Бежанци ли?!

<p><span style="font-size:13px">Ще трябва веднъж завинаги да се изясним по този въпрос. Трудно е да си представим по-голяма злина за съвременна България от влизането й в това същото Шенгенско пространство. Безпрепятственото преминаване на границите между държавите, подписали Шенгенското споразумение, задължително ще доведе страната ни до бедственото състояние, в което се намираше Гърция допреди година-две само. Единствено тежката дългова криза, практически пълното замиране на отраслите, които най-много разчитат на имигрантски труд, като строителството например, и рязкото спадане на жизненото равнище спасиха Гърция засега от задушаващата я имигрантска треска. По различни причини съм склонен да твърдя, че приложен към българските, условия евентуален имигрантски потоп от изток ще има съдбоносни последствия за България. Затова опитът на Гърция, която първа от европейските държави е на път по един или друг начин да се справи с тежко имигрантско нахлуване, е безценен за нас. Ако, разбира се, има кой сред нашите властници да се вслуша в гласа на разума&hellip;</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45941_3msAZube6HzITS1JHnY5rWfgA39P5L.jpg" style="font-size:13px; height:781px; line-height:1.6em; width:345px" /></p> <p><strong><em>Обявилите гладна стачка сирийски бежанци залепваха устите си с кафяво тиксо в знак на непоколебимост да продължат крайните си действия, докато не бъдат изпълнени исканията им. На снимката: млад мъж държи плакат с надпис: &bdquo;Свободно придвижване на бежанците в Европейския съюз. Движение &bdquo;Отблъснете расизма&rdquo;; Атина, декември 2014 г.</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Развитието на показния протест на сирийците в Атина, който получи огромен отзвук в средствата за масово осведомяване, имаше своето светкавично развитие още докато читателите отваряха първата част на този текст (вж. Свързани текстове). В 3 ч. в понеделник, 15 декември, отряди на полицията са обградили спящите на тротоара на бул. &bdquo;Кралица Амалия&rdquo; срещу Народното събрание и е разчистила напълно лагера на протестиращите. От движението &bdquo;Отблъснете расизма&rdquo;, които са имали представител там, съобщават, че 51 души, намиращи се по това време в лагера, включително 2 деца и 6 жени, са отведени с микробуси на запад, в посока към централния атински затвор &bdquo;Коридалос&rdquo;. Въпреки това драматично съобщение никой не е затварян, разбира се, общината е осигурила за 60 от протестиращите жилища в западните градски квартали, обещан е подслон и за останалите 240 сирийци. На протестиращите е гарантирано получаването на статут на политически бежанци и на паспорти в срок от 10 до 15 дни от подаването на необходимите документи. Така завърши 26-дневната организирана акция на сирийски имигранти и на гръцките им сътрудници &ndash; движението &bdquo;Отблъснете расизма&rdquo;.</span></p> <p>Движението е съвместна организация на имигранти в Гърция от различни, предимно азиатски и африкански държави, в която активно участват и голям брой гръцки граждани. Представителите на движението драматично изкривяват действителността, като подменят целите на мигрантите в Гърция &ndash; на практика всички те не са бежанци, а икономически преселници, търсещи спасение не от непреодолими политически и военни конфликти, а от стопанската разруха в страните си. Движението използва спомените на гърците, много от които са били също икономически мигранти в Западна Европа, в Южна Африка, в САЩ и къде ли не през целия ХХ в., а след Гражданската война (1946&ndash;1949) и между 1967 г. и 1974 г. по време на режима на &bdquo;черните полковници&rdquo; &ndash; и политически бежанци в социалистическите страни и в Западна Европа, за да представя икономическите страхове на противниците на мигрантите като расизъм.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45941_c97FK79VmfDVYwOZgwneBOaQ5LTfBZ.jpg" style="height:521px; width:345px" /></p> <p><strong><em>Лагер на иранци, обявили себе си за политически бежанци, пред централната сграда на Атинския университет. Според надписа на плаката те настояват за политическо убежище в Гърция. За разлика от протеста на сирийците тази година, почти никой от протестиращите иранци не получи политическо убежище; Атина, януари 2011 г.</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Усилната миграция на хора от бедните към богатите страни в света и днес е сред най-съществените проблеми на държавите в Европа и в Северна Америка , но освен това той най-често се замъглява с користни цели или поради неразбиране. Обичайно стандартни икономически мигранти, които всъщност търсят по-охолен живот чрез високоплатена работа, чрез масово навлизане на пазара на секс-услуги и в откровено престъпни организации или чрез прикачане към системата от социални придобивки на приемните страни. Подтикването към икономическа миграция е част от процеса на глобализация на капиталите и отразява нуждата на същите тези капитали да разполага с колкото е възможно по-неограничен избор на работна ръка.</span></p> <p>И няма защо организации като &bdquo;Амнести Интернешънъл&rdquo; да се чудят драматично защо европейските държави не приемат сирийските мигранти като бежанци. Много просто, защото преобладаващата част от тях не са такива. В Сирия вече съществува достатъчно голяма сигурна зона, покрай крайбрежието главно, където има законно избрана власт и са осигурени всички възможности за устойчиво развитие на коя да е човешка общност. Ако съществуват условия за &bdquo;създаване&rdquo; на бежанци, то това са само северните части на страната. Сирийските мигранти наброяват днес малко над 3,8 млн. души, настанени в околни на Сирия държави &ndash; Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет. Държавите от така наречения Европейски съюз са предложили настаняване едва за 6460 души и това не е случайно &ndash; не само защото самите тези държави се задъхват от миграцията, насочена вече няколко десетилетия към тях, но е и признание, че сирийският конфликт не е задължително да създава точно бежанци. Съвсем друг е въпросът, че западните санкции за Сирия доведоха до загуби за тази страна в размер на 4 млрд долара само за 2012 г.</p> <p>Как се отразяват тези процеси на малки и слаби страни като България?! Пагубно, с една дума. И това трябва да се разбере задължително, сред общия брой мигранти този на бежанците, които бягат от войни и от политически преследвания, е всъщност незначителен. Същевременно българите, които мигрират на запад, предимно, обезлюдяват страната ни, този процес у нас е най-мощен. Населението на България намаля от 9 млн. през 1989 г. на почти 7 млн. В същото време дори съседна Румъния отбеляза по-малък спад &ndash; от 23 млн. сега на север от Дунав живеят малко под 20 млн. души. Дори прословутата Полша отбеляза спад в населението си (38,53 млн. души през миналата година) от само 1,2 млн. души за последните 10 години.</p> <p>Изглежда, че проблемът с така наречените бежанци започва да се осъзнава и у нас &ndash; за времето от 1 януари до 1 декември тази година от издадените общо 5527 български паспорта на чужди граждани едва 21 са на сирийци. Поне за един от тях, на мой познат сириец, категорично мога да потвърдя, че бе издаден напълно справедливо &ndash; поради сключване на брак с дългогодишната му приятелка българка, от която има и две поотраснали деца. Задължителната човещина не бива да се бърка с опитите за измама, включително и в междудържавните отношения.</p> <p><em>* Снимките са на автора</em></p> <p><em>Свързан текст:</em></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod">http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod</a></p> <p><a href="http://glasove.com/komentari/32206-imigrantskite-ni-nevoli-sa-v-remisiq">http://glasove.com/komentari/32206-imigrantskite-ni-nevoli-sa-v-remisiq</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>