Сензационно видео от Скопие отпреди 106 години!

Сензационно видео от Скопие отпреди 106 години!
Документален филм от Първата световна война, който показва живота в град Скопие, тогава още в Османската империя, но се виждат табели на магазини с текст и правопис на български език.

 

Известният медиен адвокат Цветан Цветанов изпрати в редакцията на "24 часа" следното писмо: „Предлагам на потенциалното внимание на вашата аудитория информация, с линк към сензационен според мен и твърде любопитен ретро видео материал от 1916 година, с документални кадри, заснети в Скопие през времето на Първата световна война.

 

Филмовият видеозапис от 1916г. е с текстово съдържание на български език, надписи и пояснения, написани на използвания в началото на ХХ век, тогавашен български (известен още и като Дринов) правопис. Видеозаписът е със заглавие на английски: Bulgarian and Austria-Hungarian troops in Skopje (Skopie) during World War I е качен в световната платформа You Tube на 4.03.2014 г от носителя на правата за неговото ползване и разпространение - Critical Past.

 

Това е една от най-големите колекции на архивни исторически кадри и ретро видео клипове в света със седалище в САЩ с известни публични условия, които трябва да бъдат изпълнени за тяхното ползване от медии и организации, ако преценят да правят това в съответствие с изискванията на носителя на правата върху тези колекции.

 

 

В документалните видео кадри с продължителност 5 минути и 27 секунди са включени текстове с пояснения на български език, написани на споменатия вече правопис. Да споменем част от тях:“Картини из улиците на Скопие; турски касанници и заразаводчйници. В картините германски, австрийски и български войници“: “Скопие..Живот и движение върху моста, който свързва турската махала с новия квартал“: “Германски войски на път към фронта в Моравската долина.В задната част почива български обоз“: “Колоните,които отиват към фронта срещат големи трудности в лошите пътища в Сърбия“:“Претоварване на полската поща в станцията в Предъяне“ (Предејане е градче в Сърбия) “На гара Предъяне, германски и български дружини отпочиват от военния си поход. Раздавание на обеда в полската кухня.“:

 

Иначе на част от самите документални кадри е заснета обстановката в един ден на улиците в Скопие през Първата световна война. Улична среда с търговски сергии, която показва хора от различни националности, включително турци, български, австроунгарски, германски войници в Скопие. Редица магазини, с изложени стоки, включително месарница и зарзаватчийница. Документалната заснета сцена се измества към това, което се описва като нов квартал. Виждат се старият каменен мост (Камени мост) над река Вардар в центъра на града, където местните хора са заснети в ежедневните си професионални занаяти и занимания, движещи се каруци, пренасящи материали и стоки по улицата и над моста. Войници и граждани се струпват около будка в подножието на моста. Друга сцена показва войски, влизащи в зона на лагер покрай река. Някои копаят окопи. От лагерните огньове се издига дим. Вагони с военни припаси, теглени от коне и волове се събират на железопътната линия (вагоните се показват на заден план). В района влиза щабна кола,с германско знаме на капака си и герба на немския орел на вратата. Припаси се товарят в железопътни вагони под надзора на немски офицери. Войски маршируват в лагер, където се сервира храна от немска полева кухня. Пушките са подредени в голяма могила. Войниците се нареждат в опашка и получават заплатата си на гише в една сграда. Кадри със заснети военни части в пълно полево снаряжение маршируващи, в свободна колона, извън лагера. Германска пехота с остри шлемове (Pickelhauben), маршируваща, извън лагера, през кал към фронта.

 

Особено са интересни за нас кадрите със заснети български войници и офицери и тяхното облекло.

 

Какво обаче крайно любопитно и може би и сензационно от днешна гледна точка на историческия контекст за заснетото през 1916 година се открива още в документалните кадри на този над сто и пет годишен видео материал. И което дава повод за размисъл върху заснетите безспорни факти за живота по това време и за ползвания език на който са изписани надписите над магазините по това време на улиците в Скопие. Казано другояче по обективен безспорен начин се доказва общо историческо минало и братска близост на хората и народите на днешните съседни страни България и Северна Македония.

 

Както е известно до 13 октомври 1912 година Скопие е в пределите на Османската империя, а след това в продължение на три години до октомври 1915 година е в придобитата след Междусъюзническата балканска война територия от Кралство Сърбия. Докато на 22 октомври същата година, 24-и Черноморски полк от 3-а дивизия на Българската армия влиза в града.

 

Краткият документален филм, заснет през 1916 г.с текстово съдържание на български език, дава възможност основателно да се предполага, че в създаването му има важно българско творческо участие. Това е напълно допустимо, като се има в предвид, че година по рано през 1915 година е създаден и заснет първият български игрален филм „Българан е галант”. С него талантливия режисьор Васил Гендов поставя основите на българското кино, а преди дни българската филмова и интелектуална общност чества професионален празник – на датата 13 януари 1915 година е първата публична прожекция на филма на легендарния български кинопионер.

 

Най-любопитното и с важно документално и историческо фактологично значение, е че на заснетите кадри са документирани много ясно надписите на български език,които са на*д магазините (според текста във видео записа - турски касанници и заразаводчийници) на улица в Скопие. Ето видим текст във филма на един от надписите „Зарзаратчи Аметъ“.

 

Да подчертаем, че заснетите остарели и неизбледнели на български език надписи са в така наречената турска махала в града. Въпреки че градът е бил до годината на заснемането -1916 г. само в пределите на Османската империя, а след това на Кралство Сърбия, заснетите надписи показват че публично ползваните език и писменост на местното население, независимо от националностите, които го формират са ползваните и в България по това време. Фактите през безпристрастния филмов обектив на камерата говорят сами. Най-добре е да оставим аудиторията сама да преценява каква е духовната близост и общата историческа съдба на хората живели тогава и днес в България и Северна Македония. Може би изводът ще е положителен за хората и в двете страни и за стремежите им да бъдат не само географски в днешна Европа.

 

Източник: "24 часа"

 

 

 

 

Коментари

  • Антиспароток

    18 Яну 2022 18:33ч.

    Много се учудвам на българо-фанатизмът, че дори 10 000 години е България и българите? ЧЕ ДОКАЖЕТЕ С ГЕНЕТИКА, ТАКА И С МАКЕДОНИЯ, ЩЕ РИТАТ ЛИ В МАКЕДОНИЯ ПРЕД НАУКАТА? Писменост? Коптска? Руска, те русите ни дават четмо и писмо преди 200 години, и култура и самочувствие. Виж за Юрий Венелин, Васил Априлов и Неофит Рилски, Софроний Врачански и всички възрожденци са свързани с подкрепа от руснаци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Irdtgo

    02 Май 2022 23:53ч.

    viagra 150mg cost - <a href="https://bestusasild.com/">sildenafil tablet</a> sildenafil overnight

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Uprqgk

    12 Май 2022 20:44ч.

    bactrim 960mg us - <a href="https://xsildenafil.store/">sildenafil for sale online</a> sildenafil us

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Xpxspc

    01 Юли 2022 8:10ч.

    buy levofloxacin sale - <a href="https://dutasterider.com/">dutasteride us</a> order tadalafil 5mg online

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ejrzgq

    12 Юли 2022 11:57ч.

    prednisone brand - <a href="https://isotretinoint.com/">order accutane 40mg online</a> order prednisolone 40mg pill

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Gfzjbw

    19 Юли 2022 12:44ч.

    assignment company <a href="https://pregabalp.com/">generic lyrica</a> desloratadine order online

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hpvtcb

    07 Авг 2022 9:44ч.

    cialis 5mg pill <a href="https://sildenedpill.com/">sildenafil mail order</a> generic sildenafil

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАКВО ЧУДНО

    18 Яну 2022 19:00ч.

