- Автор: Кънчо Стойчев, дискусионен клуб "Валдай"
- 10 Sep 2020
- 2519
- 17
Президентът на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ Кънчо Стойчев коментира заразата с коронавирус за престижния международен дискусионен клуб „Валдай“. Сътрудници на валдайския център са повече от хиляда интелектуалци и общественици от целия свят, сред които политологът Иван Кръстев, Вацлав Клаус, Антониу Гутериш, Джордж Фридман, Хайнц Фишер.
Вчера, по целия свят, 3287 души са умрели в автомобилни катастрофи. Петнадесет пъти по толкова са сериозно пострадали, като много от тях са увредени за цял живот.
Днес е същото. И утре ще бъде същото.
Факти, проста статистика. Ужасяваща. Но никой не е ужасен. Никой не затваря училища, градове, граници... Никой не забранява колите.
Вчера, около 100 души по целия свят починаха заради нов вирус. Може би. Не че „може би са починали“ – защото, извинявайте, умирането „може би“ все още не е възможно. Но причината за смъртта е "може би" – тъй като повечето от тези хора са били или много стари и в значителна степен страдащи от различни заболявания.
Училища се затварят, събития се отлагат, мегаполиси са блокирани, нормалният живот е отменен...
Милиарди са ужасени.
Как така?
Човешката история е пълна с масови психози. Ние сме заченати в среда на митове, която все още е в нашите вени и понякога се проявява. Единствената разлика е, че днес има глобални средства за масова информация, незабавна мобилна комуникация, интернет и социални медии.
Механизмът на масовата психоза е добре проучен и описан. Като цяло става въпрос за синхронизация на вярвания, страхове и очаквания.
В нормалния си ежедневен живот хората изглеждат различни едни от друг, индивидуализирани, уникални. И всъщност са. Във всяко общество има различни вълни на синхронизация, но те обикновено са ограничени в регионален, културен, и социалнокласов аспект. И елементи на страх са винаги налични – независимо дали по скрит или явен начин. Най-често те са предизвикани от високо ниво на несигурност.
Защото същността на така нареченото обществено мнение винаги е някаква санкция. А що се отнася до страховете за живот и смърт, тези санкции се максимизират.
Синхронизирането на масовите страхове сред хората е само половината от това, което наблюдаваме в днешни дни.
Втората половина е подобен процес, но вече сред различните власти във всяко общество, а и на глобалната сцена. Паникьосани маси, водени от паникьосани елити – резултатът е подобен на резонанса във физиката: амплитудата се увеличава значително.
Това в крайна сметка обикновено води до ирационално поведение и по-нататъшни щети.
А забравихме ли вече глобалната паника, провокирана от „бъга на новото хилядолетие“? Или тази, свързана с озоновата дупка, която изведнъж изчезна? Всъщност, няма нужда да се обръщаме назад – и в момента преминаваме през нова прищявка: така наречената истерия за климатичните промени. Климатът наистина се променя, но това продължава постоянно от милиони години.
Замърсяваме значително естествената си среда и определено трябва да се борим със замърсяването, но идеята, че хората променят климата на планетата, е научно абсурдна. Въпреки това много учени печелят добри пари от нея, умишлено пропускайки да споменат основния факт, че няма обмен на въздух между двете полукълба.
Паниката винаги е най-лошият отговор на реален или не толкова реален проблем – защото значително влошава ситуацията и предизвиква огромни щети. И е често срещана заблуда, че централизирана власт или авторитарен режим са в по-добра позиция да решат проблема. Синхронизирането на страховете от властовите елити е много по-трудно в демократичното общество и никога не става абсолютно – и това е гаранция, която поддържа рационалността жива.
Няма съмнение, че Covid-19 представлява опасност и изисква сериозни действия, които вече се предприемат. Но трябва да осъзнаем, че по-голяма опасност и враг представлява ирационалността, която ние хората носим в гените си. Нормално е да се паникьосваме, когато сме изправени пред опасност, но е опасно паниката да бъде нормализирана. Да запазим спокойствие и да продължим живота си не е достатъчно, но е предпоставка за ефективни и рационални действия в кризисна ситуация.
