“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание

“Бохемски истории”: Как беше построена сграда на Народното събрание

„Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там. Цялата нова половина на София от Градската градина на изток не съществуваше: там бяха празни места, бунища, бостани, стари турски къщурки, окръжени с локви.“

Из „София на 1880 година“, Иван Вазов

Когато София е обявена за столица на Княжество България през 1879 г., градът не разполага с подходящи сгради, които да послужат за държавни учреждения. Затова старият конак е превърнат в княжески дворец, а народното събрание заседава в дъсчена сграда, построена за руски офицерски клуб. През 1882 г. тя изгаря и народните представители прекарват следващите години в различни здания, кое от кое по-неподходящо.

Първоначално сесиите на парламента се провеждат в тогавашния военен клуб на ул. „Московска“ № 15, а по-късно и в сградата на I-ва мъжка гимназия на ул. „Мосвковска“ № 49, построена година по-рано от сръбския архитект с български корени Константин Йованович. 

Приблизително по това време назрява идеята за построяване на специална сграда за нуждите на Народното събрание. През февруари 1884 г. правителството взема решение за нейното осъществяване. След успешната си работа не само по софийската, но и по ломската мъжка гимназия, задачата за така необходимото здание е възложена на арх. Константин Йованович.

През май на същата година архитектът представя идеен проект, а скоро след това е гласувана и сумата от 220 000 франка за неговото изпълнение.

Сред изискванията, поставени на архитекта, са сградата да бъде „красива и здрава, но лека и евтина“, да бъде построена така, че да може да служи веднага след построяването си за концерти и „с малки приспособления“ и за театър. Забраняват се излишни украшения по фасадата. Назначена е комисия, начело с Главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер, която осъществява контрол в процеса на строителството. 

В тази връзка, Димо Казасов споделя любопитен момент от процеса по договарянето между архитекта и българския министър-председател:

„След приключване на работата, младият архитект се явил при министър-председателя, който по установения тогава ред бил единствен властен да разпореди да се изплати разход, направен за нуждите на Върховното правителство. Министър-председател бил – Драган Цанков. Той прегледал книжата на младия човек, които съдържали договор за 6 000 лв. хонорар, изгледал го от глава до пети, навел се над масата, избъбрил нещо под носа си, вдигнал пак очи и казал:

Слушай, чоджум [тур. – моето момче – бел. ред. ], абе, ти знаеш ли какво са това 6 000 лева? Голяма, страшно голяма пара е туй, хей! Кой на днешно време може да припечели такова нещо. Я, слушай, момчето ми, вземи ти 3 000 лева, та си иди със здраве и благословия. То и тия пари са много, но, нейсе, от мен да мине, трудил си се. Хем като излезеш оттук, да не вземеш да разправяш какво си получил. Народът ще ми счупи главата, ако разбере как стопанисвам парата му!“„

Скоро след тази случка, арх. Константин Йованович напуска завинаги България.

Основният камък на сградата е положен на 4 юни 1884 г., а редом до него е поставена и „капсула на времето“ с текст, който завършва с посланието:

„Построента сграда да послужи за увековечаване на свободата и равнопоставеността на България и за прослава на българския народ!“

През април 1885 г. в нея се чества 1000-годишнината от смъртта на Св. Методий. В дописка от вестник „Търновска конституция“ четем:

„На литургията в цьрква и после на молебена в Народното Събрание присътствова необикновенно множество. В църквата говори реч иконом поп Тодор; в Народното Събрание говориха за значението на праздника и за заслугите на Солунските равноапостоли митрополит Климент и Н. Височество.“

В средата на годината народните представителите провеждат своята извънредна сесия във все още незавършената сграда. След началото на Сръбско-българската война сградата служи за военна болница, наречена „лазарет“. В основния си вид сградата е завършена през 1886 г. 

Заради скромните си размери, сградата на Народното събрание е недостатъчна за нуждите на българските законотворци. Затова между 1896 и 1899 г. се реализира първото разширение на зданието. Под ръководството на арх. Йордан Миланов, Зам.-началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, е достроено двуетажно крило на север с помещения за администрацията на парламента.

Следващата голяма реконструкция идва през 1925 г., когато е оформено северното триетажно крило по проект на арх. Пантелей Цветков. В работата взема участие и арх. Пенчо Койчев, който казва в спомените си:

„Като началник отделение под мое ръководство и идеи и с помощта на архитекти от отделението изработих плановете и се започна строежът на следующите държавни здания в София:

…Техническото училище в София, в Плевен – Мъжка гимназия, в Ловеч – Кожухарско училище, преустройство на Народното събрание в София и др.“

В новото северно крило са проектирани пространства за чакалня, кулоари, библиотека и архив. Трите етажа са предвидени в три различни архитектурни стилове. В него са поместени и двете заседателни зали „Запад“ и „Изток“. Сградата е завършена през 1928 г.

От края на XIX-ти век в сградата се съхранява оригиналът на Търновската конституция, пазен дотогава в храма „Св. Неделя“. По време на англо-американските бомбардировки над града от 1943 и 1944 г. Народното събрание е ударено и неговото югозападно крило е разрушено. При сблъсъка са разрушени редица ценни документи.

От руините е извадена заключена метална кутия – каса с неясно съдържание. През 1948 г. се взема решение тя да бъде отворена, тъй като по данни на БАН в нея се намира именно оригиналът на първата българска конституция. 

Става ясно, че при разрушенията са изгубени ключовете за касата. Тогава представители на Народното събрание се обръщат към Централния софийски затвор с молба да бъде изведен прочутия касоразбивач Пантуди, с цел да отвори кутията и да добере до безценния документ. Мариана Първанова пише в статията „Съдбата на протоколите и на оригинала на Търновската конституция“:

„Легендарният крадец пожелал да остане насаме с ковчежето, отворил го и извадил оттам оригинала на Търновската конституция, протоколите от Учредителното събрание, както и протокола от заседанието на Първото Велико Народно събрание, което избира Александър I Батенберг за първи български княз.“

Днес сградата на Народното събрание продължава да изпълнява оригиналните си функции. 

Снимки:

Архив на Любомир Юруков

Личевн архив

Източници:

„130 год. от тържественото освещаване сградата на Народното събрание София“ – д-р арх. Любинка Стоилова

„170 години от рождението на архитект Константин Йованович“ – доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс

„Градоустройство, бит, растителност и градини в София“ – Дико Диков

„Съдбата на протоколите и на оригинала на Търновската конституция“ – Мариана Първанова

„София отбелязва 1000 години от смъртта на Св. Методий (1885 г.)“ – Блог „Стара София“

„София на 1880 година“ – Иван Вазов

За автора: 

 

 

Виктор Топалов е роден и израснал в гр. София. От 2016 г. насам се занимава активно със съхраняването и популяризирането на културно-историческото наследство на столицата. Той е съавтор и съставител на научнопопулярната книга „Бохемска София: Истории от жълтите павета“, съдържаща 35 разказа за културния живот в града в периода между Освобождението и края на Втората световна война.

Сред реализираните проекти с негово участие са два документални филма по поръчка на столичния район „Оборище“, първата виртуална обиколка с жестов превод в реално време „Нямото кино в София, аудио обиколката „Кварталът на писателите“, поредиците „Софийските улици“ и „Тъмната София“ в културното списание PROGRAMATA, поредицата „Софийските квартали“ по студентското радио „Алма Матер“ и др.

 

Източник: built.bg

 

 

 

 

 

Коментари

  • „Мястото, дето днес горделиво се красува зданието на Народното събрание, тогава беше купище извън града. Няколко цигански колиби бяха разпънати там."

    15 Юни 2022 14:37ч.

    Хахахахахаха... Мястото е било орисано на цигания /по дядо Вазов/. Каквото мястото на НС, такава и властта.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи