- Автор: Гласове
- 09 Март 2025
- 4673
- 16
Автор: Дмитрий Лабаури, lgz.ru
В началото на февруари новата администрация на Тръмп оповести неизвестни на широката публика досега материали за мащаба и насоките на дейност на агенцията на САЩ за международно развитие – USAID. Боклукът от мазето се изнесе с такава болшевишка решителност, че много анализатори вече успяха да потвърдят отхвърления и будилия по-рано насмешка у сериозните люде въпрос за съществуването на някакъв световен заговор.
"Прав си, Илон, няма ябълка, има само червеи".
Действително, станалите през последните дни публично достояние материали безапелационно свидетелстват, че заговор наистина е съществувал и е имал глобално измерение. Но фокусът на този заговор не е така еднозначен, особено предвид факта, че много анализатори са склонни да свеждат дейността на USAID най-вече до задачата да прокарва политическото и културно влияние на САЩ зад граница. Тази опростена схема е, разбира се, грешна.
Тръмп не би се захванал с тази структура, ако тя наистина служеше на Съединените щати. Но оповестените материали рисуват съвсем друга картина – не агенцията е работила за американската държава, а американската държава с нейните на практика неограничени материални ресурси се е превърнала в последното десетилетие в заложник на тази агенция, намираща се в ръцете на ляворадикалните глобалистки елити, които се интересуват от Щатите точно толкова, колкото паразитът се интересува от жизнеспособността на своята жертва. Именно тази шахматна дъска Тръмп пое риска да преобърне. Изправен пред безкрайни съдебни дела, яростната съпротива на „дълбоката държава“ и наистина революционната борба за връщане на националния суверенитет на американската държава.
Безспорно му пожелаваме успех в тази борба, но нас следва в по-голяма степен да ни интересува друг въпрос: ако външнополитическите интереси на САЩ са били вторични за глобалисткия елит, наричан понякога в пресата още и „световно правителство“, то какво е стояло и стои за тях на първо място? Многочислените и многомилионни разходи на USAID в различни страни на планетата (от Гватемала до Уганда и от Сърбия до Виетнам) за „инклузивно многообразие“, пропаганда на нетрадиционните сексуални отношения и опитите над „трансджендърни мишки“ ни убеждават, че на първи план за „световното правителство“ е била задачата за ни повече, ни по-малко социално инженерство. Резултатът от тази дейност е трябвало да бъде раждането на социум от напълно нов вид – атомизирано и обезличено в национален план общество от джендър-флуидни индивиди с общи ценности и подход към заобикалящия свят, с „правлни“ алгоритми на работа с „информацията“ и „дезинформацията“.
Всичко това до болка напомня стандартна тоталитарна утопия, преследваща целта да промени из основи природата на човека, да го обезличи и да го привикне към определени изкуствени шаблони на поведение. Плодовете от прилагането на тази утопия на практика можем да наблюдаваме в пълна степен в съвременните Щати, където почти половината от учениците в началните класове вече наричат себе си „небинарни личности“. При това неволно възникват алюзии, връщащи ни към опита от предишни тоталитарни системи, които със същата ревност провеждаха принудителна социална селекция с надеждата да променят човешката природа. С какво например масовото налагане на лекарства за блокиране на пубертета на американските деца се различава по своята типологична същност от политиката на расова хигиена на Третия райх?
Променили са се само подходите. Нацистите култивираха съвършена арийска нация, избавяйки се от болните, девиантните от тяхна гледна точка и расово непълноценните. Днешните последователи на неомарксистите от епохата на културната революция от 1960-те години хранят святото убеждение, че всеобщото благоденствие и подобното на нирвана блаженство в духа на фукуямовия „край на историята“ – в един еднообразен, лишен от конфликти и противоречия свят – са възможни по пътя на обуздаване на амбицията и потискане на волята на белия хетеросексуален мъж, този потенциален носител на агресия и колективно самосъзнание. Освен това мъжът е способен да създава семейство – поредният източник на заплаха, както установиха идейните родоначалници на постмодернистите (Т. Адорно и Х. Маркузе) още в средата на 20 век, и то именно традиционното семейство, в което безпрекословен авторитет има бащата с твърдите си убеждения и ценности – основен източник за разпространение на расизъм и фашизъм в обществото. (Тяхната известна теза звучи така: „Патриархалното семейство е люлката на фашизма“.) Затова и традиционната роля на мъжа, и традиционната роля на семейството трябва да бъдат унищожени чрез принудителна промяна на самата социална природа, създала се през многовековното развитие на обществото.
Както в случая с нацистка Германия, така и в случая със съвременния тоталитарен Запад става дума за насилствено и масово вмешателство в естествената природа на човека с цел определена социална селекция, основана на утопия. И в първия, и във втория случай ключови методи на държавите стават терорът, масираната пропаганда и масовата борба с инакомислието. Няма да е излишно да поясним, че така наречената култура на отмяната, практикувана в последните години в Щатите, носи всички признаци на тоталитарна цензура.
Научният, техническият и социалният прогрес на 20 век създадоха у човечеството опасна илюзия – илюзия за господство не само над заобикалящия природен свят, който вече можеше да бъде променян и приспособяван спрямо нуждите и прищевките на човека, но и над природата на самия човек. Поради това, крахът на илюзията за всесилното социално инженерство се оказа и продължава да се оказва крайно скъп за човечеството. Без всякакво съмнение с крах ще завърши и днешният постмодернистки мрак. Само че той ще остави след себе си милиони осакатени души и тела, разрушена тъкан на социалните отношения, криза на основополагащите социални институции, а вероятно и крах на много общества и държави, които са се оказали нерезистентни към натиска на деструктивната неолиберална (ляворадикална) идеология.
Дмитрий Лабаури е кандидат на историческите науки, доцент в катедрата по нова и най-нова история на Уралския федерален университет.
Източник: lgz.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
