- 10 Sep 2020
- 58
- 56
Как ще изглежда Близкият Изток, когато гражданската война в Сирия доведе до падането на режима на Башар ал Асад, чийто клан господства повече от 40 г. в тази ключова страна в региона? С атентата срещу най-приближения кръг на Асад, с битките в столицата Дамаск и в милионния град Халеб, с все по-доброто въоръжаване на бунтовниците, борбата за власт навлиза в решителната си фаза. Това твърди в своя статия във в. "Зюддойче цайтунг" Йошка Фишер, бивш външен министър и вицеканцлер на Германия от 1998 до 2005 г.
<p>Разбира се, човек не трябва да таи грешни надежди за качеството на промяната. На мястото на Асад и неговата диктатура няма да дойде демокрация от западен тип с правова държава, а се очакват още по- хаотични и вътрешнополитически по-насилствени състояния.</p>
<p><strong>С падането на режима на Асад проливането на кръв няма да приключи.</strong></p>
<p>По-скоро можем да се страхуваме, че тогава ще започне времето на разплата с поддръжниците на режима и на техните привърженици. И тогава няма да се оправят сметките единствено между привържениците и противниците на режима, но и между различните кланове и религиозни общности.</p>
<p>Една лаицистична власт на насилието, както и в други арабски страни, ще бъде прекъсната от сунитското мюсюлманско братство, което представлява мнозинство както в Сирия, така и в Тунис и Египет. За разлика от Тунис и Египет обаче смяната на режима ще бъде наложена чрез гражданска война. Затова не може да се даде отговор на плахия въпрос, колко насилствено, хаотично, автократично ще премине тя. Възможностите за въздействане над този процес отвън ще останат малки.</p>
<p><strong>Падането на режима в Дамаск ще има широки последици в Близкия изток<br /></strong></p>
<p>и съответно върху регионалното разпределение на властта между Турция, Иран и Саудитска Арабия, както и върху регионалните конфликти. Тьй като Русия и Сирия на практика бяха съюзници, последиците ще бъдат глобално осезаеми.</p>
<p>Сирия под властта на баща и син Асад беше и е гръбнакът на радикалния фронт срещу Израел. Затова фамилията Асад винаги е сътрудничела с ливанската шиитска милиция "Хизбула", близък съюзник на Техеран в тази част на Близкия Изток.</p>
<p>Със смяната на режима в Дамаск основните параметри на израело-арабския конфликт няма да се променят, а именно разделението на земята Палестина и основния въпрос за признаването на Израел.</p>
<p><strong>Въпреки всяка враждебност режимът на Асад беше предвидим за Израел.</strong></p>
<p>Башар ал Асад знаеше границите на собствените си действия и ги признаваше дотолкова, доколкото везната не се накланяше в полза на Израел.</p>
<p>Как ще изглежда бъдещето обаче едва ли може да се предвиди. В тази неизвестност се таи опасността от регионална война, вече и заради химическите оръжия на страната. Ясно изглежда обаче, на първо място, че в бъдеще Израел ще има доста работа с "Мюсюлманските братя", в частност, и с политическия сунитски ислям, като цяло. Конфликтът в Близкия изток ще бъде все повече религиозно зареден. Заради това</p>
<p><strong>компромисите ще стават по-трудни, а палестинските ислямисти от "Хамас" - значително по-силни.</strong></p>
<p>Смяната на режима в Дамаск еднозначно ще бъде за сметка на Техеран и неговата военно-политическа ръка в Ливан, "Хизбула". Следователно, тя значително би могла да намали иранското влияние върху конфликта в Близкия изток.</p>
<p>Падането на Асад означава за Близкия изток не само рискове, то предлага и</p>
<p><strong>шансове за решаването на горчивия конфликт в региона</strong>.</p>
<p>Би било глупаво да не искаме да ги преценим и да не ги използваме. Във всеки случай рисковете остават огромни.</p>
<p>Освен това смяната на режима в Дамаск ще има големи последици върху ролята и стратегическото положение на Иран. Техеран губи най-важния си съюзник в арабския свят и по този начин би се оказал почти изолиран. И в споровете за надмощие в региона с двете сунитски водещи сили – Турция и Саудитска Арабия, както и защитната им сила САЩ, Иран би изстрадал едно едва ли поправимо поражение. Това обозримо поражение и изолация в региона</p>
<p><strong>ще повлияе върху поведението на Иран по въпроса за ядрената му програма. </strong></p>
<p>Погледнато чисто рационално, би било умно, ако отсега нататък режимът в Техеран поеме сериозно към дипломатическо решение. По-вероятно обаче е да се предположи, че консервативно-радикалните сили в страната още по-силно ще се вкопчат в ядрената си програма, колкото по-ясно осъзнаят, че се притиснати в ъгъла поради промените в Сирия и действащите икономически санкции на ООН.</p>
<p>Опасението на Запада, че Иран ще се окаже големия победител от Арабската пролет, защото заради нея един по един бяха свалени прозападни диктатори, би било грешна преценка. Техеран също ще бъде настигнат от последиците на въставането на народите в Близкия и Средния изток. А последната надежда на някой автократ се стопява днес в Сирия.</p>
<p><strong>Съюзът с Русия очевидно вече не е достатъчен за политическото му оцеляване.</strong></p>
<p>Човек има право да е нащрек от последиците от сирийското приключение за руската външна политика. Защото новата, целяща реставрация на глобалнато руско господство и влияние външна политика на новия стар президент Владимир Путин, изглежда е осъдена на провал от самото начало.</p>
<p>Следователно, изходът от гражданската война в Сирия ще има мащабни последствия: за страната и нейното население, за региона и неговите конфликти и, освен това, за световната политика. В международен план обаче най-силно засегнат ще бъде Иран.</p>
<p>Единствено благодарение на Джордж У. Буш, Дик Чейни, Дейвид Ръмсфелд и неоконсервативната им свита, в близко бъдеще на Иран остава един последен приятел в региона – именно Ирак. Накрая в Техеран сигурно ще се издигат дори паметници на старите врагове. Но това е друга история.</p>
<p><em>Превод от немски: ПроДе</em></p>
