- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 203
- 49
„Не би трябвало нито една религия да има претенции, независимо каква е тя, да определя социални норми и отношения. По никакъв начин! Аз съм на мнение, и категорично го защитавам, че в образователния процес децата трябва да бъдат изолирани от всякакви въздействия, свързани с практикуване на някакви религиозни обичаи, включително и индоктринирането на такива практики в училището.”
Виктор Лилов се занимава професионално с музикален мениджмънт, а като цяло е ангажиран в областта на културната индустрия, а в последната година се включва по-активно и в политиката като член на Гражданския съвет на Реформаторския блок. Той беше включен и в листата на РБ на изборите за Европейски парламент.
<p><strong>- Определяте се като човек с либерални възгледи. Кое цените най-много за себе си, за своя живот в либералната идея?</strong></p>
<p>- Свободата на личността е основен приоритет, който трябва да бъде и основен приоритет на политиките, които се реализират в България.</p>
<p><strong>- Доколкото знам, Реформаторският блок, или по-точно ДСБ, изповядва по-скоро консервативни ценности?</strong></p>
<p>- Мисля, че Реформаторският блок все още няма ясна идейна идентичност и тепърва предстои да се проведе по-целенасочена дискусия за ценностите, върху които РБ чисто идейно може да идентифицира себе си като политическа организация.</p>
<p><strong>- На последните евроизбори за пръв път в Европа крайно радикални националистически формации спечелиха солидни проценти от вота. Едно от обясненията е, че хората са се стреснали от крайни либерални предложения в ЕС, като узаконяване на т.нар. трети пол, разрешаване на гей браковете и пр. Просто махалото е ударило в другата крайност, не смятате ли?</strong></p>
<p>- За мен обяснението за успеха на крайно популистки и националистически партии лежи в друга плоскост. И то е, че има един съществен дисбаланс в разпределението на властите в самия Европейски съюз. Става дума за дисбаланс между Европейската комисия и Европейския парламент. Ако балансът между тези две ключови тела, които определят политиката в Европейския съюз, не бъде възстановен, ще имаме и такива ефекти. За мен този вот бе протестен вот и за съжаление той се изля в посока на едни такива доста популистки партии. Той се изразява в това, че една голяма част от европейските избиратели имаха опасението, че прехвърляйки голяма част на националните парламенти в посока към Европейската комисия, която никой не е избирал, представлява опасност за демократическите ценности. И това е обяснението, което е валидно за избирателите от страните с отдавна установени демократични принципи. Именно там опасението беше доколко са гарантирани демократическите права и принципи и, естествено, една по-голяма част от популисткия вот се насочи по-скоро в протестен вот, но срещу сегашното статукво. Тоест за мен обяснението е, че в Европа трябва да се търсят процеси, които да възстановят баланса, да реформират ситуацията. Аз дори смятам, че Съветът на министрите трябва да се превърне в нещо като горна камара на Европейския парламент и така да бъде под контрола на избирателите и процесите да бъдат по-прозрачни, което ще възстанови доверието в Европейския съюз.</p>
<p><strong>- Вие какво мислите за предложението в Европейската комисия за признаването на трети пол, което възбуди негативна вълна в нашите традиционалисти?</strong></p>
<p>- В Европейския парламент вече е гласувана т.нар пътна карта за изравняване на правата и предстои да влезе в Европарламента и да й се възложи законодателство, което да изравни правата на хората с различна сексуална идентичност от останалите. Без значение дали става дума за изравняване на хомосексуалните бракове с тези на хетеросексуалните, без значение дали става въпрос за представителите, които имат различна сексуална идентичност, като например трансполова, интерполова и т.н. Ние нямаме право като общество да ограничаваме личните свободи на базата на някаква идентичност, която се смята за правилна или неправилна. Няма неправилни идентичности. Имаше идеологии, които казваха кои са правилните възгледи, кои са правилните идентичности. Тези идеологии мобилизираха обществата по такъв начин през миналия век, че се стигна до едни страшни последици, ясно е за какво говоря. Имаше хора с неправилен цвят, имаше хора с неправилен етнически произход, и тяхната съдба бе решена по един доста безмилостен начин. Дори сега в една доста по-смекчена форма, да речем, чрез законодателни ограничения. Защо правата на тези хора трябва да бъдат ограничени. Посоката е обратна – правата трябва да бъдат изравнени. И това е моя напълно категорична позиция, която не бих ревизирал по никакъв начин.</p>
<p><strong>- Къде смятате, че тези права и свободи са ограничени?</strong></p>
<p>- Например, ако говорим по отношение на браковете, брачен съюз между хомосексуални не съществува в България и много страни, включително и европейски. Не съществува равенство между хетеросексуалния и хомосексуалния брак. В това включвам и осиновявания на деца разбира се. Аз не виждам никакви причини да бъдат ограничавани правата на хомосексуалните хора само на базата на предразсъдъци и стереотипи.</p>
<p><strong>- В България, а и в Европа вървят два паралелни процеса – докато хомосексуалните двойки се борят за правото да сключват брак, около 40% от хетеросексуалните живеят на семейни начала и не желаят да сключват официален брак. Аргументът на последните е, че не може някаква хартийка да скрепи една връзка. Как ще коментирате това?</strong></p>
<p>- В България имаше законодателна инициатива за признаване на съжителството от гледна точка на правната рамка, така че тези хора да се ползват от същите права, с каквито се ползват хетеросексуалните при гражданските бракове. А дали някой ще се възползва или не от това право, е личен въпрос. Става дума за едно модернизиране на кодекса, но едни крайно консервативни лобисти се намесиха и успяха да попречат на тези изменения. Така че тук имаме един процес, който трябва да вземе предвид именно въпроса за равенството на правата.</p>
<p><strong>- Най-силният аргумент на противниците на такива бракове е противоречието с традиционните християнски ценности. Ако не е тайна, вие религиозен човек ли сте?</strong></p>
<p>- В никакъв случай не е тайна. Аз не съм религиозен. Ако мога да се идентифицирам по някакъв начин, то бих казал, че съм агностик. Но все пак смятам, че сме секуларна държава (светска държава), където религиите конституционно са отделени от държавата. Не би трябвало нито една религия да има претенции, независимо каква е тя, да определя социални норми и отношения. По никакъв начин! Аз съм на мнение, и категорично го защитавам, че в образователния процес децата трябва да бъдат изолирани от всякакви въздействия, свързани с практикуване на някакви религиозни обичаи, включително и индоктринирането на такива практики в училището. Децата трябва да бъдат свободни и след 14 или 16-годишна възраст сами да определят религиозните си възгледи, ако имат интерес към такива. А не да бъдат тласкани в една или друга посока. Защото подобна индоктринация на по-късен етап ражда омраза и насилие. Трябва да сме много внимателни като общество по отношение на това по какъв начин и до каква степен религиите имат свобода да влияят и да въздействат върху обществените отношения.</p>
<p><strong>- Когато се говори примерно за православие или католицизъм, самите държави се определят като такива – католическа Испания, православна Русия и т.н. Това си има своята историческа обосновка, но как го виждате като права на индивида?</strong></p>
<p>- Естествено, че стремежът на дадена религиозна общност е да акумулира колкото се може повече власт, включително и да въздейства на всякакви обществени процеси, включително и законодателни. Според мен въпросът е, че националната идентичност, ако тя е обвързана с религиозна, е една удобна политическа доктрина и тя неизбежно ще поражда обществено напрежение и конфликти, включително и на международно ниво. Когато ние определяме своята идентичност и я обвързваме с религиозна, на държавно ниво също, трябва да бъдем много внимателни. Аз не виждам пречка мнозинството от българи да са православни и едновременно с това държавата да бъде светска. Не виждам причини, когато държавата има един корпус от закони, който гарантира равнопоставеността на всички религии, всеки да практикува свободно своята религия, без да вреди на хора с различни религиозни виждания.</p>
<p><strong>- Според много българи демонстрациите на сексуално различните сриват изконни ценности и противоречат на добрите нрави, като създават моди, които съблазняват младите.</strong></p>
