в ЕС има 27 държави и България е най-бедната и с най-лоши показатели от всички тях. През декември от "Дойче Веле" преброиха, че страната ни е на дъното на 21 класации.<br /><br />Ще припомним няколко от последните места: по жизнен стандарт, качество на живот, минимална работна заплата, доходи, пенсии, кредитиране на малки и средни предприятия, производителност на труда, износ на иновативни стоки, управление на отпадъците, усвояване на средства от ЕС, качество на здравните услуги, свобода на словото, конкурентоспособност на висшето образование, интернет достъп в ЕС, енергийна ефективност, продължителност на живота.<br /><br />Детската смъртност в България е два пъти по-висока от средната за ЕС. На първо място сме по смъртност в ЕС от сърдечно-съдови заболявания.<br /><br /><strong>Веселяците</strong><br /><br />На тази база и повсеместни прогнози за рецесия в Европа подгласникът по оптимизъм на Борисов &ndash; вицепремиерът Симеон Дянков, има забавна прогноза за растежа на българската икономика през 2012 г. &ndash; 1% в най-лошия вариант, 2,5% &ndash; в най-добрия. Лошата новина е, че в краткосрочен план (1&ndash;2 години) прогнозите на българския финансов министър все не се сбъдват.<br /><br />Утежняващо неверието ни обстоятелство е фактът, че между юли и септември 2011 г. (предпоследното тримесечие) растежът в Еврозоната е 0,2%, а в 27-те членки е 0,3%. Над две трети от износа на България е за ЕС и въпреки че отбелязва ръст с над 30% от началото на 2011-а, салдото си е все в наш минус.<br /><br />До края на редовния мандат на ГЕРБ остават година и половина. Половината не я броим, защото изборите са през лятото на 2013 г. В година на избори, както ни е научила традицията, нищо смислено не се случва, само се режат ленти.<br /><br />Но и в оставащата една година &ndash; т.е. тази, също нищо няма да се случи. Представената през пролетта на 2011 г. стратегия на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) фокусираше българската икономика върху "ускорено развитие" на няколко сектора до 2020 г.: информационните технологии и аутсорсингът, чистите и биотехнологиите, свързани с хранителната и земеделската индустрия, здравеопазването и туризмът.<br /><br />Със сигурност след това папките са били прибрани в чекмеджетата, мероприятието &ndash; отчетено като добър пиар ефект, и всичко е постарому. Къде са стимулите за тия сектори? Всъщност къде са самите сектори? Достатъчно е да погледнем структурата на износа от България, където доминират суровините и горивата на "Лукойл", за да разберем, че никакви ги няма. А може и от ГЕРБ да си ги пазят за новия мандат, който се канят да спечелят &ndash; нали Борисов се кани да се пенсионира като премиер на 60 години?<br /><br /><strong>Омръзна ни да пишем. А тях не ги ли е срам да говорят</strong><br /><br />Ако някой има интерес да чете намерения, на портала за обществени консултации на МС е Националната програма за реформи на Република България 2011&ndash;-2014 г.<br /><br />Единствената реформичка, която реално се очаква да стартира т.г., е в заплащането на държавната администрация. И тя ще се забави до 15 март, както се оказа от постановлението за изпълнение на бюджета. Макар и министърът на финансите Симеон Дянков да не обяви какъв ще е фискалният й ефект.<br /><br />Е-правителството остава на хартия &ndash; там само се сменят отговорните заместник-министи. Нито една от информационните системи на ведомствата, за които се говори и пише от две-три правителства, не е изцяло готова. Повече от това няма какво да кажем.<br /><br />Всъщност има. Чакаме план за е-управление от Естония. В края на ноември, по време на визита на естонски експерти у нас, те обещаха да ни предложат конкретен план за ускорено въвеждане на е-правителството в България. Дано не мухляса в нечий чиновнически файл.<br /><br />Реформата в здравеопазването, където не всички болници би трябвало да сключват договори с НЗОК, също се отложи за есента на 2012 г. Колко ли още частни лечебни заведения ще се появят дотогава...<br /><br />Вместо да се ускорят процедурите по фалити на фирми (а тази година прогнозите са за увеличен брой на фалитите), да се създаде търговски съд и да се отпуши по някакъв начин междуфирмената задлъжнялост, Борисов и Цветанов се чудят как да криминализират носенето на запалителни материали?!!!<br /><br /><strong>Твърдо &ndash; последни ще сме</strong><br /><br />Съдейки по бюджет 2012, България ще продължи твърдо да стои на всичките последни места във всичките 21 класации. Къде по-просто би било вместо да ни обещават ръст на доходи и пенсии с еди-си-колко процента, Борисов и сие просто да кажат: "Целта ни в края на мандата е да не сме последни по доходи в ЕС, а вече да сме на предпоследно място &ndash; Румъния да е след нас!"<br /><br />Но нито Борисов, нито предишните &ndash; тройната коалиция, или по-предишните &ndash; двойната коалиция, дават такива обещания. По-удобно е за всички тях да поставят обещанията си в координатната система на България. Мащабиране в системата на ЕС ще спука всички медийни балони на всяка власт, в това число и на Бойкономиката.<br /><br />На 18 януари на премиера Борисов и вицепремиера Симеон Дянков им предстои ключова визита в Германия. Пратениците от България ще молят Берлин да не си прибира мотрисите "Сименс-Дезиро", за които БДЖ са натрупали 24 млн. евро задължения, тъй като не обслужват кредита.<br /><br />Освен това ще се опитат да убедят канцлера Ангела Меркел да се съгласи да бъде намален наполовина - от 20 на сто на 10%, делът на съфинансиране от България на проектите по оперативните програми на ЕС. Помнейки неотстъпчивостта на Меркел и принципната й позиция по българското членство в Шенген, едва ли ще е възможно.<br /><br /><strong>БГ тарикатлъци: "Подкрепяме, ама не плащаме..."</strong><br /><br />Нещо повече. През декември българските управляващи дадоха ясен знак за българската не-солидарност към общата европейска заплаха, каквато е дълговата криза. Те гласно отказаха България да внесе каквито и да било пари в новия спасителен фонд. За него Германия дава 41.5 млрд. евро, а държавите извън еврозоната, сред които и България, би трябвало да съберат липсващите 50 млрд. евро.<br /><br />Подобни номера от сорта: "Подкрепяме, ама не плащаме!" са си чиста проба байганьовщина. Ако ще е така, то нека публично обявим, че Еврозоната не е цел за България.<br /><br />Впрочем Румъния съобщи на ЕК с конвергентната си програма за 2011&ndash;2014 г., че преразглежда сроковете за приемане на еврото. Букурещ се отказа от заявената по-рано цел за приемане на единната европейска валута от 1 януари 2015 г. Според едни по-ранни прогнози на ранния Дянков нашата цел беше 2013 г. Сега?<br /><br />Но така е в Бойкономиката - налага се да бъдем стоици. Рисувайки кръг в галерията Стоя (оттам - и стоици), където събирал последователите си, Зенон казвал: "Това, което знам, е вътре в кръга, а това, което не знам, е по края му..." Т.е. човек трябва да се простира според чергата си - да е в равновесие с това, което зависи, и с това, което не зависи от него.<br /><br />За премиера, както вече разбрахме от изявлението му на 31 декември, кризата е "трап", който трябва да прескочим. Само да ни покаже овчарския скок...</p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта <a title="http://www.webcafe.bg/id_116506109_Boykonomika_2012" href="http://www.webcafe.bg/id_116506109_Boykonomika_2012">webcafe.bg.</a></em></p>