- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 69
- 16
Едва ли някой може с чиста съвест днес да изпита радост, удовлетворение, гордост или поне каквато и да е обнадежденост от състоянието на клетото ни многострадално отечество. Освен крадливите продажници, които ни управляват, но те могат да бъдат разбрани – принадлежността към българската политическа класа днес означава алчността да е затъмнила всичко човешко, та дори теоретично няма как да се надяваме на каквито и да е други усещания.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48995_vQefhSsUetya3m95mkFDWdlmR9mm9F.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Крадливостта и продажността на българската политическа класа, съчетана завидно с пълна безнаказаност, е широко известен белег на родните ни властници. Как ли всички те съвкупно са гледали опулено, когато наскоро се разчу за големия обществен скандал в Израел, избухнал заради това, че Сара, съпругата на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, връщала празните бутилки от изпитото в държавната им резиденция и прибирала парите от дребната си далаверка. И колко, мислите, присвоила несретната Сара Нетаняху – няколкостотин евро за 4 години. Вероятно нашите селски шмекери след първоначалното си опулване са избухнали в такъв смях, че може и до „Пирогов” да са стигнали някои от тях.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сега за друго обаче ще ни е думата. Абсолютното бездарие на държавното управление често се изплъзва от общественото внимание, сигурно защото все не ни стигат силите да повярваме, че това е основната характеристика на българската политическа класа, дори преди безграничната й алчност. Некадърносттта, откровеното бездарие, очевидната неспособност да се доведе разрешаването на кой да е наболял обществен или стопански проблем до поне що-годе успешен завършек у българските властници се самовъзпроизвежда.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Обикновената професионална непригодност е характерна черта дори за заемащите най-висшите държавни постове. Огледайте се във вашата си област, аз за моята мога многотомник да напиша, без значение дали става дума за икономика, военно дело, образование, култура или каквото и да е друго. С погнуса ще установите, че люде, които са на студентско равнище най-много, люде, които управляват жизненоважни сфери от обществения и стопанския ни живот, са отчайващо бездарни и професионално непригодни. Вярно, изключения тук-там ще се намерят, но както е добре известно, тези изключения могат да служат единствено за сравнение, те само подкрепят още по-силно общото ни впечатление. И по правило тези изключения царящата бездарност по-бавно или по-бързо, кога как дойде, изхвърля с наслада.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Целият проблем – вярвам, е видно за всички – се задълбочи особено с двукратното управление на човек (вж. заглавието), чиято професионална пригодност обективно му позволява да бъде най-много охранител в основно училище. (С извинение към всички всеотдайни люде, които пазят нашите деца в училищата.) Министри, заместник-министри, всякакъв род началници – всички са подбрани да се равняват по този крайно семпъл човечец, всички са под един знаменател. И това със сигурност не е случайно. Личната преданост към началника или беззаветната вярност към партийното ръководство отдавна са подменили у нас строго професионалните критерии.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Срамният политически цирк с взимането на колосалния 8-милиарден държавен дълг е само обобщен израз на бездарието и крадливостта на българските властници днес и лично на тартора им, вероятно ще имаме възможност да разглеждаме и в бъдеще тук по-детайлно некадърното им управление. Докато го има.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Страхувам се, че има и още нещо доста по-сериозно. И това рано или късно ще излезе наяве, сигурно е. Мощни сили извън България направиха възможно поставянето на сегашния министър-председател на България, с извинение, и продажната клика около него начело в управлението на страната. Няма как дребните уж сигнали за това да ни лъжат. Изходът за България може да бъде само един-единствен – #ББорисOff.