- 10 Sep 2020
- 74
- 62
Сутрешните блокове на телевизиите и участието на министри в тях родиха нов формат. Нещо като риалити, нещо като токшоу, нещо като публицистика, нещо като нищо на света. За разлика от „Биг Брадър“ обаче това е чисто български телевизионен формат, който не можем да продадем никъде извън измислената си държава. В нормалния свят няма да търпят нито такива политици, нито такива журналисти, нито такава ежедневна гавра, с която да започва денят.
<p> </p>
<p>Тон в това отношение дава безспорно министър-председателят Бойко Борисов, по когото се наредиха всички останали и чийто пример започнаха да следват министрите от собствения му кабинет. Гледах го преди десетина дни по Би Ти Ви и</p>
<p> </p>
<p>ми светна на кого ми прилича.</p>
<p> </p>
<p>Има един актьор от Театъра на армията, който се казва Александър Дойнов. Бяха го харесали в някакъв „Биг Брадър“ и оттогава неговата професия стана телевизионен коментатор. Сашо Дойнов обикаля студиата на различни предавания и говори по най-различни теми - от политика до готварство.</p>
<p>Освен него родната телевизионна индустрия създаде още няколко дежурни „коментатори“, които не са журналисти, нито експерти в дадена област и на които много им мели устата, независимо какво излиза от нея. Някои от тях даже се водят за звезди и ги показват като ВИП. Работата им е да плямпат оживено глупости, обикновено на висок глас и превъзбудено, като от време на време биват прекъсвани от аплаузи или смях на платената публика.</p>
<p>Ето на такова едно лапацало ми заприлича българският премиер при 18-ото си за последните седмици гостуване в студиото на Би Ти Ви. Ако водещите бяха поканили Сашо Дойнов, той щеше</p>
<p> </p>
<p>да им свърши същата работа.</p>
<p> </p>
<p>Борисов отговаряше така, сякаш няма абсолютно никакво отношение към управлението на страната, но има мнение за всичко, което се случва в нея и извън нея, и няма търпение да го сподели с нас.</p>
<p>Пък и колегите си бяха структурирали изключително „професионално“ разговора и го подхванаха точно както навремето покойният Дим Дуков подхващаше едно предаване, наречено „Голямата уста“: „Кажете сега, какво мислите за бездомните кучета? А верно ли е, че цената на бензина ще се вдига? Какво ще кажете на протестиращите от Мадан? Що спряхме Белене? С ДПС-то как сте? Нещо няма осъдени министри оттам? Има ли щастие в България?“.</p>
<p>Признавам, че при така зададения формат на човек не му остават много възможности, освен да се държи като Сашо Дойнов и да започне да праска през кукуруза. А в това отношение Бойко Борисов има невероятен талант.</p>
<p>За 45 минути той овърша енергийната политика, диверсификацията на енергийни източници и геополитическите ни отношения с Русия, направи на дреб законодателството, което не позволявало бивши министри да бъдат съдени (само дето не каза, че има нарочен закон, който забранява да се търси отговорност от Делян Пеевски, Ахмед Доган и Емел Етем), зачовърка в проблема с бездомните кучета и задълба във</p>
<p> </p>
<p>философския въпрос за щастието.</p>
<p> </p>
<p>Според него в скандинавските страни „хората се трепат“, а в Щатите направо „се изпозастрелват“ още в училище. Направо да се чуди човек как изобщо оцеляват там и къде е опашката на Калотина от желаещи да имигрират у нас!</p>
<p>Борисов не пропусна възможността и да се накара на водещите, а чрез тях и на всички зрители, и се оплака, че българите много обичали да мрънкат. Докато обясняваше това за мрънкащите българи, които все търсели оправдание извън себе си, той така идеално се самоописа, че повече няма накъде.</p>
<p>Но идеята на този коментар е да не бъде сериозен, а ироничен. Не може да вземаме на сериозно нищо от това, което прави и приказва този човек. Сериозните улици в България са задънени. По тях може да се стигне само и единствено до стена, немислима за преодоляване. Човек може да си загуби акъла, да се изтощи от емоции и безсилие. Но ето че станах сериозен.</p>
<p>Искам да кажа, че никъде не е възможно дори една десета от онова, което българският премиер каза и показа в студиото на Би Ти Ви. Между другото, станал е доста раздразнителен и нагъл. Преди имаше някакъв инстинкт за самозащита и</p>
<p> </p>
<p>внимаваше да не се изпуска.</p>
<p> </p>
<p>Направи ми впечатление, че властта го е обсебила напълно и както казват колегите на Сашо Дойнов и както би казал самият Сашо Дойнов: „Много си е повервал!“.</p>
<p>Не се правя на лош пророк, но такива хора обикновено не свършват добре. Работата е там, че Бойко Борисов все пак не е Сашо Дойнов и неговият личен провал в управлението, което българите тъй лекомислено му повериха,</p>
<p> </p>
<p>ще бъде провал за всички нас.</p>
<p> </p>
<p>Ето че колкото и да ми се иска, няма как да избягам от задънената улица на сериозността. Но истината е, че нещата не вървят на добре и май само ще се влошават, ако съдим по думите на премиера. „Толкова можем”, призна си той пред Ани Цолова и Виктор Николаев, а думите му са изненада само за онези, които преди три години си мислеха, че са дочакали поредния спасител на бял кон.</p>
<p>Оказа се, че са гласували за човек, не по-различен от съседа от горния етаж - лапацало, което разбира и от футбол, и от политика, и от „Белене“, и от белота, който цака всяка вечер в гаража с другите съседи.</p>
<p> </p>
<p> Коментарът е публикуван във вестник "Галерия"</p>
