- 10 Sep 2020
- 86
- 6
Режисьорката на френския документален филм „Това, което те знаеха. Съюзниците пред лицето на Холокоста” Виржини Линхарт разказва пред сп. "Поан” за мълчанието на Чърчил, Сталин, Рузвелт и Де Гол за масовото унищожение на евреите.
<p><strong>- Как ви хрумна идеята за този филм?</strong></p>
<p>- Продуцентката ми, Фабиен Серван-Шрейбер, искаше да направи филм за Холокоста, съюзниците и Съпротивата. Бях работила с нея в друг документален филм за оцелелите от Холокоста, като основната тема беше: „Как се излиза от Аушвиц, как се живее след това?”. Имах намерение да го направя, но работата изглеждаше огромна.</p>
<p>Един приятел историк, специалист по нацизма, Кристиан Енграо, ме предупреди, че ще се „удавя” в темата. След това ми хрумна да разгледам въпроса като се концентрирам върху влиятелните личности на онази епоха: Чърчил, Сталин, Рузвелт, Де Гол. Тук моят приятел Енграо ме окуражи. Убедих продуцентката си, въпреки че някои ми казваха: <em>Но те ни спасиха по време на войната, няма да ги нападаш.</em> Историкът Анри Русо, който стана консултант на филма, също ме предупреди: <em>Трудно е апостериори да не заемеш морализаторска позиция</em>. Така че се постарах да разбера, без да съдя.</p>
<p><strong>- Кои са новите елементи, които разкривате?</strong></p>
<p>- Рових се в много книги и забелязах, че не е правено никакво обобщение за безразличието, отсъствието на реакция от страна на съюзниците за Холокоста по време на войната. Да вземем един пример: в книгата на Валтер Лакьор „Ужасяващата тайна” попаднах в цитираните документи, които Чърчил е получил през есента на 1941 г., на кланетата, извършени от <em>Einsatzgruppen</em> в СССР. Като документалист трябваше да потърся доказателството в образа на тези документи, които открих в националните английски архиви.</p>
<p><strong>- Кое ви учуди най-много при вашето разследване?</strong></p>
<p>- Влиянието на администрациите, които блокират действието на евреите, които желаят да привлекат вниманието на държавните лидери. Такъв е случаят в Англия с „Форин Офис”, в САЩ с Държавния департамент и американските имиграционни служби. Те правят каквото си искат. Открих негативната роля, която е изиграл Антъни Идън, английският външен министър, който заключва Палестина, цензурира своя полски колега, който надава тревожен вик пред Би Би Си, и попречва на Ян Карски да се срещне с Чърчил. Цинизмът на Сталин, който манипулира руските евреи, също е изумителен: бях много горда, че открих призива на идиш – език, който е забранен в СССР – отправен от руските евреи интелектуалци.</p>
<p><img src="/uploads/editor/YALTA.JPG" alt="" /></p>
<p><em>Чърчил, Рузвелт и Сталин на конференцията в Ялта през февруари 1945 г.</em></p>
<p><strong>- Въпреки това през 1942 г. съюзниците бият тревога за масовото унищожение на евреите.</strong></p>
<p>- Това е единственият път. Информацията вече е излязла в пресата, която оказва натиск, така както и Световният еврейски конгрес. В началото на 1942 г. те говорят за продължаващите военни престъпления, но не споменават за преследваните евреи. А по време на конференцията на Бермудските острови, на 19 април 1943 г., деня на началото на въстанието в гетото във Варшава, която трябва да разгледа въпроса за бежанците, прокудени от войната, нищо не е решено.</p>
<p><strong>- Защо?</strong></p>
<p>- Основната грижа е да бъде спечелена войната. Да не забравяме, че предвоенният свят е антисемитски свят. Населението щеше да бъде демобилизирано, ако му беше казано, че воюват, за да спрат еврейския геноцид. Това впрочем щеше да засили нацистката прогапаганда, която твърдеше, че съюзниците воюват, за да спасят евреите. Трябва да се припомни също, че евреите от Източна Европа бяха смятани за нищожества. Де Гол установява тази йерархия между евреите от Изтока и френските евреи, за които е бил убеден, че нищо няма да им се случи. Моргентау, финансовият министър на Рузвелт, е евреин, слабо загрижен за евреите от Изтока. Когато Швеция преговаря за прехвърлянето в неутрална страна на 4000 еврейски деца, тя уточнява, че „предпочита да бъдат избегнати еврейски деца от полски произход”. Така че има много силна йерархия.</p>
<p><strong>- Един човек е разкъсан за това, Стивън Уайз, американският представител на Световния еврейски конгрес...</strong></p>
<p>- През август 1942 г. той получава телеграма от Ригнер, която споменава окончателното решение. Но Моргентау го кара да запази мълчание и в продължение на три месеца Уайз си мълчи, за което е упрекван много силно след войната. В онази епоха той посвещава всичките си сили на идеята за създаване на Държава Израел след войната и смята, че американската администрация не трябва да бъде безпокоена. Американската вина ще бъде един от главните двигатели, които обясняват създаването на Израел като компенсация.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
