- 10 Sep 2020
- 55
- 31
Бойко Борисов подаде оставка, но остана на власт. Такъв е първият извод, след като президентът Росен Плевнелиев обяви състава на служебното правителство. Всички, които очакваха, че президентът не е креатура на Борисов или поне ще направи опит да се еманципира от него, бяха излъгани.
Росен Плевнелиев подбра подставени лица, които да легитимират безпроблемното, но преждевременно оттегляне на Борисов от премиерския пост, за да може да се върне на бял кон през май и да получи мнозинство, което да му позволи да участва в следващо управление.
<p>Хората от служебния кабинет, както и начинът, по който той беше съставен, и най-вече начинът, по който бе представен, до голяма степен обясняват странните събития, които се разиграха в страната през последния месец. Внезапни протести, внезапна оставка на правителството, внезапно свикване на предсрочни избори. </p>
<p>Нищо до началото на февруари не предвещаваше такъв развой на събитията. Вярно е, че имаше недоволни хора, които излязоха да протестират срещу надписаните им сметки за ток, но никой от тях в самото начало не си е и помислял, че излиза да протестира за нова конституция или </p>
<p><strong>срещу 23 г. преход. </strong></p>
<p>Припомням и че сметките за ток бяха надписани само за определена група от хора. Вярно - голям брой от всички потребители, но не и на всички. Това беше странно. Още по-странно беше, че протестите се провеждаха първоначално през седмица - всяка неделя, сякаш можеш да овладееш гнева си за известно време и пак да го събудиш, когато не си на работа, а всички институции почиват. Към гнева на хората беше прибавен и добре режисиран елемент от платени агитки лумпени, които трябваше да придадат острота на сблъсъците с полицията. Формулата проработи и от тази сплав между истински и ядосани хора и подставени лица се получи</p>
<p><strong>взривоопасна смес. </strong></p>
<p>Най-изненадващо всички големи телевизии и други медии, които досега обслужваха Борисов, обърнаха палачинката само за един ден и започнаха с бясна стръв да отразяват протестите. </p>
<p>Още при първата окървавена глава премиерът подаде оставка, без никой да му я е искал, и обяви, че се оттегля, за да няма кръв по улиците. Същото, ако си спомняте, повтаряха и Желев, и Луканов в началото на прехода. Цялата измама за последните 23 г. ни се случи под предлог да не се пролива кръв. Всъщност кръв беше пролята, и то в доста големи количества, но това е въпрос на отделен коментар. Искам да кажа, че днешното театро много прилича на онова от 1989 г., когато пак се оказахме неподготвени за внезапно настъпилите промени. Ако така лесно се подаваше оставка след всеки протест,нито едно правителство в демократичния свят не би изкарало повече от една година управление. Забележете, че остротата на последните български протести въобще не беше насочена персонално срещу Бойко Борисов и</p>
<p><strong>общо срещу управлението на ГЕРБ. </strong></p>
<p>През 1997 г. името на Жан Виденов символизираше краха на провала на БСП, а хората излязоха на улиците, за да изметат завинаги тази партия от управлението на страната. Друг е въпросът, че Костов и СДС ги излъгаха след това. Протестът през 1990 г. също беше персонализиран в лицето на Петър Младенов и репликата му за танковете, а всички през 1989 г. скандираха „Долу Тодор Живков“. </p>
<p>Искам да кажа, че това са </p>
<p><strong>първите големи протести, </strong></p>
<p>които не търсят отчетливо отговорност от персона, и то от персона, която искаше целият свят да се върти около нея. Това ми се стори много подозрително още от самото начало, но след речите на Плевнелиев и новоизбрания премиер Марин Райков, произнесени след обявяването на служебното правителство, ми стана ясно, че всичко е една долнопробна игра, ако и в нея умело да беше вплетен справедливият гняв на някакви хора. </p>
<p>В речта си новият министър-председател спомена само формално протестиращите, за да маркира съпричастност с това, което става на улицата. След това обяви почти в прав текст, че няма повече да се съобразява с протестиращите. Сега било ред да се чуело мълчаливото мнозинство.</p>
<p><strong>Аз съм от мълчаливото мнозинство</strong></p>
<p>и мисля, че както Плевнелиев, така и Марин Райков играят по свирката на Бойко Борисов, което съвсем не ми харесва. Ако беше обратното, щяхме да го чуем от речите им. Нито Росен Плевнелиев, нито Марин Райков назоваха конкретни причини и виновници за тежката социална и политическа криза, както самите те я нарекоха. Никой от тях не каза нито в прав текст, нито заобиколно, че управлението на ГЕРБ е провал. Извод, който се налага от само себе си, при положение че то приключва мандата си преждевременно под натиск от улицата.</p>
<p>Никой от тях не каза, че целта на новото правителство освен организацията на предсрочните избори е да каже истината за управлението на Бойко Борисов и неговата партия. За очевидните му провали в здравната, социалната и икономическата сфера, както и най-големия провал - възстановяването на справедливостта, обещанието, с което Бойко Борисов спечели изборите през 2009 г. Да не говорим за престъпленията, избуялата в невиждани размери контрабанда и законодателството в частна полза, които извърши ГЕРБ под прякото ръководство на Бойко Борисов. </p>
<p>Ако служебното правителство на Марин Райков бе наистина независимо от Борисов и компания, то тогава самият Марин Райков нямаше да бъде премиер. Неговата биография на второразреден чиновник от Външно министерство, който се </p>
<p><strong>нагаждаше при всички управления </strong></p>
<p>отпреди 1989 г. досега, говори сама по себе си. Неговото верноподаничество към Борисов е описано от самия премиер още през 2008 г., когато в разрез със служебните си задължения на дипломат Райков работи за политическата кариера на тогавашния кмет, генерал и основател на ГЕРБ. Най-подозрително от всичко е мълчаливото съгласие от страна на целия политически елит. И Костов, и Станишев, и Доган знаят, че всичко ще продължи постарому, както е било през последните 23 години, и че сега просто предстои поредното прегрупиране на силите в безкрайната игра на власт и опозиция, в която ролите само се сменят веднъж на четири години. Лоша новина за всички, които очакваха, че от тук нататък нещо в тази окупирана от нещастието страна ще се промени. Въобще не съм сигурен дали народът ни не си го заслужава. Като гледам смелостта и арогантността на политическите инженери и малодушието с което им се позволява да скачат по главите на всички ни.</p>
<p>А иначе имам чувството, че правителството на Марин Райков е редено от психолози на МВР,</p>
<p><strong>загрижени за имиджа, а не за смисъла.</strong></p>
<p>Безгласна буква за премиер и три жени за негови заместнички, които трябва да успокоят със самото си присъствие превъзбудената улица. А иначе по-голямата част от състава на новия кабинет са заместник-министри, политически фигури и администратори, назначени от ГЕРБ, които в досегашната си кариера са обслужвали политици от всякакъв цвят и с всякакви убеждения. </p>
<p>Да се очаква от тях ново начало е признак на обикновена глупост. Просто по български парата за пореден път бе вкарана в свирката, така че нямаме новина, драги зрители, както не би възкликнал одиозният Бареков, който изглежда все така превъзбуден и щастлив. Споменавам неговото име като ориентир, а не защото е толкова важно. Той е най-евтиният тест, лакмус, или както щете го наречете, за това, че статуквото си остава и нищо няма да се промени. </p>
