Фойерверки под леда

Трилърът „Черен въглен, тънък лед” на режисьора Дяо Инан заслужено спечели през 2014 г. голямата „Златна мечка” от фестивала в Берлин за най-добър филм. Получи и „Сребърна мечка” в категория „Най-добър актьор” – Фан Ляо е наистина запомнящ се като детектив Джан Дзъли. Безспорно престижните призове бяха изненада, още повече че филмът е независима китайска продукция, и то в специфичен жанр, отлично овладян през десетилетията от хонконгската кинематография. (Да си припомним представителите на Първата и Втората вълна или поне постижения на любими филмови асове като Джони То, Джон У.) Да не споменаваме и силната конкуренция на останалите вещи в занаята на психологическия трилър – основно южнокорейските съвременни режисьори. Но Дяо Инан се пребори. Наградите са от огромно значение за успешното търговско разпространение на филма – казва режисьорът. – След като получихме призовете, китайската публика изведнъж бе обладана от любопитство: хората се тълпяха да видят „абе кой е тоя филм, дето го отличиха в странство?”. Точно същият синдром като с писателя Мо Йен – едвам го четяха сънародниците ми, докато не получи Нобелова награда и всички се втурнаха към книгите му.

Трейлър на китайския  „Черен въглен, тънък лед”

Дяо Инан е първо сценарист с опит в различно русло: негови са сюжетите на омнибуса „Люта любовна супа” от 1997, както и бляскавата комедия „Баня” (1999), която е показвана у нас. С навлизането в режисурата той недвусмислено доказа уменията си – не само че е овладял кинодраматургията, но и киноезика в постановъчен план. Преди „Черен въглен, тънък лед” той работи основно в криминалето. Дебютът му е „Униформа” (2003), а след него следва затворническата история „Нощен влак” от 2007, селектирана за Кан в раздела „Особен поглед”. Препоръчвам също да се видят! Неведнъж Дяо Инан споделя, че вселените на автори като Жорж Сименон, Агата Кристи, Дашиъл Хамет, Уилям Фокнър са му особени близки. А „Дългото сбогуване” на Реймънд Чандлър е катарзисна точка на кипене.

За „Черен въглен, тънък лед”, чието оригинално китайско заглавие в превод е „Фойерверки посред бял ден” режисьорът казва: Чрез жанра ноар исках да предам на зрителите моето усещане от обществото, което обитавам, и въобще живота като цяло.

Дяо Инан със Златната мечка от Берлинале 2014 за най-добър филм

Това, което отличава стила на китайския режисьор, е изтънчената игра между шаблонните образи и оригиналността. Усетът му към филигранно психологизиране на персонажите е майсторски вплетен в нишките на желязната персонална мотивация. Всеки елемент от фабулата, до най-малкия детайл, е на мястото си и като пъзел разкрива сложните образи и вътрешни конфликти. Това е и основата на съспенса му – в перфектния баланс между задължителния екшън и убийствените интровертни фойерверки, които се случват дълбоко в съзнанието и душите на действащите му лица.

Блестящото актьорско изпълнение на Фан Ляо в ролята на детектив Джан Дзъли му донесе заслужена "Сребърна мечка" 

Трилър характеристиките на „Черен въглен, тънък лед” се градят темелно, с натрупване, но успяват и да изненадат. Защото Дяо Инан вкарва в киноразказа си и топлина, и страст, и човещина, и съпричастност, и абсурдно чувство за хумор. По малко, но достатъчно. Молекула. Той не е хладен и дистанциран режисьор, който изследва суровата и безнадеждна пустота на битието като Дзя Джанкъ („Докосване до греха”, 2013), нито цинично се заиграва с бруталната реалност – Цай Шандзюн („Планини от хора, море от хора”, 2011). Познавам много добре тези режисьори, приятели сме, а с Цай дори сме учили заедно. Смятам, че тяхното кино отправя много по-директни и остри критики към случващото се днес в Китай. Историите, които разказват, са толкова реалистични, документални, докато моят стил все пак е по-провокиращ фантазията и дълбоко вдъхновен от образците на криминалния жанр. Дяо Инан не изоставя персонажите си, за разлика от стилистичните особености на Дзя и Цай, където самотата е издигната до доминанта - от драматургията до визуалните и монтажни решения. Усещането за безвъзвратна обреченост тук го няма.

