888 хиляди червени макове са лицето на Лондон

<h2>Днес Великобритания отбелязва Деня на паметта</h2> <p>Почитането на жертвите от Първата световна война е част от националната култура и гордост за всеки истински британец, а през 2014 г. преклонението се предава на хората по целия свят и чрез творчество.</p> <p>&nbsp;</p> <p>- Ето място и за нас! &ndash; казва млад чернокож мъж на детенцето си и като перце го мята на раменете си, за да гледа към великолепната инсталация с червени макове, опасали крепостта Тауър в центъра на Лондон. Той ловко се е добрал до добра наблюдателна позиция. Нежното детско гласче се понася силно и ясно над неспирната шумотевица:</p> <p>- Татко, какви са тези цветя?<br /> - Това са макове, но не са истински.&nbsp; Хора са ги направили и са ги сложили тук в памет на всички, които са умрели във войната.|<br /> - Защо са умрели?<br /> - За да живеем ние по-добре днес.<br /> - Лошо ли е да умреш?<br /> - Да, но тези които са умрели, са герои, те са искали днес животът да е хубав.<br /> - Живеем ли хубаво?<br /> - На теб харесва ли ти твоят живот?<br /> - Да, много. Но хората са умрели. &ndash; в гласчето се чува искрено съжаление.<br /> - Във войната това се случва.<br /> - И войната прави живота хубав?<br /> - Не войната, но след войната вече не искаме тя да се случва. И червените цветя ни карат да помним.<br /> - Какво помним?<br /> - Че жертвите трябва да имат смисъл.<br /> - Какъв смисъл?<br /> - Да искаме мир. Мирът е най-важното нещо на света. Тогава всички могат да бъдат добри.<br /> - Аз добър ли съм?<br /> - Най-добрият!</p> <p>Момченцето грейва, обгръща с две ръце главата на баща си и го целува по темето, като го чуква с твърдата си каска. Животът за малчугана е сигурен и щастлив!&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_s3sfNoeFL8gy3ARkAk8rKVYLL6SEgM.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p>Разговорът се провежда между Дейвид, който е на три годинки и половина, и неговият умен и търпелив татко. Всички, които чуваме диалога, сме спрели да снимаме, гледаме младия мъж и момченцето и внимаваме в поуките. Не е лесно да обясниш на едно мило момченце, че повече от 888 хиляди ръчно направени цветя са посветени на всяка от жертвите само в Първата световна война. Целият ров около историческия паметник, дом на крале или затвор и последен дом за висшестоящи особи през вековете, днес фокусира всеобщата памет с ярка творческа инсталация. Гордостта на британците от тяхната история се превърна едновременно в нов паметник и световна атракция.&nbsp;</p> <p><strong>Крепостта Тауър е знакова</strong></p> <p>и заради историческата си значимост. Там са започвали и приключвали властта си мнозина прочути в историята на Острова личности, не малко от които в последния си час са коленичили на дръвника на зелена поляна зад високите бели стени.</p> <p>Заедно с мъжа и детето сме сред десетките хиляди, заобиколили плътно металните огради на крепостта Тауър в британската столица, запленени от инсталацията от</p> <p><strong>888 246 порцеланови мака.</strong></p> <p>Всеки от тях е с размер на човешки юмрук и поставен върху еднометрово метално зелено стъбло.</p> <p>&bdquo;На едно място са събрани безименните ни герои и те спират дъха ни &ndash; поне за миг мислим за червените цветове и като за хора, чието време е спряло без време. Ние помним!&ldquo; Това е написано в статия на Evening Standard преди няколко дни.</p> <p>От &bdquo;засаждането&ldquo; на първия мак на 5 август, 2014 до 10 ноември, когато всички цветя са изпълнили пространството около крепостта,</p> <p><strong>инсталацията са видели повече от 4 млн. души</strong></p> <p>от целия свят. Десетки хиляди от цяла Великобритания са организирали пътуване до столицата, за да видят с очите си изключителната картина. Специални съобщения в новинарските емисии призовават поне англичаните да не се струпват там в почивните дни, защото човешкият трафик става кошмарен.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_9aNKVYSmUANVkigZsOQpNx1Q77SaTi.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Около крепостта постоянно се тълпят хора, като денем надхвърлят 100 хиляди. Затова коменданти с мегафони и униформи регулират движението и като посока, и като ритъм. За организирани ученически групи се отварят специални коридори. Посетителите търпеливо пристъпват крачка по крачка и учтиво правят място на най-възрастните. Сред неспирните потоци се срещат старци на проходилки, които изморено се спират и с ръка на гърдите се покланят пред полето с алени цветя.