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48995_Qn7HzS0c7yI5PnZWs6FhYoZW3SMAgc.jpg" style="height:293px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Цар Иван Владислав (1015–1018) със си</em></strong></span></span><strong><em>гурност ще остане в българската история с обновяването на крепостта Битоля, което той направил в края на 1016 г. „за убежище и за спасение и за живота на българите”, както е указано в строителния Битолски надпис. Работният план на крепостта, разположена днес в м. Кале до съвременния град, дава представа за устройството й. Обновяването на крепостта на Битоля от цар Иван Владислав е също и ярък пример за приложение на строителни техники и методи, които са характерни в своята съвкупност за българското укрепително строителство във времето до ХІ в. На плана са означени главните входове на крепостта (1 и 7), владетелският замък (2), крепостната църква (3), укреплението от два рова и три вала на източните подстъпи (6); с (4) и (5) са белязани два археологически сондажа за установяване на стратиграфията на обекта. Разкопки на автора в колектив. Изображен на автора. </em></strong></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Присъствието на чужд поставеник начело на България е явление изключително рядко в нейната 1334-годишна история. Няколкото примера в тази посока до един са изумително краткотрайни. И едва ли може да бъде другояче. Както е ставало вече дума, средновековният българин е достоен и горд представител на своя род, имперската идеология в управлението на държавата не е позволявала дори мисъл за подчиненост. Често дори любовта към златото е била недостатъчна за предателство. Не че измяната е била съвсем несрещана, но във върховете на държавното управление през цялото Българско средновековие тези случаи се броят на пръстите на едната ръка. И пак нека повторим – винаги за кратко, вътрешните ни сили са се оказвали достатъчни за бързото прочистване на държавното управление. Толкова масово и толкова продължително продажничество, както днес, българската политическа класа наистина не познава от 681 г. насам.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Първият случай на чужд поставеник на българския престол е цар Иван Владислав (1015–1018). Вярно, точно при него чувството за родова мъст – цар Самуил изтребва с обвинение за държавна измяна цялото му семейство на 14 юни 987 г., вероятно е водещо, но това няма как да промени твърдото ни усещане, че идването на новия цар през 1015 г. е в сговор с византийския император Василий ІІ (976–1025). Впрочем не е само усещането ни, още след встъпването си на българския престол Иван Владислав написва писмо до Василий ІІ, в което между другото го уверява, че му дължи „подобаваща покорност и подчинение”. А това звучи съвсем като признание. Краят на цар Иван Владислав дошъл след по-малко от три години (вж. Свързани текстове), но България е разрушена за следващите цели 167 години.</span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48995_WhxqVAqqZUxNBxXOgkYwawmp6bCCl3.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>Дворецът на българските царе от края на ХІІ в. до 1393 г.; част от северната фасада, на която е и главният му вход; частична възстановка; Царевец, Велико Търново. </em></strong></span></span><strong><em>Снимка на автора</em></strong></p>
<p> </p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Политическата нестабилност в България в края на ХІІІ в. покрай победите на селския цар Иваил (1277–1279), както го назовават изворите, довежда на българския престол друг византийски поставеник цар Иван Мицо Асен (1279–1280). Синът на цар Мицо Асен (1256–1257) и издънка на същинския Асенов род е сложен, буквално, на търновския престол от многобройна византийска войска. Много преди това Иван Мицо Асен обещава абсолютна вярност на император Михаил VІІI Палеолог, по чиято идея е възцаряването му. По-малко от година успява да се задържи византийският поставеник в Търновград, през 1280 г. той и съпругата му Ирина забягват, като отмъкват българското държавно съкровище със себе си.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Пак по-малко от година на българския престол е и друг един чужд поставеник – цар Иван Стефан (1330–1331), „превъзлюблен син” на сестрата на сръбския крал Стефан Дечански. Наистина, майка му Анна-Неда била женена за българския цар Михаил Шишман (1323–1330) до развода им през 1324 г. След трагичната битка при Велбъжд (28 юли 1330 г.) Иван Стефан е сложен на българския престол. Той също успява да се задържи на власт по-малко година – през март 1331 г. заедно с майка си Анна-Неда и с братята си бягат в Сърбия. През 1332 г. бившият български цар се установява в Дубровник, преди да започне да служи на сръбските крале.</span></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">* * *</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Така е, нерадостна се оказва съдбата на чуждите поставеници на българския престол. И винаги е за кратко.</span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Свързани текстове:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"> <a href="http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva">http://glasove.com/komentari/42866-predatelstva</a></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni">http://glasove.com/komentari/43393-prokudeni</a></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad">http://glasove.com/komentari/32025-kratyk-zapis-na-obshtestveniq-ni-razpad</a></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