    Виенският книжовен договор е историческо споразумение за обединяване в единен литературен сърбохърватски език на съществуващите към онова време народни говори в Сръбско и Хърватско, включително също в Босна и Херцеговина, както и в самостоятелното тогава югоизточно държавно образувание, прераснало 2 години по-късно в Княжество Черна гора. Днес на практика, поради историческите перипетии и въпреки дългогодишно налаганата и провеждана последователна политика в тази насока от Австрийската империя, Австро-Унгария и наследилата ги Югославия, това споразумение не е изпълнено и не се спазва. Към 2011 г. в диалектния континуум на сърбохърватския език са обособени 4 официални езика - сръбски, хърватски, босненски и черногорски. Виенският книжовен договор преследва целта да създаде единен общ книжовен език за всички западни южнославянски наречия. По времето на Югославия езикът е даже преименуван на сърбохърватско-словенски, имайки претенциите да привключи към себе си и словенския език. Като най-подходящ народен говор за всичките тези наречия е избран южният (Босна и Херцеговина) в дубровнишкия му вариант, а именно източнохерцеговинският, който е и типичният сръбски, заложен междувременно от Вук Караджич като книжовна норма за сръбския език. Историческото споразумение е сключено на 28 март 1850 г. в столицата на Австрийската империя. Сам по себе си този символичен акт е достатъчно красноречив чии външнополитически интереси обслужва този книжовен договор. Под текста му са положили подписите си 8-ина западно-южнославянски книжовници – 5-а хървати, 2-ма сърби и словенец. Целта, която са си поставили тези езиковеди, е благородна – да сближи в обща цялост тези южнославянски народи. Книжовното дело по съставянето на езиково-терминологичния общ понятиен апарат е финансирано от имперското австрийско министерство на просветата, тъй като по този начин се пестели правни и административни сили, енергия и пари – посредством въвеждането на единен езиков стандарт. Инициатор на договора за общия език и терминология е Франц Миклошич, депутат в Австрийския Райхстаг, който заемал длъжността „имперски библиотекар“, и който предварително призовал сърбите и хърватите да седнат на една маса и да се разберат по въпроса за единния книжовен език. Естествено това се случило непосредствено след като поканените от Австрия руски войски потушили унгарската национална революция през 1848 г. Сърбите от военната граница в днешна Войводина за активната си позиция на австрийска страна срещу унгарците, били възнаградени със създаването на Войводство Сърбия и Тамишки Банат. Непосредствено преди сключването на договора, от най-видния сръбски книжовник и просветител Вук Караджич (пребиваващ от дълго време в австрийската столица) била излязла статията „Сърбите, всички и навсякъде“ в сборника му Ковчежић за историју, језик и обичаје Срба сва три закона. Един от хърватските книжовници подписали договора – Иван Кокулич, заявил след сключването му, че до онзи момент хърватската интелигенция е спала дълбок сън - била подложена на италийското латинско влияние на илиризма още от времето на „Царството на славяните“, като сред хърватските женски дружества се общувало на немски, а старите хърватски аристократични родове изпращали синовете си в Унгария да учат унгарски - виж и хърватско-унгарска уния. Споразумението гласи, че от подписването му насетне южнославянските просветители ще работят в насока изграждането на общ книжовен език, за да не се бъркат диалектите – посредством официална стандартна книжовна норма. Тази норма трябвало да бъде изградена на базата на т.нар. щокавско наречие от йекавски изговор, което наречие било общо за тези южнославянски народи. Споразумението носи подписите на: Иван Кукулевич (хърватин) Димитрия Деметер (хърватин) Иван Мажуранич (хърватин) Вук Караджич (сърбин) Винко Пацел (хърватин) Франц Миклошич (словенец) Стефан Пеякович (хърватин) Джуро Даничич (сърбин). За и при постигането на споразумението е търсен баланс, който е и намерен. Хърватските представители остават доволни заради признанието за официална на езиковата им норма на която е написана тяхната ренесансова Дубровнишка книжовност, като и сърбите са също удовлетворени поради припознаването на езика на епическата им народна поезия от приморските сръбски земи за книжовен - виж и бугарщици. Въпреки точно уцеления сърбо-хърватски книжовен баланс и от двете страни имало недоволни, възроптали срещу сключването му. От хърватска страна споразумението засягало най-вече онези, които пишели на кайкавско наречие, включващо и Загреб. От сръбска страна особено остра била реакцията на Сръбската православна църква. В нейна подкрепа се обявили и видни книжовници от Войводина, които били привикнали към славяносръбския, намирайки го за по-адекватен от херцеговинския. Отделно от това сърбите употребявали основно кирилица, което допълнително усложнявало въпроса с формирането на общия сърбохърватски език - виж и сръбска кирилица. От хърватска страна споразумението не уважил Людевит Гай, което направило изключително неприятно впечатление на хърватската общественост. Въпреки това известният хърватски филолог Ватрослав Ягич яростно защитил сключеното споразумение през 1864 г. ...................... Бугарщици (на сърбохърватски: бугарштице / bugarštice / bugarshtice) са епически народни песни на южните славяни, изпълнявани на сърбохърватски език. Те са с размер до 15 – 16 срички, без или с припев. Бугарщиците са стари народни песни, преминали от българските в сръбски и хърватски (основно приморски) земи, т.е. в тъй наречените средновековни княжества в Далмация, част от средновековните сръбски и хърватски земи. Изпълнението им е монотонно и тъжно, наречено бугарене. Главните исторически събития и герои в бугарщиците са свързани със западни български земи и с претендираните за сръбски земи през XIX век – т.нар. Стара Сърбия. Бугарщиците препредават и пресъздават действителни исторически събития и герои (предимно юнаци) отразени в народната памет и/или епоса – Косовските битки през 1389 и 1448 г., събития с Крали Марко, Вълкашин Бранков, Милош Кобилич, княз Лазар и жена му княгиня Милица, Георги Бранкович и жена му Ирина и др. Смята се, че първата бугарщица е записана през 1497 г. от неаполитанския дворцов поет Роджери де Пачиенца и разказва за Янош Хуниади (Сабинянин Янко), който е затворен в Смедеревската крепост. Била е изпълнена от славяни в чест на кралицата на Неаполитанското кралство. Последни образци от бугарщици са записани в Хърватия към средата на XVIII в. ................................................ ............................ Славяносръбският език (славяносербскій, словенскій) (и на сръбски: Славеносрпски језик) е стара книжовна разновидност на сръбския език, използвана в края на 18-и и началото на 19-и в. от образованите градски слоеве и като официален език на сръбската държава до 1868 г. https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/df/Slaveno-serbskij_magazin_1768.jpg https://bg.wikipedia.org/wiki/Славяносръбски_език С голямото преселение по Военната граница на Австрийската империя в края на 17, и началото на 18 век, пречанските сърби в рамките на Хабсбургската монархия попадат под натиска на Хабсбургската империя за въвеждане на форма на илирийски език на латиница. Тези опити са изтълкувани като нападение върху сръбската народноверска същност и като форма на отпор, православната църковна йерархия се обръща за помощ към Русия на Петър Първи, който изпраща книги и учители. По същество, езикът който идва от Русия, е тогавашният руски църковнославянски език, който заменя сръбския църковнославянски език. Тъй като тези две форми по онова време се различават значително, скоро възниква реакция от страна на образованите слоеве на сръбското общество. Така възниква славяносръбския език като компромис между руския църковнославянски език и говора на сърбските граждански слоеве във Войводина. Самонаименованието на този език е словенскій (което ще рече славянски), но то не се използва, за да не се бърка със съвременния словенски език.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КАКВО ЧУДНО

    18 Яну 2022 19:27ч.

    Благодарение на делата на Вук Караджич (под менторството на Ерней Копитар, който прокарва книжовната южнославянска политика на Балканите на Австрийската империя), славяносръбският е изтласкан от употреба посредством неговата езикова и книжовна реформа, която е окончателно въведена за официална в Княжество Сърбия през 1868 г. по времето на разтурянето на Втората българска легия с крайното изгонване на турците от Белградската крепост (последвано от убийството на княз Михаил Обренович в края на тази 1868 г.). Илирийски език е общо наименование на южнославянските езици от преди възникването на славистиката и кирилометодиевистиката и най-вече по османско време. В началната епоха от развоя на славянската филология все още няма общоприето гледище по въпроса за етническата или народностната основа на езика на Кирил и Методий. Практически, до излизането на Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език в тогавашната славистична наука още няма общоприето гледище по въпроса дали българският е отделен език или е южнославянско наречие. Йозеф Добровски подразделя различните южнославянски говори на: български сръбски босненски словенски далматински, под който по всяка вероятност има предвид хърватски чакавски дубровнишки, който днес е по-известен като дубровнишки говор ... Йозеф Добровски през 1792 г. дори критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския. Кузман Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН (1900). Кузман Шапкарев е роден в град Охрид. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 заедно с него открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856 – 1859), Охрид (1859 – 1860), Прилеп (1861 – 1865, 1872 – 1873), Кукуш (1865 – 1872, 1881 – 1882), Битоля (1873 – 1874). След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив, столицата на новоосвободената Източна Румелия. Екзарх Йосиф I Български поддържа кореспонденция с него и успява да го отклони от това намерение. На 12 април 1880 година екзархът му предлага учителското място в Солун, защото: „ такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. В учебника „Голѣма Бъгарска читанка или втора-та чясть на Българскыйтъ букваръ на нарѣчie mо–вразумително за Македонскытѣ Българы – нарѣдилъ Един Македонецъ“: „ Съ намѣреніе да помогнѫ и азъ нѣщо на изложенытѣ ми мысли отъ нѣколко врѣме сѣ трудѭ да издадѫ на свѣтъ едно малко събраніе отъ Македонски рѣчи заедно съ съзначителнытѣ имъ Горно-Българскы, подъ насловъ „Краткій Рѣчникъ“ раздѣленъ на три части. 1-тѫ съдържяѭщѫ Македонскы, прѣведена на Горно-Българскы, 2-тѫ Горно-Българскы на Македонскы, и 3-тѫ Чюждестранны, нахождаемы въ Българското писменно нарѣчie. В „Българский буквар, част А, или Взаимоучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи“ има откъс със заглавие „Вера и Народност“,в който се казва че: „ Пьiтанiе. Що е най-свето человеку? Отговор. Верата и народността. П. Спроти верата какъв си? О. Християнин; защо следувам по науките Iисусъ Христова. П. А по народност, що си? О. По народност съм Българин. П. Защо? О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Българскьi. П. Не бидвит ли да си изменитъ човек верата и народността? Отгов. Има таквьi людiе, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; таквьiте людiе се имат от светът за предатели. Тiе никому не са мили, ами всекой гьi мразит и ненавиждат, за това яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке се мъча да свестявам таквьi изуменьi людiе. “ и още: „ П. Що се велит отечечество и кое е наше отечество? О. Местото, къде що се раждат и се отхранват некой, се велит негово отечество или татковина; и така наше отечество е Македонска България.” (…) П. А имат ли такви люде, що да се отричат от народността си? О. Имат многу! А най-повике в наша Македонска България, що си остават своята българска народност за да се чинат Гърци или друго нещо таквите люде се имат от светът за предатели и нечестни. П. Ние кой язик говориме? О. Ние говориме Българският язик, що е произлегъл от Славянските; за това и ние, Българите, се викаме и Славяни. П. Дали само ние Българите сме Славяни? О. Не; Славяни са: Русите, Поляците, Чехите, Сърбите, Словаците и Хърватите. “ Както и за възприемането на България: „ П. Що се велит народ? От едно племе люде, кои що говорат един язик, живеат задружно и са навикнали на еднакви обичаи, се велят народ. Местото, къде що живеит един народ, е неговото отечество. Така ние Българите сме един народ, а нашето отечество се велит България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДА!

    19 Яну 2022 1:51ч.

    Без българско копие в Скопие не бива Кирчо! Само истината ще ги направи свободни от македонизма. Така пише. В евангелието на Йоана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Един народ - българският

    19 Яну 2022 12:29ч.

    В горния коментар на "24 часа", съвършено некоректно е употребен изразът "братска близост на хората и народите на днешните съседни страни България и Северна Македония". По този начин "24 часа" работи за анти-българската теза, че става въпрос за някакви различни народи, а не за общият български народ от двете страни на границата. Общият български народ в Р. България и в Р. Северна Македония, събран в една Целокупна Сан-Стефанска България от руските братя Освободители, подписали с победената Османска империя мирния договор от 03.03.1878 г., в Сан-Стефано (днешен Йесилкьой - квартал на Истанбул), с който България (Сан-Стефанска) е възродена след пет века османско робство. Друг е въпросът, че западните враждебници на България и на Русия - Австрия, Англия, Франция, Италия и победената Османска империи - общо пет колониални империи - се събират през юни-юли в Берлин (Берлинският конгрес) и под гостоприемството на Германия заплашват Руската империя с нова Кримска война, всички срещу Русия, и разпокъсват Целокупна България на пет части. Две парчета от България западните злодеи дават на българските православни съседи - част от Добруджа - на Румъния; част от Поморавието - на Сърбия; целите области Македония и Одринско връщат обратно на Османската империя, все едно, че никога не са били освобождавани, а Източна Румелия (Северна Тракия) връщат на Османската империя, но като област с автономно от султана управление, но с османски паша, назначаван от султана. Остатъкът от Целокупната Сан-Стефанска България е Княжество България, със статут на васал на султана - без собствен суверенитет. След този погром на западните враждебници над Целокупна България и срещу Русия, започват новите беди за българите в стремежа им за Национално Обединение! В тези борби за национално обединение българите, водени от чуждия на България католик и германец на българския престол - Фердинанд, - допускат фаталната грешка през Първата световна война да се съюзят със своя 500-годишен поробител Османската империя, срещу Русия и нейният руски народ, които освободиха българския народ, вярвайки, че освобождават свои православни братя и братя по кръв, култура и език. Именно затова Чърчил ни нарича "грешен народ", на който Франция и Великобритания дават такъв урок - Ньойският мирен договор от 1919 г., който предопределя сегашната ни съдба. Тоест, враждебниците на България и на Русия от Берлинския конгрес - юли 1878 г., отново наказват България, за последиците от техните собствени враждебни действия към България от Берлин, 13.07.1878 г. (стар стил - 01.07.1878 г.).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До първия чугун

    19 Яну 2022 12:55ч.

    Ти си или пиян от сутринта или си изключително тъп, най вероятно и двете!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До КАКВО ЧУДНО на 18.01.2022 в 19:27

    21 Яну 2022 22:11ч.

    Мило краварче. Българският език има различна съруктура от всички други южнославянски езици, и затова той не може да е един език с никой от тях. Като нямаш базово езиково образование, а четеш земеделски книги за крави, написани за припикан канадец, недей се меси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До КАКВО ЧУДНО на 18.01.2022 в 19:27

    21 Яну 2022 22:27ч.

    Извинения, критичния земедеслки коментар не бе за вас, неправилно копирах адресата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпрос

    22 Яну 2022 17:38ч.

    Вие наистина ли сте толкова неграмотн и не знаее, че през 1916 Скопие не е било в Османската империя, а в границите на България...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИП

    25 Яну 2022 14:30ч.

    До Въпрос: А ти наистина ли си толкова неграмотен, че не знаеш, че по силата на Букурещкия мирен договор от 1913 г. Скопие е в границите на Кралство Сърбия?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съюз на Анти-Бандитските Сили

    28 Яну 2022 1:59ч.

    Бог да те благослови, авторе !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи