Джоди Фостър: Днес истинските филми са в телевизията

Джоди Фостър: Днес истинските филми са в телевизията

Джоди Фостър: Днес истинските филми са в телевизията

 

"Не искам да влошавам положението на Уайнстийн: не го познавам, само съм го засичала на партита. Какво мисля за това? Не жените трябва да се променят, а културата, обществото, мъжете. Моят опит в света на киното беше добър, но не познавам жени, които да не са били тормозени. Те не съществуват". Два пъти носителка на “Оскар”, 50-годишна кариера… Актрисата-режисьор е сред легендите на американското кино. Днес Джоди Фостър затвърждава опита си, като режисьор на епизод от култовия сериал на “Нетфликс”, “Черното огледало”. Среща с една дискретна и ангажирана звезда. 

 

 

Някои известни личности упражняват трайно очарование, каквото и да правят, или да не правят. Джоди Фостър, например, жената, актрисата, режисьорката, ни харесва отдавна. Тя беше дете звезда (“Шофьор на такси”, 1976 г.), холивуска кралица на Оскарите (“Обвинената”, “Мълчанието на агнетата”) и, от известно време, призната режисьорка, която разбра по-бързо от другите ползата от това да правиш епизоди за качествени телевизионни сериали: “Оранжевото е новото черно”, “Къща от карти”, а днес и “Черното огледало”, разпространяван от “Нетфликс”, една от най-интересните продукции в момента, сатира на опустошителните последици от технологията - и екраните - във всекидневния ни живот в близко бъдеще. Джоди Фостър е заснела един от шестте епизода от четвъртия сезон. В Arkangel (това е заглавието), построен в стила на независим филм, разтревожена самотна майка решава да имплантира в главата на дъщеря си система за наблюдение. 

Срещаме се с Джоди Фостър в Лондон. Харизматична, словоохотлива, вълнуваща, говореща отличен френски език, тя се доверява повече от очакваното. За нея този епизод от “Черното огледало” е изключително личен, препращайки към положението й на майка на двама сина и към послушното момиче, което е била в началото, отглеждана от неотстъпчива майка, която може би е наложила призванието й и я е накарала да позира още двегодишна за реклами. 

 

- Епизодът от “Черното огледало”, който режисирахте, химн в прослава на разтревожените майки ли е или изобличение на извращението на модерните технологични средства?

 

- Обичам този сериал и успях да режисирам един епизод донякъде като независима продукция. Бергман беше в ума ми. Исках напрегнат филм, филм, който отразява подробностите от пъзела на човешката психология. Той е много неща едновременно, но преди всичко е изключително личен. Бях отгледана от самотна майка, дълбока, но сложна връзка, най-значимата връзка в моя живот, красива, но и тежка. Борба. Днес аз на свой ред съм майка и отглеждам две момчета. Така че съм някъде между тези два образа, майката и детето. 

 

- Майка ви голяма зависимост ли ви създаваше?

 

- Ние всички сме майки, които създават голяма зависимост. (Тя избухва в смях). Сериозно, историите между майките и техните деца не се свеждат до едно клише. Те са определят също от социокултурния контекст: ако бях дъщеря на посланик, който е живял в Китай, историята ми щеше да бъде различна. Бях отгледана от силна майка, самотна майка, без никаква финансова подкрепа. Баща ми го нямаше, също като в Arkangel. Да искаш детето ти да има различен живот  от твоя, с много възможности и безупречно самочувствие, е красива идея. Но в това има нещо отчаяно и почти подозрително, дори е свързано с чувството за вина, с неврозата, с лудостта да искаш да съществуваш чрез някой друг. Майка ми все още е до мен. Тя има болестта на Алцхаймер, донякъде си е тръгнала, но аз останах изключително близка с нея. За мен сега е моментът да се погрижа за нея и да й върна това, което ми е дала.

 

- Каква майка сте за двете си момчета?

 

- Мисля, че бях обратното на моята майка, несъмнено, за да се противопоставя и да поправя някои последици от нейното възпитание върху мен, но все пак се оказвам строга и несъмнено малко командвам. Например, никога не съм отстъпвала за възпитанието, храната или учтивостта. 

 

- Щяхте ли да станете актриса, ако тя не настояваше да ви превърне в знаменитост?

 

- Аз съм във възрастта на равносметките, възрастта, в която си поставяш този род въпроси: защо не съм учила философия? Защо още не съм изкачила Килиманджаро? По същия начин, съм сигурна, че в един паралелен живот професор по философия или адвокатка по наказателно право си казват: можех да имам живота на Джоди Фостър. (Тя се смее).

 

- И все пак успяхте да направите всичко, което сте предприели…

 

- (Тя въздиша). Да, но не бях създадена за това, не бях създадена, за да стана актриса, и несъмнено това направи работата ми различна от останалите. Аз не излизам, никога не съм танцувала върху масите, не принадлежа към никое семейство, несъмнено заради това героите, които съм играла, имат различна интелигентност и вътрешен живот.

 

- Вие сте култова актриса, особено почитана във Франция…

 

- Защото говоря френски! (Тя се смее). Знаете ли, и това трябва да го отдам на майка ми, винаги съм искала работата ми да е значима. И животът ми да има смисъл.

 

- Arkangel е също сатира за нарушаването на личния живот. Изградили сте около вашия живот почти непроницаема система…

 

- Не мисля, че съм единствената, но е вярно, че след като започнах да работя много малка, ръководена от майка ми, бързо разбрах, че има живот, който не искам. Това е нещо много силно в мен: отказвам да ме експлоатират. И знаех, че ако не изградя защитна система около себе си, щях да умра. 

 

- Как се устоява?

 

- Като се намирате извън и в центъра на системата. Несъмнено бях погълната, но по различен начин. И устоях на много неща. Започнах да правя филми през 70-те г., бях дете, имаше секс и наркотици навсякъде, но аз бях предпазена от всичко това, защото имах майка си, но също и защото това беше моето ДНК. После трябваше да открия съвсем сама собствения ми начин за емоционално оцеляване. Често разказвам, че бях под водата с пластмасова тръба, за да дишам. Трябва да откриеш своя кислород, своето защитно средство. Но, на 30 или 40 г., същата тази тръба ще ви убие: трябва да я изхвърлите и да живеете другояче. Един от начините да живея другояче за мен беше да стана режисьор. Ето, след 52 г. като актриса, реших да направя нещо друго (тя е на 55 г.)…

 

- Все още сме в сърцето на скандала “Уайнстийн”. Как се устоява на хищниците, когато 12-годишен се снимаш във филми?

 

- Тормозът е голям въпрос, той е част от дълъг процес и дълга история на мъжкото господство. Не искам да влошавам положението на Уайнстийн: не го познавам, само съм го засичала на партита. Какво мисля за това? Не жените трябва да се променят, а културата, обществото, мъжете. Моят опит в света на киното беше добър, но не познавам жени, които да не са били тормозени. Те не съществуват. Има фин тормоз и очевиден тормоз. Има мълчание на жените, които изпитват срам и отричат сексуализацията на своя живот, за да го надмогнат и да оцелеят. Това е: историята на една свиня в един хотелски апартамент не  е нещо, което аз да обсъждам, но ми се струва вълнуващо, че започва дълъг разговор и дебат около тези истории на блестящи, креативни и сложни жени, истории, които разказват не за живота на една жертва, а за живота на една жена. 

 

- Съжаляваме за недостатъчния брой жени режисьори в киното. Променя ли се това?

 

- Не можем да сравняваме ситуацията в Европа, където тя не е катастрофална, и тази в САЩ. В Америка има жени в независимото кино и в телевизията. Що се отнася до киното за широката публика, там няма никой и нищо не се променя. Преминаваме през период, в който големите студия вече не искат да поемат никакъв риск и правят само филми за супергерои: не мисля, че това ще даде и най-малката възможност на жените. Но знаете ли, днес истинските филми, истинските истории, истинските актьори са в телевизията. 

 

Джоди Фостър 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Коментари

  • not pig

    30 Дек 2017 0:19ч.

    pig

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Не жените трябва да се променят, а културата, обществото, мъжете."

    30 Дек 2017 18:23ч.

    Феминистки лозунг развяван от ЛГТБ активистка, омъжена за жена си. Либералистка Класика! Парите не са индулгенция за глупостта!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи