Цветана Манева получава „Наградата на София“ за принос към киното

Цветана Манева във филма на Бинка Желязкова „Последна дума“. През 1973 г. филмът влиза в състезателната селекция в Кан

Цветана Манева получава „Наградата на София“ на Столичната община за принос към изкуството на киното. На 30 януари актрисата отбелязва 80-годишен юбилей, а призът ще бъде връчен на 23 март, на церемонията с наградите на 28-ия „София филм фест“, съобщават от „Арт фест“.

Името на Цветана Манева е синоним за професионализъм, талант, обаяние, магнетизъм и респект. Тя е актриса, преподавател, създател, откривател, обществено ангажиран човек. Заедно с Невена Коканова и Катя Паскалева, Цветана Манева е сред най-големите актриси на българското кино, с огромен принос за развитието и високите художествени постижения на българския театър.

Отдадеността на изкуството и влечението към сцената са закодирани в нея. Тя е дъщеря на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев. Още като ученичка играе в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Въпреки че пътят ѝ изглежда предрешен, у нея има известно колебание дали да не посвети живота си на медицината.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ, в класа на професор Моис Бениеш. Но нейният голям учител в професията е режисьорът Любен Гройс. „Всичко, което съм, съм го научила от него“, казва Цветана Манева. Много от нейните „звездни“ роли са в постановки на Любен Гройс – Жулиета, Нора, Албена, Медея, в Шекспировата комедия „Двамата веронци“, в пиесите на Константин Илиев.

Кариерата на Цветана Манева започва в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., след това се присъединява към трупата на „Сълза и смях“ и е част от нея до 1991 г. Тя играе в постановки на „Театър 199“, „Сфумато“ и Младежкия театър, има над 50 роли в киното. Като студентка дебютира на големия екран с ролята на куманката Деница в „Калоян“ на Юри Арнаудов и Дако Даковски. След дипломирането си Цветана Манева се връща в Пловдив, където заедно Тодор Колев, Руси Чанев, Катя Паскалева, Марин Янев, Елена Райнова, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев пишат златните страници на Пловдивския театър.

Признание актрисата получава през 1973 г. на международния кинофестивал „Златна роза“ – за главната роля във филма на Бинка Желязкова „Последна дума“. Тогава руският режисьор Сергей Герасимов казва, че най-голямото откритие на фестивала е младата Цветана Манева. Филмът получава първа награда, а след това влиза в състезателната селекция в Кан. Същата година среща своя настоящ съпруг и актьор Явор Милушев. Двамата се снимат във „В началото на деня“, а специално за тях Любен Гройс поставя „Двама в люлката“. За Цветана Манева незабравими са срещите с Иван Андонов в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“, а изключително важна е и работата с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“.

През 70-те години Цветана Манева е изключително активна в киното. Влиза от филм във филм. През 1982 г. тя е заместник-председател на Съюза на артистите в България и става народна артистка. Избрана е за депутат в три парламента – 7, 8 и 9-и.

Актрисата участва и в чужди продукции, снимани в България, като френския „Брътвежите на родилката“, сръбския „Нечиста кръв“, руския „Дон Кихот се завръща“, италианския „Ловджийска чанта“, френско-канадско-белгийския „Версенжеторикс“ на режисьора Режис Варние, открил „София филм фест“ през 2001 г.

От 1995 г. Цветана Манева е артистичен директор на международния театрален фестивал „Варненско лято“. През 2004 г. тя получава „Златна роза“ за цялостно творчество. През същата година е удостоена с орден „Стара планина“ - първа степен. Получава и голямата награда „Икар“ на Съюза на артистите в България. Френският сценарист Жан-Клод Кариер казва за нея: „Тя е актриса. Всъщност, тя е звезда. Няма начин тази жена да бъде друга“. Режисьорът Георги Балабанов я кани да участва във филма „Досието Петров“, заснет по сценарий на Кариер.

През 2003 г. Цветана Манева започва да преподава в НБУ и е удостоена с титлата „Почетен професор“. От 1996 г. учи на актьорско майсторство и студентите в театралния колеж, открит през 1991 г. и кръстен на любимия ѝ режисьор Любен Гройс.

Източник: БТА

Следвайте "Гласове" в Телеграм