Ал Джазира: Как Джордж Сорос стана враг N 1 на индийския премиер

Автор: Яшрай Шарма, Ал Джазира

Управляващата Индийска народна партия обвини милиардера, че финансира подкрепяни от опозицията инициативи, критични към премиера, които според нея са насочени към дестабилизиране на Индия

Докато индийският парламент се събираше за своята зимна сесия в края на ноември, най-голямата демокрация в света вече беше подготвена за разгорещен спор между Индийската народна партия на премиера Нарендра Моди и опозицията му, в лицето на партията Индийски национален конгрес.

Североизточният щат Манипур все още не се е съвзел, след повече от година на етнически сблъсъци, за чието изостряне критиците обвиняват местното правителство на управляващата партия; растежът на брутния вътрешен продукт на Индия се забави, в същото време един от най-богатите хора в Индия, Гаутам Адани, е във фокуса на разследване за корупция в Съединените щати.

Но в един студен и сив ден в средата на декември лидерите на управляващата партия влязоха в парламента с плакати, които обвиняваха опозицията във връзки с един изненадващ злодей: Джордж Сорос.

От началото на 2023 г. унгарско-американският финансист-филантроп се очерта като централна мишена на реториката на Индийската народна партия, която обвинява Сорос, че спонсорира опозицията в страната и подкрепя критици на Моди с цел да дестабилизира Индия. Тези обвинения се изостриха преди парламентарните избори през 2024 г., на които Индийската народна партия, с преобладаващо хиндуистко представителство, загуби своето мнозинство за първи път от десетилетие, въпреки че все пак си осигури достатъчно места, за да състави коалиционно правителство.

Но кампанията достигна своя връх през последните дни, като управляващата партия обвини дори Държавния департамент на САЩ в заговор със Сорос за подкопаване на Моди.

В серия от публикации на 5 декември Индийската народна партия обвини в X (бивш туитър), че лидерите на опозицията, включително лидерът Рахул Ганди, са си сътрудничили с група разследващи журналисти — финансирани отчасти от фондацията на Сорос и Държавния департамент — за да ударят по Правителството на Моди с въпроси, свързани с икономиката, сигурността и демокрацията.

Индийската народна партия цитира статия от френската медия "Mediapart", в която се твърди, че фондацията на Сорос Отворено общество и Държавният департамент са финансирали "Проекта за разследване на организираната престъпност и корупция". След това те насочиха вниманието към разкритията в този проект за предполагаемо използване на шпионски софтуер Пегас от правителството на Моди, разследванията на дейността на компанията "Адани" и докладите за намаляване на религиозната свобода в Индия. Така управляващите се опитаха да внушат, че Сорос и администрацията на Байдън всъщност стоят зад въпросния доклад.

„Дълбоката държава имаше ясна цел да дестабилизира Индия, като удари по премиера Моди“, каза говорител на управляващата партия на пресконференция, и добави, че „винаги зад тази атака е стоял Държавният департамент на САЩ и докладът е послужил като инструмент на целите на дълбоката държава“.

Коментарите, насочени срещу Държавния департамент, изненадаха много анализатори, тъй като САЩ са един от най-близките стратегически съюзници на Индия. Но някои експерти предполагат, че този ход е свързан с вътрешната политика на Индия, както и с опита на правителството да се нагласи в съответствие с бъдещата администрация на Тръмп, която обича да обвинява как „дълбоката държава“ заговорничи за подкопаване на демокрацията.

„Инструментализирането на западния политически наратив във вътрешната политика представлява изцяло нов феномен в Индия на Моди“, каза Асим Али, политически изследовател. Това е опит, каза той, да се създаде разказ за сблъсъка между „подкрепена от Запада коалиция“ и една коалиция, която представлява интересите на народа.

Лесна мишена

През януари 2023 г. базираната в САЩ компания за съдебни финансови разследвания "Hindenburg" заяви в доклад, че близката до властта в Индия корпорация  "Adani Group" е участвала в „нагла манипулация на акции и схеми за счетоводни измами в продължение на десетилетия“.

След публикуването на доклада, акциите на "Adani Group" се сринаха с около $112 милиарда, преди да се възстановят през следващите дни. Оттогава "Hindenburg"  продължи с повече разследвания и анализи на бизнес практиките на конгломерата.

Корпорацията "Адани" отхвърли обвиненията. "Хинденбург" на свой ред получи обвинение от Индийския Държавен пазарен регулатор, за това, че е използвал непублична информация, за да извлече печалба от атаките срещу Adani Group.

Но обвиненията в измама и корупция се превърнаха в централна тема на индийската опозиция срещу Моди и Адани, точно преди индийските парламентарни избори.

Лидерът на "Индийския Национален Конгрес" Ганди заяви в парламента през февруари 2023 г., че „правителствените политики са специално създадени, за да облагодетелстват Adani Group“. Той показа две снимки на премиера и на милиардера, собственик на компанията, и изобличи Моди, че е правил предизборна кампания през 2014-та с частен самолет на корпорацията.

През февруари 2023 г. Сорос се намеси в индийската политическа война по темата Адани. Говорейки на Мюнхенската конференция по сигурността, той каза, че кризата около Адани „ще отслаби значително“ властта на правителството.

Това изявление беше посрещнато с яростно осъждане от партията на Моди. Тогавашният федерален министър Смрити Ирани каза, че основателят на фондация „Отворено общество“ „сега е обявил злите си намерения да се намеси в демократичните процеси в Индия“. Министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар описа милиардера като „стар, богат и мнителен опасен човек“.

Al Jazeera потърси отговори от фондация „Отворено общество“ относно обвиненията срещу нея, отправени от Индийската народна партия и министрите в правителството на Моди, но все още не е получила отговор. През септември 2023 г. обаче неправителствената организация излезе с изявление относно дейността си в Индия, в което се казва: „От средата на 2016 г. даването на грантове в Индия е възпрепятствано от правителствени забрани върху финансирането на местни НПО.“

Но скорошните критики към Сорос не са атаки конкретно към него, каза Ниланджан Сиркар, политолог в Центъра за политически изследвания в Ню Делхи.

„Сорос е лесна мишена: той представлява големите пари, той представлява позиция, която е критична към Моди, и, разбира се, финансира много неща“, каза Сиркар. „Но не става дума за него като за абстрактно същество, което всички да мразят – по-скоро това е неговата предполагаема връзка с набор от обществени и политически играчи в Индия, които управляващите се опитват да очернят.“

След скорошните обвинения в подкупи от страна на САЩ, които корпорацията Адани отрече, управляващата партия изостри атаките си срещу опозицията и Сорос, опитвайки се да разкрие дълбоките връзки между тях. В подкрепа на твърденията си, Индийската народна партия цитира предполагаемо финансиране от Сорос на Форума на демократичните лидери в Азиатско-тихоокеанския регион, където Соня Ганди, майката на Рахул Ганди, е съпредседател. „Сорос не е гражданин на тази страна и иска да я дестабилизира“, каза Джагдамбика Пал, депутат от управляващата партия.

Индийският Национален Конгрес обаче отхвърли обвиненията, че е финансиран отвън и настоя, че кампанията на управляващите срещу Сорос цели да прикрие истинските проблеми на страната като кризата в Манипур, икономическите предизвикателства и обвинението за корупция от страна на САЩ срещу корпорацията Адани.

Лидерът и говорител на управляващите Виджай Чаутайвале отхвърли молбата на Al Jazeera да коментира критиките и атаките на партията му срещу Сорос.

Междувременно френската медия Mediapart в публично изявление заяви, че „твърдо осъжда опитите тяхното скорошно разследване да бъде използвано от Индийската народна партия и опита й за атака срещу свободата на словото“.

Наративът „анти-Сорос”

Индия не е единствената страна, в която десните движения атакуват Сорос, поставяйки 94-годишния мъж в центъра на всички световни конспирации.

