- 10 Sep 2020
- 211
- 8
Разкритията в политико-семейната сага изваждат наяве мръсното задкулисие на френската десница и рискуват да подхлъзнат Саркози в битката за втори мандат през 2012 г.Аферата е достойна за Балзак. Преплита всички теми на "Човешката комедия" и в нея откриваме повечето типажи на класика: амбициозният провинциалист, неблагодарните наследници, лукавите куртизани, оскърбената жена, безскрупулните политици. Уви, въображението на Балзак бледнее пред екстравагантности като частния остров Арос и неустоимия чаровник Бание, успял да изкрънка 993 милиона евро от най-богатата французойка. Но за всичко по реда си.
<p><strong>Възход на куртизана</strong></p>
<p>"Кажете на Мадам Бетанкур, че много държа на нея, но наистина се нуждая от 3 милиона, за да довърша басейна и ремонта вкъщи". С тази натрапчива молба фотографът Франсоа-Мари Бание тероризира по телефона счетоводителката на милиардерката Лилиан Бетанкур, седемнадесета в световната класация на "Форбс" (с над 22 милиарда долара състояние) и собственичка на 1/3 от козметичния гигант "Л'Ореал", основан от баща й. Нервите на добросъвестната Клер Тибу не издържат на атаките на досадния Бание и тя съобщава на щерката на милиардерката, Франсоаз Бетанкур-Мейерс, една публична тайна - артистът източва колосални суми от престарялата й майка. Да, Франсоаз е наясно, че от десетина години куртизанът обгражда майка й с ласкателства и я разхожда под ръка по "Сен Жермен". Омайва я с разкази за своите модели: Аджани, Бекет, Хоровиц, Сен Лоран, Мик Джагър, Кейт Мос... Но Франсоаз не подозира сумата, която онзи е завлякъл: 993 милиона евро в кеш, застраховки живот, спонсорство и скъпи подаръци. В луксозната обител на Бание, на хвърлей място от Люксембургската градина, по стените се кипрят картини на Пикасо, Матис и Мондриан, а в библиотеката - луксозни уникати с литографии и подписи на авторите. Все подаръци от милиардерката. През декември 2007 г. дъщерята повежда съдебна битка с искане майка й да бъде поставена под попечителство поради старческа неадекватност, а облажилият се фотограф да бъде осъден за злоупотреба с доверие. Оскърбената старица заявява, че е във форма и ще харчи парите си, както счете за уместно. Двамата с фаворита й скоро натирват честната счетоводителка Клер Тибу, набедена за крадла на документи.</p>
<p><strong>Опасен чар</strong></p>
<p>Франсоа-Мари Бание не е жиголо. 63-годишният артист дели луксозните си покои с двама хомосексуални приятели. Той обаче владее до съвършенство умението да оцветява скучните делници на богатите. В разни периоди преситени дами са плащали, за да ползват компанията му. Бание блести в особено цененото във Франция изкуство на беседата. Пробвал се е като романист, драматург и дори второстепенен киноактьор. Но фотокамерата се оказва неговият повод да проникне в резиденциите на елита. В компания той редува анекдоти, имитации, спомени за величия и дребни пакости. Пикае в чайника на луксозен ресторант, което изтръгва възторжен смях от ръждясалите гърла на богатите дами. Случва се да задигне някоя скъпа картина от домовете им, но му прощават. Той е безценен доставчик на щастие в техния морен свят от швейцарски банкери и зализани адвокати.</p>
<p>След години безрезултатно разследване делото срещу Бание е насрочено за юли 2010 г. Но на 16 юни сайтът Mediapart публикува тайни аудиозаписи от дома на милиардерката, които взривяват Франция.</p>
<p><strong>Изгубените илюзии</strong></p>
<p>Старата Лилиан е в шок. Личният майордом на семейство Бетанкур, довереният Паскал, който от 12 години управлява прислугата срещу 8000 евро месечна заплата, е записал частните й разговори. Мотив? Неизяснен, но записите очевидно облагодетелстват дъщерята Франсоаз, защото разкриват пируетите на куртизани и адвокати около богатата дама. Сиреч подкрепят тезата за сенилната майка. От раздумките в резиденцията на Бетанкур в Ньой обаче изплуват и куп политически разкрития. Съпругата на министъра на труда и солидарността Ерик Вьорт е сред адвокатите, които управляват милиардите на Лилиан, за което получава по 180 000 евро годишно. Докато министърът клейми данъчните измамници, в дома на Бетанкур обсъждат как да скрият от фиска отделни сметки в Швейцария и дори цял един частен остров край Сейшелите. Отнейде се обажда и оскърбената счетоводителка Тибу, отдавна забравена от всички, която се сеща за едни 150 000 евро, които милиардерката дарила за кампанията на Саркози през 2007-а в нарушение на законовия максимум. Споменава и за суми, дарявани на отделни министри.</p>
<p><strong>"Л`Ореал" и политиката: една дълга история</strong></p>
<p>Аферата "Бетанкур" с многобройните й разклонения вече е в прокуратурата. Амбициозният провинциалист Вьорт, издигнал се до министър и финансист на президентската формация, е дискредитиран, но изчаква с оставката си. Саркози е в клинч. В очакване на правосъдието пресата рано или късно ще припомни отколешните връзки на "Л`Ореал" с десницата. През 30-те фирмата е финансист на фашизоидното движение на "качулатите". По време на окупацията не друг, а съпругът на Лилиан издава колаборационисткия вестник "Тер Франсез". След войната в испанския клон на фирмата намира препитание военнопрестъпникът Жан Фийол, съучастник на масовото клане в Орадур. Но и без тези реминисценции средният французин просто се пита - защо да работя с две години повече, както предлага президентът Саркози, когато първият данъкоплатец на Франция - Лилиан Бетанкур, укрива данъци очевидно не без знанието на семейството на министъра на труда Вьорт.<br />Французите са политически злопаметни. Те помнят аферите в парижкото кметство, които помрачиха президентството на Ширак. Помнят и аферата с небрежното преливане на заразена със СПИН кръв, която коства кариерата на Лоран Фабиюс. Мнозина помнят и финансовите пирамиди на измамника Стависки, дискредитирали политиците от довоенната IV република.</p>
<p>Затова Саркози отсега е наясно - до президентските избори остават по-малко от две години. Твърде малко, за да се забрави аферата "Бетанкур", но пък напълно достатъчно за прокурори и медии да превърнат него и партията му в заложници на Темида и моралния съд на общественото мнение. <em><br /></em></p>
<p><em><strong>Коментарът е публикуван във в. "Сега".</strong></em></p>
