- Автор: ВЗГЛЯД
- 02 Дек 2024
- 6476
- 47
Автор: Владимир Можегов, "Взгляд"
На 30 ноември се навършват 150 години от рождението на Уинстън Чърчил, един от най-известните британци в историята. Политик, журналист, носител на Нобелова награда за литература, два пъти министър-председател - на пръв поглед най-очарователният човек. Но в действителност малцина могат да се сравнят с него по кръвожадност.
В анкета на Би Би Си от 2002 г. Чърчил е обявен за най-изтъкнатия британец в историята. Удивително единодушие сред хората от XXI век, възпитани от телевизията и либералните вестници, които никога не са познавали Чърчил. Но бащите и дядовците на днешните инфантилни островитяни, които все пак са познавали Чърчил, са били на друго мнение. Например на изборите през лятото на 1945 г. те единодушно свалиха „най-изтъкнатия британец“ - победоносния герой от Великата война! Може би наистина го е заслужавал.
А Чърчил умееше да го прави както никой друг. В политиката той последователно и принципно се луташе от консерваторите към либералите и обратно, като неизменно губеше всички избори с гръм и трясък. Спечелил си е репутацията на дезертьор и изключително агресивен, некомпетентен и безпринципен. Единственият принцип на Чърчил е личната му амбиция. Успява да се добере до властови позиции или чрез партийни листи, или чрез интриги. Така през 1940 г. получава поста министър-председател.
Но дори и на най-високите постове той има само провали, най-зашеметяващият от които е като лорд на Адмиралтейството, когато повежда Кралския флот към катастрофата в Галиполи - катастрофа и за политическата кариера на Чърчил (през ПСВ съюзниците правят десант на полуостров Галиполи по идея на първия лорд на Адмиралтейство, 40-годишния Уинстън Чърчил, но са разбити. Загиват над 250 хиляди души. Бел. ред.).
Връзките му помагат да се задържи на повърхността и през 1940 г. той буквално ще повтори „успеха“ си (отново като лорд на Адмиралтейството), губейки чисто от германците, които, научили за британските планове да нахлуят в Норвегия, успяват да го направят първи. След това идва Дюнкерк, последван от изтребително-бомбардировъчна война срещу Германия, в която бездарният командир започва съмнителен (и очевидно успешен за него) спор за лаврите на най-големия военен престъпник на ХХ век.
Но нека не изпреварваме толкова много събитията. Нека да започнем от самото начало.
Роден със златна лъжичка в устата, обречен още от пеленачетата на политическа кариера, Уинстън, не твърде блестящ в обучението си (среден успех - три точки, поведение - провал), отрано проявява психопатичната си природа. Покръстен в англиканство, още в младежките си години той скъсва с християнството с обичайната си ярост, предпочитайки алкохола и манията по войната. След като завършва (след два неуспешни опита да постъпи) Кралския военен колеж, той се впуска най-накрая в любимата си стихия - войната - потушаване на кубинското въстание, наказателни рейдове в Судан, войната с бурите, Сомалия, Родезия ....
Обсебеността от войната и прекомерната жажда за власт - очевидно наследство от предците (потомък на първия херцог на Марлборо), алкохолът лекува пристъпите на черна меланхолия, когато политическата му кариера е на път да се провали.
В зряла възраст - по осем силни пури на ден, заливани с галони силен алкохол. Вероятно само тази адска смес може леко да смекчи маниакалната природа на човека, чиято духовна структура най-добре се описва от следното изказване: „Ако Хитлер нахлуе в ада, ще сключа съюз с дявола“. Това беше Уинстън. Трябва да се каже, че арабският свят беше неописуемо възмутен от думите за съюза на Чърчил с дявола срещу Хитлер, още повече обединен срещу Британската империя на страната на Германия.
Чърчил отвърна на „всички тези негодници“, като нарече цветнокожите поданици на Империята зверове, а веднъж заяви: „Мразя индийците. Те са зверски хора със зверска религия.“ Но почти толкова ненавиждал и германците, като настоявал, че „индийците и германците трябва да бъдат третирани като зверове по целия свят“.
Е, може би е време да преминем към основните подвизи на нашия герой. Сред тях несъмнено изключителна роля заема гладът в Бенгалия.
Почти четири милиона човешки живота - това е цената на изкуствения глад, създаден от правителството на Чърчил през 1943-1944 г., което иззема „за нуждите на фронта“ цялата реколта в региона. Апологетите се опитват да оправдаят Чърчил или по-често просто премълчават геноцида, но фактите ясно показват съзнателно извършено зверство.
Този „масов убиец“ е създал хуманитарна катастрофа в Бенгалия най-вече защото е мразил и презирал „тези зверове“, които също (или най-вече) е смятал за загубени за английската корона.
На молбите на Леополд Емери и вицекраля на Индия Арчибалд Уейвъл да изпратят кораби с храна до местата, където хората умират от глад, отговаря с язвителна телеграма: „Защо Ганди още не е мъртъв?"
Другото военно престъпление на Чърчил, което едва ли отстъпва на първото, е бомбената война, разгърната срещу германското цивилно население.
Когато Рибентроп, в качеството си на германски посланик във Великобритания, се срещнал с Чърчил, последният му казал с цялата си откровеност: ако Германия се опита да си възвърне властта, ние ще я унищожим отново. Както виждате, не става дума за Хитлер, националсоциализма или нещо друго. Става въпрос за същата маниакална жажда за власт и инстинктивна омраза към всеки, който се опита да я отнеме.
Към 1943-1944 г. бомбената война на Чърчил придобива формата на огнен холокост. Несъмнен връх на този процес е унищожаването на Дрезден - град, напълно лишен от военна инфраструктура, но изпълнен с бежанци.
„Не искам да чуя предложения как да унищожим по-добре важни военни цели в предградията на Дрезден, искам да чуя предложения как да изпепелим 600 000 бежанци от Бреслау в самия Дрезден.“
Британският писател Дейвид Ървинг издирва този цитат в архива и архивната служба на Въздушно-историческия клон на Кралските военновъздушни сили, файл CMS 608. Според потвърждението на главния маршал на ВВС сър Уилфрид Фрийман Чърчил е направил изявлението на 26 януари 1945 г.).
И още нещо, което трябва да се знае за нашия свят. През 1953 г. Чърчил е удостоен с Нобелова награда за литература „за умението си... за блестящото ораторско майсторство, с което говореше в защита на най-висшите човешки ценности“.
Човек не бива да се учудва на умението, с което в наше време обладани от демони маниаци биват посвещавани в ролята на най-видните пазители на свободата и най-висшите човешки ценности. Нашето време, като цяло, е удивително майсторско в превръщането на мерзавците в герои, а на героите в злодеи (и има към какво да се стреми. В бъдеще, според Светото Писание, ни очаква вълнуващото зрелище на преобразяването на Антихриста в подобие на Христос).
Това, което ни остава, е следното: един от главните създатели на световната война, който превърна християнска Европа в руини (и предаде това, което беше останало от нея, в ръцете на чичо Сам), който унищожи самата Британска империя (защото това беше резултатът от войната), който притежава съмнителната титла глашатай и предвестник (да не забравяме речта на Фултън) на Студената война - това е Чърчил.
С кого бихме могли да сравним този наистина забележителен мошеник в британската история?
Знаем с кого - с неговия също толкова забележителен прадядо, първия херцог на Марлборо, получил титлата си заради блестящото си предателство на крал Джеймс в дните на така наречената Славна революция.
Г. К. Честъртън в „Кратка история на Англия“ пише за този велик мъж: „Когато Уилям кацна на брега на залива Торбей по покана на други благородни виги, Чърчил реши да добави ярък цвят към образа на Искариот, който той прие за подражание. Първо отишъл при Джеймс с декларации за любов и вярност. От него, начело на армията, тръгнал да защитава родината си от нашествие. След което спокойно предаде армията си в ръцете на завоевателя...“.
Може би това е достатъчно.
Източник: vz.ru/
