- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 148
- 42
Може с увереност да се предположи, че западноукраинският „Десен сектор” едва ли е създаден с чисто научна цел, за да развива целокупната историческа наука например, организацията по-скоро е част от експеримент, който изследва развитието на фашистката идеология в съвременните условия.
<p>Понякога знанията ни за миналото наистина се проверяват чрез експеримент, проведен в съвременни условия, които се преправят да наподобяват възможно най-близко историческите. Така експерименталната археология проверява чрез съвременно наподобяване нашите представи за строителството на жилища и селища в праисторията или в Средните векове, изработката на съдове, оръжия или накити. „Десен сектор” вероятно са част от нечий проект по експериментална история, а може и да е медико-биологичен експеримент, кой знае, дейците на „Десен сектор” представляват със сигурност значителен интерес за модерната психиатрия, криминология и лингвистика.</p>
<p>Понеже дейността на „Сектора” бе решаваща за успеха на февруарския държавен преврат в Киев, поведението на организацията се следи внимателно. Така научихме онзи ден, че все същата паравоенна фашистка организация открива „източен фронт” и шие руски военни униформи, очевидно за да наподоби нападението на Хитлеристка Германия над Полша на 1 септември 1939 г.</p>
<p>Както е известно, единствено срещу невежеството и глупостта съвсем нищо не може да се направи, няколкото следващи думи имат друга насоченост, те само припомнят на онези, които не искат да забравят нищо от миналото. Макар да подозирам основателно, че подопечните в експеримента редови членове на „Сектора” твърде често са бягали от часовете по история, трябваше поне да са чували за едни други „източни фронтове” и за техния унил завършек.*</p>
<p>Ще излезе вярно май, че Западът се съчетава отлично с малки гадни фашистки организации като „Десен сектор”, но и никакво впечатление не му правят шествията на бивши есесовци в прибалтийските републики – днес имаше такова в Рига. Ако самият Хитлер възкръсне, Западът и с него ще си другарува отлично, както в Мюнхен през 1938 г., стига само да има достатъчно източни фронтове...</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34391_Opq3swkJyywrrxKohZ7OPmajn2uU1D.jpg" style="height:345px; line-height:1.6em; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Победата на руската войска, начело с цар Петър Велики (1682–1721), в Полтавската битка срещу шведската войска, начело с крал Карл ХІІ (1697–1718); утрото на 27 юни (8 юли) 1709 г. според картина с маслени бои на Пиер-Денис Мартен (1663–1742) от 1726 г.</em></strong></p>
<p>Нека да се доверим на историята – след всеки източен фронт Русия, а и целокупното славянство изобщо излизат по-могъщи и по-обединени. Точно такава Русия излиза след края на Северната война (1700–1721 г.) и главно след решителното сражение в нея – Полтавската битка. Тоя „източен фронт” отварят цяла поредица от западни и северни държави, но още преди края на първата четвърт на ХVІІІ в. на картата на Европа се появява нова могъща империя – Руската. Впрочем в западноукраинската историческа литература можете да прочетете, че войната била всъщност между Украйна (всъщност държавата Украйна е създадена през 1918 г. и нито секунда по-рано, тя е основно Ленинов и Сталинов проект) и Швеция, от една страна, и Русия от друга. В действителност 2-те хиляди казаци (при 26 хиляди шведи) са оставени от Карл ХІІ в резерв, понеже като нередовна войска са твърде неустойчиви.</p>
<p>Следващ „източен фронт” отваря Наполеоновото нахлуване в Русия век по-късно, през юни-декември 1812 г. Изходът от тая война е толкова добре известен, че едва ли е нужно да се припомня тук. В резултат на разгрома на тоя „източен фронт” Русия постига блестящи победи в така наречените Следнаполеонови войни и играе известно време водеща роля в европейските военни и дипломатически дела.</p>
<p>Понеже значителните „източни фронтове” са по един на всяко столетие, не можем да подминем, разбира се, и Хитлеровия „източен фронт”. В резултат от разгрома на Германия, Япония и Италия във Втората световна война Съветският съюз се превърна в световна сила и в продължение на половин век бе една от двете свръхсили в света.</p>
<p>България бе „обект на въздействие” по западния „източен фронт” както през 1940–1944 г. – с безсмислените от военна гледна точка бомбардировки на англо-американската авиация на българските градове и села, така и след това с една нарочна, но необявена война.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34391_UQ3lTvSefqMMRdjCCBCKqr6BKtEeoF.jpg" style="height:411px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Разрушената при англо-американските бомбардировки над София жилищна сграда срещу паметника на патриарх Евтимий, март 1944 г.</em></strong></p>
<p>Не за гадна като плъх, но малка организация като „Десен сектор” всъщност ни е думата, когато говорим за поредния „източен фронт”, тия фашизоиди само изпълняват чужди заръки срещу заплащане. Сегашният „източен фронт” е всъщност на целокупния Запад и на всички трябва да е ясно как ще завърши той – както и тези през предходните три века. Не знаят изхода само тези сред нас, които не вярват в силата на историческите внушения, мисля си, че те съвсем не са много.</p>
<p>Понеже западните средства за масово осведомяване не вярвали в съветските победи и в официално съобщавания брой на пленените германски войници, офицери и генерали, през лятото на 1944 г. започва подготовката на грандиозен спектакъл – на 17 юли около 57 хиляди пленени немци са прекарани през цяла Москва през гъст шпалир от наизлезлите масово жители на града. „Маршът на пленените” преминава при пълно мълчание, а след колоната от пленници десетки водоноски измиват московските улици. Това събитие често се нарича и Големият валс.</p>
<p>Новият Голям валс за организаторите и извършителите на държавния преврат в Киев, за организаторите и изпълнителите на поредния „източен фронт” сигурно няма да се забави твърде дълго. Защото, както вече бе написано по-горе, след всеки източен фронт Русия, а и целокупното славянство изобщо излизат по-могъщи и по-обединени. Това е добре да се запомни най-сетне.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34391_USc5UKCtBw72fB3AyLJsiRI7pquvr5.jpg" style="height:411px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Преминаването през Москва на 57 хиляди немски генерали, офицери и войници, пленени при провеждането на освободителната операция „Багратион” в Беларус, 17 юли 1944 г.</em></strong></p>
<p>___________</p>
<p>* Не бива да се очаква каквато и да е пълнота в тая кратка колонка, но и посоченото май ще е съвсем показателно.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