<p>- Добрите нрави са нещо много условно – в едни континенти и култури добрите нрави са едно, в други – друго. Например ако аз изляза по софийските улици с шотландски килт (пола), всички ще кажат, че парадирам с простащина. И пак се връщаме на този стар въпрос за равноправието. Няма проблем да се организира хетеросексуален прайд, но няма да има смисъл. Хората няма да разберат какво е посланието. Защото всъщност няма никакво послание – никой не нарушава правата на хората с хетеросексуална идентичност. Проблемът обаче е отношението към хомосексуалните хора и интерпретирането на това лично неравноправие като проява на лош вкус на тези хора. Това е една страшна демагогия, това не е адекватно нещо. Проблемът е в това с какви културни стереотипи сме свикнали. Те днес са поставени под съмнение, защото се променят социалните отношения, средата се променя и ние трябва да се научим, че постоянно ще бъдем част от тези проблеми и трябва да се адаптираме към тях, а не да се стремим да ги спираме. Защото всяко насилствено ограничаване свободата на личността води до социални експлозии, води до насилие. Ние трябва от това да се предпазваме, а не от това, че някой решил свободно да се разходи по улицата, ползвайки се от конституционните си права.</p>
<p><strong>- Вие казвате, че няма смисъл от демонстрации на хетеросексуални, защото нямат послание. А какво е посланието на демонстрациите на хомосексуалните? </strong></p>
<p>- Тук въпросът има две страни. Между другото има „хетеросексуален прайд”, организиран от нацистки, фашистки и някакви изпаднали типове, които декларират само своето тесногръдие и омраза. Това е една страшна комплексарщина. А хората, които излизат и заявяват своята различност, го правят с цялото си съзнание, че могат да бъдат подложени на насилие. Но въпреки това те казват – ние сме различни и имаме това право. Единственото, което искаме от вас, е да не ни пречите да бъдем такива.</p>
<p><strong>- Някой може да възрази, че никой всъщност не им пречи да са каквито искат и само дразнят по-консервативно устроените граждани?</strong></p>
<p>- С какво ги дразнят? Аз наистина не мога да разбера какъв е техният проблем. Никой не ги вкарва в легло насила, никой не ги кара да правят нещо, което не е част от тяхната същност, от техните разбирания. Хората с различната сексуална ориентация просто искат да ги оставят да бъдат такива, каквито са. Нищо повече.</p>
<p><strong>- Гей парадите и други подобни форми възникват през 60-те и 70-те години като форма на протест против обществената дискриминация. Те са искали да бъдат обществено активни. Но днес времената са други. Сексуалната различност, поне в България, не е пречка за кариера, за обществена изява. За какво протестират хората от гей парадите?</strong></p>
<p>- Сексуалната различност не е пречка, но просто хората искат равни права. Сексуалната идентичност е нещо лично. Ако предположите, че съм хомосексуален, моята хомосексуалност ще се изявява само в спалнята с моя партньор. Нищо повече. Не виждам какъв проблем може да съществува, че има различни сексуални идентичности. Ако съм транссексуален, ще изляза на улицата, облечен като жена и ще се разхождам по този начин. Но не съм убил никого, не съм принудил никого да облече женски дрехи. Не виждам каква може да е пречката.</p>
<p><strong>- Някои виждат в това едва ли не геополитически сблъсък. Според тях Кончита Вурст спечели Евровизия като отговор на либералния Запад срещу Изтока, и по-точно, Русия. Тоест един музикален конкурс се включва в този сблъсък, като се подменят критериите за талант и изкуство, за да се натрие носът на Путин. Това беше един от коментарите за неотдавна завършилия конкурс.</strong></p>
<p>- Това действително е един сериозен въпрос, макар че Евровизия е лековат и тенденциозен конкурс. Мисля, че е малко пресилено да се влага световна конспирация в решението на журито. Всъщност въпросът е важен от гледна точка на различните култури. Едната е крайно консервативната концепция и идеология, изграждана като доктрина от хора като Александър Дугин, един от близките съветници на Путин в Кремъл. Неговата концепция много наподобява на фашистката концепция за „лебе траум” (жизнено пространство). Виждам много голяма прилика между доктрината на Дугин и „Майн кампф” на Хитлер. И трябва да сме твърде внимателни по посока на това, дали не приемаме съпротивата срещу различното като едно хапче с подсладена глазура, което ни поднася всъщност фашизъм. Това е опасното. А че някакъв конкурс е решил дали някой с брада да бъде награден, това е подробност.</p>