</p> <p>И като човек гледа такава сцена си мисли за силата на паметта и преклонението. Подобни актове разкриват духа на цяла нация.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpg" /></p> <p>На единствения светофар, където улицата се пресича в посока към Тауър, трима коменданти с мегафони регулират движението на хората и с тяло препречват пътя на колите, докато всички пешеходци не се изтеглят върху тротоарите. За минаване на светофара се чака на огромни опашки между пет и десет минути. Над главите прозвучава някое предупреждение: &bdquo;И Вие, госпожо, с черния шал, върнете се на тротоара!&ldquo;; &quot;Младата двойка, останете на място!&quot;</p> <p>Към полунощ по едно и също време край крепостта са не повече от 300 човека и тогава е раят за фотографите.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_uagkAeXorgYNQ6c06VKqNVuA5kal2o.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p><em>В тъмното почти без да се бута с други посетители, човек може да се наслаждава на гледката. </em></p> <p>Преди два дни британският премиер Дейвид Камерън коментира: &bdquo;Маковата инсталация за много кратко време се превърна в един от най-обичаните и уважавани монументи в Британия. Хората не просто харесват картината, те я усещат със сърцата си. Всеки човек, застанал пред Тауър за миг поне е осъзнал, че всяко червено цвете е един човешки живот в една световна война. Трябва да гледаме цветята със смирение и с мисъл за важността на мира.&ldquo;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_WJPpYDOcjzlz8oaZJKkRb4N9PzgIex.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>В същия ден през медиите бе обявена подписка, подкрепена от над 100 хил. души за оставянето на инсталацията за по-дълъг срок от предвидения. Основанието е, че още много британци и още твърде много жители на планетата не са се възхитили на чудното творение. Самата истина е, че когато се добере до хубав наблюдателен ъгъл, човек не бърза да си тръгне. Цялото място сякаш блика с енергията на живия червен цвят.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_LvALa7qVIq0JvlF9xRWYGB3z523Mph.jpg" style="height:600px; width:390px" /></p> <p>Въпреки това кметът на Лондон Борис Джонсън потвърди плана, че още в сряда, след Деня за памет, 8 хиляди доброволци започват да вадят цветята. Те ще пътуват като експозиции из други части на Острова, но разделени в по-малки обеми. По план последният мак ще бъде изваден от рова край Тауър три седмици след първото &bdquo;откъснато&ldquo; цвете.</p> <p>Експозицията с маковете ще продължи из Великобритания до 2018 година, а след това част от тях ще бъдат изложени в Имперския военен музей в Лондон и в Манчестър, другите ще бъдат продавани.</p> <p>Инсталацията е дело на художника и майстор на керамика Пол Къминс и сценичния дизайнер Том Пайпър. Отново 8 хиляди доброволци са помогнали за &bdquo;засаждането&ldquo; на всички цветя. &nbsp;</p> <p>Успоредно с това керамичните макове се продават и повече от 100 хил. човека са купили от тях само в първите два дни след предлагането им на пазара. Набраната сума е 2,5 млн. британски лири, които се разпределят измежду 6 благотворителни организации. Очакваният приход от всички порцеланови макове за продан се очаква да надхвърли 11 млн. лири стерлинги.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_Sxy8R9nPyP5wCVDPWJKG9xCE8HZi31.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p><em>Художник е оставил картината си на статив и тя се слива с истинската сцена.&nbsp;</em></p> <p>Несъмнено англичаните изпитват истинска и искрена почит към героите си. Колкото и години подред да посетите британската столица в дните около Деня за памет (Remembrance Day), ще видите стотици хора &ndash; възрастни, деца, младежи с обеци и татуировки, но всички закичени с макове &ndash; знак на националната памет. Най-често маковете са хартиени, но могат да се купят и инкрустирани с рубини и диамантена тичинка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_hdZExFLA0404kWEbbNrPE4TuZtGmem.jpg" style="height:600px; width:400px" /></p> <p><em>Живите ветерани от войните не пропускат да участват в тържествения парад.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44011_xAnjF63kjq4gVzRf8fDRD3QUAcnKGo.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Маршовете продължават около 3 часа и пред хората преминават както представителни войски и оркестри, така и ветерани до най-преклонна възраст.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p>