- 10 Sep 2020
- 447
- 37
В последния брой на „Галерия“ публикувахме скандално интервю с Тодор Карастоянов, главен редактор на вестник „Югозападни вести“, който е бил издаван от настоящия президент Росен Плевнелиев преди двадесет години. Интервюто е скандално, защото в него се твърдят следните неща:
<p><strong>Доста млад (27 години бяха крехка възраст <strong>за сериозен житейски размах </strong>в консервативното социалистическо общество) и без никакъв опит, Росен Плевнелиев е получил по номенклатурно-партийна линия от тогавашната социална министърка Емилия Масларова разрешение за износ на български строителни работници за Германия. </strong></p>
<p> </p>
<p>Освен официалната квота Росен Плевнелиев е работил и „на черно“ с двойно повече работници, за което фирмата му е разследвана от немските служби за сигурност.</p>
<p> </p>
<p>Днешният президент е плащал в пъти по-малки заплати на служителите си от декларираните пред немските и български власти, а спечелените пари е препирал през вестник „Югозападни вести“, на който е бил издател.</p>
<p> </p>
<p>Преди 1989 г. Росен Плевнелиев е бил комсомолски секретар, а баща му - секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград.</p>
<p>Това последното нямаше да е скандално, ако днес Плевнелиев не бе яхнал антикомунизма, за да гласуват за него дясно ориентираните избиратели. Нямаше да е скандално и ако днес президентът не употребяваше най-арогантно сложната и болезнена тема за ДС и репресивния характер на тоталитарния режим, за да се изкара едва ли не най-големият демократ. Ако той е еволюирал във възгледите си, добре, но в началото, когато стана министър, Росен Плевнелиев всячески бягаше от политиката и предпочиташе да го наричат експерт и да минава за такъв. После от експерт му се наложи внезапно да се превърне в антикомунист, след като Бойко Борисов го посочи за кандидат-президент на ГЕРБ. Искам да кажа, че този човек не е преживявал никакви еволюции, нито идейни развития и едва ли е имал някакви убеждения след комсомолската си деятелност, но това не е толкова важно. </p>
<p> </p>
<p>По-важното е, че днешният президент е обвинен в извършването на конкретни престъпления. Не от кого да е, а от главния редактор на собствения му вестник, излизал преди 20 години. Тодор Карастоянов застава с името и лицето си зад думите, които казва. От първа ръка той разкрива съвсем различна история от онази за германските „паркинзи“, която сме чували до втръсване от угодническите интервюта с държавния глава. На такова свидетелство се дължи отговор от страна на президента и масова журналистическа проверка на фактите. Поне така би се случило във всяка нормална демократична страна. Знаем много добре, че България не е такава, а изборът на Росен Плевнелиев за президент е едно от многото доказателства за това. Той е поредният политик, който се появи от нищото и за нула време стигна до най-високите етажи на властта, че стана дори и президент на републиката. Ние и досега не знаем нищо за него освен напудрения разказ, преписан от легендата за Рокфелер - бедното момче, което нямало нищо, но било предприемчиво и след като излъскало една ябълка и я продало, всичко му тръгнало по вода. Плевнелиев така и не обясни откъде има първия си милион. В неговата история липсва едно свързващо звено. В началото той е беден и спи по паркинги, а после изведнъж става милионер и партньор в огромна строителна империя. После се появява под крилото на Бойко и става президент. Нищо конкретно от биографията му не се знае, а все по-основателните въпроси за житието му на бизнесмен не получават отговор. Дори и жена му не иска да се показва до него, което може би в друга ситуация щеше да мине за симпатична прищявка, но тоталната й липса си е формен скандал, откъдето и да го погледнеш. Не за друго, а защото влиза в контекста на тоталната липса на яснота и прозрачност около фигурата на Росен Плевнелиев. В известен смисъл той не е фигура, а фигурант. Припомням, че основното име - „Ирис“, на фирмата, която се споменава от Тодор Карастоянов в скандалното му интервю, излезе при други журналистически разследвания вече като име на фирма, чрез която се крият данъци чрез офшорки.</p>
<p>Плевнелиев не отговори на въпросите за своите офшорки и проблеми с данъчните власти, както не отговори за първия си милион. За сметка на това през последните месеци направи открита политическа заявка и се опита да яхне протестите и да ги канализира в полза на определена олигархична група, която е тръгнала да възкресява ГЕРБ с човешко лице и по-конкретно с това на Кристалина Георгиева. За чиято биография също нищо не знаем. Въобще в българската политика е пълно с анонимни хора, които някой сякаш вади в даден момент от ръкава си, за да свършат определена работа и после да изчезнат завинаги. Плевнелиев определено е от тях - той е еднодневка за конкретна употреба. Дори не си направи труда да се научи на елементарно политическо поведение, а нелепите му изяви предизвикват конфуз и срам.</p>
<p>Тъмната му страна обаче предизвиква съвсем закономерен гняв, особено когато несръчно се пали да громи задкулисните сделки в политиката и олигарихията. Нещата, които се казват в това интервю, се говорят между политици и журналисти от четири години, но никой досега не е посмял публично да ги каже на глас. Надяваме се, че след проговарянето на Тодор Карастоянов ще се намерят и други свидетели. Само ще допълня, че в САЩ целият личен и интимен (подчертавам това) живот на Плевнелиев щеше да бъде обърнат с хастара нагоре още преди да го изберат за президент. И в това няма нищо лошо. У нас на втората година от мандата му единственото, което знаем за него, е, че е бил ирландска пастирска в миналия си живот и комсомолски секретар, а после бизнесмен в настоящия. Класическа биография на мошеник.</p>
<p>Трябва да е ясно, че Росен Плевнелиев е продукт на политическото ни задкулисие, а политическата му кариера се дължи изцяло на олигархични интереси. И децата знаят, че най-много пари бяха откраднати от прочутите магистрали на Бойко, които бяха дадени за строеж на същата тази олигархия, срещу която днес рипа президентът, и които започнаха да се разпадат два месеца след рязането на лентите. После Борисов направи Плевнелиев държавен глава, за да скрие престъпленията на своето управление, да си осигури плавно и временно оттегляне от властта, за да избегне народното недоволство и да се върне в нея чрез подставени лица, разчитайки на късата народна памет. </p>
<p>Много въпроси, които чакат своя отговор. Президентът е длъжен да им отговори, независимо дали това му харесва или не. Облаците около него определено се сгъстяват и колкото повече мълчи, толкова по-голямо ще става тяхното ехо.</p>