Унгарският премиер Виктор Орбан обвини Сорос, че се опитва да вкара повече имигранти в Европа и се опита да спре подкрепата на милиардера за фондации в страната чрез специален законопроект. В САЩ привържениците на новоизбрания президент Доналд Тръмп често обвиняваха Сорос – без доказателства – за финансиране на протестите Black Lives Matter и вълни от мигранти, целенасочено пратени към САЩ по време на първото управление на Тръмп.

Често тези конспирации съдържат и антисемитски нотки, казват критиците.

Но кампанията в Индия е различна, гласи изследване на Джойоджит Пал, доцент в Мичиганския университет. Анализ на публикации в мрежата X, свързани със Сорос, установи, че индийските инфлуенсъри, прокарващи конспиративни теории за него, обикновено „внимават да не използват антисемитски тропи“ и по-скоро се фокусират върху неговата „слабост към мюсюлманите“, каза Пал пред Al Jazeera. В Индия това се превежда като „омраза към индусите“, според възприетия наратив, каза Пал.

Проучването на Пал установи, че няколко акаунта в социалните медии, принадлежащи на политиците от Индийската народна партия, „са били ключови за разпространяване на съдържание“ срещу Сорос, когато партията отговаря на коментарите на милиардера за Адани и Моди. „Въпреки това основните мегафони бяха политически проправителствени инфлуенсъри, които агресивно ретуитваха съдържание, за да го направят популярно в мрежите.“

Представянето на Сорос като сенчест кукловод „е много привлекателно“ за някои политически движения, каза Пал, защото „предполага глобална конспирация“ и представя опонентите им „като слабаци, които приемат заповеди от чужд манипулатор“.

В Индия атаките срещу Сорос се преместиха от социални платформи като X и Instagram към чатове в WhatsApp и все по-често се показват по мейнстрийм телевизиите, където той е атакуван от говорители на управляващата партия и нейни поддръжници.

В резултат на това „хората чак до селата знаят, че има някакво същество, наречено Сорос, което се е прицелило в Индия, но никой от тях не знае точно кой е този човек“, каза Пал. „Непознатият враг е много по-страшен от този, който можете да видите и оцените.“

Глухота и политически пози

За много наблюдатели на външната политика на Индия голямата изненада през последните дни дойде от решението на Индийската народна партия да обвини Държавния департамент на САЩ като страна в предполагаемия воден от Сорос заговор срещу правителството на Моди.

В брифинг за медиите на 5 декември Самбит Патра, говорител на управляващата партия и парламентарист, настоя, че „50 процента от финансирането на доклада за корупция идва директно от Държавния департамент на САЩ и служи като медиен инструмент на целите на дълбоката държава“.

На 7 декември Държавният департамент заяви, че обвиненията на Индийската народна партия са „разочароващи“, добавяйки, че САЩ „отдавна са стожер на медийната свобода по света“.

Експерти също поставиха под въпрос обвиненията на индийските управляващи.

„Атаката от страна на индийското правителство не е съобразена с реалността, в смисъл, че Държавният департамент на САЩ прави всичко възможно, за да укрепи и задълбочи връзките с Индия“, каза Майкъл Кугелман, директор на Института за Южна Азия в The Wilson Centre, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. „Това е точно обратното на желанието да се злепостави и дестабилизира страната.“

"Правителството на САЩ „наистина прави компромиси, за да покаже колко много държи на партньорството си с Индия в много области, включително сигурността, технологиите, търговията и образованието", каза той.

Но Кугелман отбеляза, че „позата на Индийската народна партия може да е ориентирана към бъдещата администрация на Тръмп, която по същество изтъква същия тип аргументи срещу така наречената дълбока държава в САЩ“.

Сиркар и Али, междувременно, казаха, че фокусът на Индийската народна партия върху Сорос като злодей е фундаментално свързан с вътрешната политика. Моди, посочи Али, иска да използва „антизападния национализъм като привлекателна националистическа опора в тези части от Индия, които не харесват хиндуисткия национализъм“.

И в Сорос управляващата партия на Индия най-накрая намери лицето, което да постави на мишената си за стрелички.

 

Източник: aljazeera.com

Превод за "Гласове": Юлия Ал-Хаким