Кинематографичните му визии са близки до ранното кино на Уон Каруай, но и до корееца Бон Чун-хо. В „Черен въглен…” основно действието се развива през зимата – доста скучен на пръв поглед сезон за киното, който обаче може да бъде великолепно овладян от майсторски решения. Е, Дяо Инан знае не само какво иска, но и как да го постигне. (Впрочем филмът е заснет за 57 снимачни дни!) Поетизирането на средата и боравеното с камерата е особено, провокативно, на места стигащо до ръба на сюрреалното невъзможно. От кадрите те боли, но тази болка те всмуква в красотата си, за да й се насладиш. След което започваш да виеш…

Кадър от филма, в който ясно се вижда влиянието на стила Уон Каруай 

В „Черен въглен, тънък лед” има изключителна сцена: детектив Джан Дзъли притиска за допълнителни сведения стресираната и не особено комуникативна, дръпната У Джъджън. Напрежението помежду им ескалира и всичко преминава в микс от енергии и може би взаимоизключващи се емоции, в които има и изнудване, и разпит, и почти изнасилване, потребност, желание, неустоимост, страст, признание, решение, копнеж, надежда, разбиране, състрадание, промяна... Цялото това екранно преживяване се случва в люлееща се във висините мърляво-ръждива кабина на виенско колело, в зимната нощ, някъде горе, на фона на заскрежения град и мъждукащите жълти светлини на смотания индустриален пейзаж – фойерверки на ледения вятър...

Китайските класици на киното като Фей Му („Пролет в малкия град”, 1948) или У Юнган („Богинята”, 1934) са основополагащи за киноезика ми. Но към тях естествено ще прибавя и неподражаемия стил на Уон Каруай, който по невероятен начин се е отпечатал върху визиите ми. Особено подчертавам филма му „Диви дни” (1990). По отношение на усещането на реалността мисля, че Джан Имоу е изключителен в обективността – вижте „Историята на Циу Дзю” (1992).

Оператор на "Черен въглен, тънък лед" е Дзинсун Дун, заснел майсторски също така "Униформа", "Нощен влак", „Планини от хора, море от хора”  

Споменатите вече Дзя Джанкъ, Цай Шандзюн, както и Дяо Инан и разбира се, други режисьори принадлежат към Шестото кинопоколение режисьори на Китай. Именно така се разделят етапите в еволюцията на китайското кино. За сравнение Петото кинопоколение е добре известно на българския и световния зрител, защото в него влизат авторите Джан Имоу („Герой”), Чън Кайгъ („Сбогом, спътнице моя”), Тиен Джуанджуан („Конекрадецът”), Съун Джоу („Да разчупиш тишината”) и др. След културната революция тяхното кино предизвиква истински бум, като същевременно налагат естетиката на неотрадиционализма. Триумфиращото в момента Шесто кинопоколение е още по-широко като действие, размах и социална значимост. Доста от авторите са алтернативни и независими кинотворци, които работят в контрапункт на аудио-визуалната официозност. Техните филми доказват принадлежност към дадена общност, която не е част от „правилния образ” на нацията, а много по-близко стоят до обикновения зрител, изживяващ настоящия Китай. Режисьорите са приели мисията да разказват и разпространяват истории, които не намират място в медийния и филмов мейнстрийм заради държавните рестрикции. Авторите наблюдават, изследват и съпреживяват всекидневния живот заедно със своите персонажи на своите/техните места на обитание и умело изваждат на светло пренебрегнатия човек, битуващ в една наранена реалност.

Трябва да подчертаем, че дефинирането на независимо кино в контекста на Китай е малко по-различно от общоприетата идея за Independent cinema. В Китай основно се приема за независима продукция такава, която не е част от програмната годишна схема на държавните студиа и телевизията. Контролът върху нея се осъществява от авторите, а не от държавната политика. Независимите продукции в никакъв случай обаче не са нелегални или противозаконни. (Реално преди 1990 независимо кино няма в Китай заради културната революция (1966–1976), но реформите на Дън Сяопин дават нови възможности пред киното.) В страната дори предпочитат да ги наричат течение на Независим дух и Независима мисъл – отколкото независими модели на продукция и/или дистрибуция. Определят я и с друг, определено интересен термин: шънтай (кит. shеngtаi) – т.е. екосистема, своеобразен концепт на синергия между социума и авторите.

Кадър от "Черен въглен, тънък лед"

Независимото ни кино – казва Дяо Инан – е малко като подрастващите в живота: бунтува се, иска да обърне гръб на мейнстрийма. Красотата на киното се състои именно в това – в свободата, в снемането на ограниченията. Независимото кино никога няма да стане мейнстрийм и не може да превъзхожда индустрията, така както „Кока Кола” ще си остане завинаги напитката суперзвезда за масовия потребител. Нашето шесто кинопоколение е обладано от амбицията да не се подхлъзне във вулгарния свят на прекалено комерсиалните продукции. Твърде много сме вживени в нашия идеал за киното.

 Проект КИНОЗВЕЗДА се осъществява с подкрепата на програма „Критическа литература” към Национален фонд „Култура”.