Васил Василев: Външният министър носи главната отговорност за провала в Катар

<p>- Ефективността от подобни посещения обикновено е нула, защото те се програмират по един много грешен начин. Проблемът при тях е, че подготовктата за един подобен форум трае обикновено няколко месеца. Това изисква първо, да се намерят фирмите в България, които имат някакви интереси към съответната страна, които мислят да развият производство, да изнесат стоки и услуги, да продадат нещо. Когато се идентифицират българските компании, всяка от тях може да предложи проект за работа и евентуално потенциални партньори. Ако няма набелязани партньори, тогава от съответните наши институции трябва да се поиска да потърсят такива &ndash; например ако компанията работи в сферата на парфюмерията и козметиката, да се поиска от съответния посланик или търговски представител да потърси местни фирми, които могат да се заинтересуват и да получат предварителна информация. И едва когато местните фирми се заинтересуват, тогава да се уреди среща между тях и българската компания на подобен форум.</p> <p><strong>- А каква е практиката при организирането на подобни форуми?</strong></p> <p>- Практиката е много нещастна. Тя цели единствено да се гъделичка самолюбието на съответния пътуващ министър-председател, президент, министър и пр., че с него пътува голяма група бизнесмени, които обикновено отиват, защото смятат, че като пътуват заедно с министър-председателя или с президента, или с когото и да е, ще могат да си поговорят с него и да изложат проблемите си.</p> <p><strong>- Тоест и целите на бизнеса не са свързани с намирането на партньори в съответната страна, в случая в Катар?</strong></p> <p>- Ама това е смешно да се мисли &ndash; ние не сме някоя сила в икономиката, че някой да дойде на среща само заради това, че при него идват български фирми. Колкото тук аз ще отида, ако някой ме покани на среща да кажем с тайландски фирми, между които може да няма нито една, към която да имам интерес. Естествено, че няма да си губя времето да ходя на подобни срещи. Тоест цялата концепция е сбъркана и една от най-големите грешки е именно в това бързане, с което се съобщава на фирмите, че ще има посещение на еди-кой си в еди коя си държава, като ги канят бързо да се записват за участие. Разбира се, това не е безплатно, те внасят пари. Ами направете една сметка &ndash; тези, които са отишли в Катар са платили по 1200 евро за два дни. Това, което те са похарчили, е под тази сума, защото нито хотелът е струвал 400 евро &ndash; този, който го е поръчвал, е поръчвал нощувки за сто души и естествено е получил някаква отстъпка &ndash; нито останалите услуги са стрували толкова пари, колкото са взети от бизнесмените. Обикновено от бизнесмените се събират пари, които после разни началници по съответните служби си поделят. Тоест в някаква степен те участват във финансирането на делегацията или поне на тази част от делегацията, чиято работа е да се занимава с бизнеса, но която на практика само търчи да слугува около официалните лица без да обръща внимание на бизнеса. Така че концепцията е сбъркана и това, което днес се нарича Агенция за малки и средни предприятия, е едно недъгаво образувание, от което няма абсолютно никаква полза, но което получава някакви пари от държавата и може би по европейските програми, за да си храни чиновниците.</p> <p><strong>- Външният министър използва доста суперлативни определения за посещението в Катар. По думите му визитата в Катар е най-успешната за бизнеса от всички досега. Управляващите твърдят, че са договорени инвестиции на стойност 100 млн. евро &ndash; как оценявате това постижение и всъщност разбрахте ли как и дали наистина тези средства ще бъдат инвестирани в България?</strong></p> <p>- Тук има два важни елемента &ndash; първо, външният министър не разбира нищо от икономика и това, че се бърка в икономиката, само усложнява нещата и второ, когато се говори за инвестиции от дадена държава, много отдавна не е важно това, че идват интвестиции, важното е къде отиват тези инвестиции. Ако някой дойде и купи селскостопанска земя чрез дружество в България и вложи огромни пари само с цел спекула, за да препродаде земята след 10 или 15 години на петорна цена, глупавите хора в нашите институции ще нарекат това нещо инвестиция и ще скачат до небето, ако покрай &bdquo;инвеститора&rdquo; успеят да мушнат някой лев в джоба. Така че въпросът за това какво е инвестиция е много сложен и неграмотните хора в икономиката много обичат да говорят за инвестиции. Навремето имаше един глупак, който беше шеф на Агенцията за инвестиции и който се хвалеше, че привлякъл инвеститори дори от островите в Ламанша Гърнси и Джърси, а това са офшорки. Какъв инвеститор ще дойде оттам, оттам ще дойде човек, който е препрал някакви пари &ndash; обикновено българска компания &ndash; през една от тези офшорки, която отново ги влага тук. За съжаление дипломатите ни и много хора от институциите не разбират от реална икономика и тълкуват инвестициите по един много старомоден начин, като така само хвърлят прах в очите на хората, че и те са направили нещо. Според мен в този случай не са направили нищо.</p> <p><strong>- Като представител на бизнеса как ще коментирате уволнението на икономическия министър Трайчо Трайков и обясненията на премиера за това уволнение?</strong></p> <p>- Погледнато отстрани, мисля, че външният министър носи главната отговорност за провала в Катар, но работа на министър-председателя е да наказва или да поощрява някого. Може би когато е видял кой носи реалната отговорност за този провал, по някакви причини той е решил да запази външния министър и е стоварил цялата вина върху Трайков, когото е избрал за изкупителна жертва. Което може би означава, че външният министър се ползва с някакви протекции, които са заставили дори министър-председателя да го защити.</p> <p><strong>- Всъщност как оценявате работата на досегашния икономически министър?</strong></p> <p>- Разбира се, Трайков можеше да направи много повече, но той показа в някаква степен интерес към работата и желание да направи нещо. Неговият най-голям недостатък беше, че нямаше опит. Помня, че когато правителството честваше една година от управлението си, той призна, че за тази една година е научил страшно много неща. Но той не е там, за да се учи, там трябва да отиде човек, който да учи другите и да даде възможност на държавата, на обществото и на бизнеса да се развиват. Така че той за мен е един добронамерен човек, който обаче нямаше достатъчно опит, за да води една успешна икономическа политика.</p> <p><strong>- Защо външните инвестиции се приемат като панацея за развитието на българската икономика? Непрекъснато се говори за техния спад и за необходимостта да бъде подобрена бизнес средата именно с цел привличане на чужди инвестиции.</strong></p> <p>- На този етап това за мен са вече глупости. Това, което следва да направи едно националноотговорно правителство, е да поощри с всички възможни средства производителните сили и прозводствените възможности на българската икономика. В страната все още съществува потенциал, който може да бъде подкрепен. Вместо това продължават да говорят за чуждите инвестиции като за някаква панацея, която ще оправи недъгавите ни от икономическа гледна точка управници и ще ги направи да изглеждат като герои в очите на хората. Не е така. На този етап вече, за да може да върви икономиката, тя трябва да използва възможностите, които имаме вътре в България. Те не са никак малко. Българите имат в банките милиарди спестени левове, които могат да бъдат инвестирани, стига хората, вместо да ги държат в банките, да видят една по-уместна схема, в която да вложат парите си и да получат по-голям доход или дивидент.</p> <p><strong>- Уместна схема, казвате, къде и как да я видят в тази бизнес среда и при това състояние на малкия и среден бизнес &ndash; все повече анализатори твърдят, че той е изцяло убит?</strong></p> <p>- Той е убит поради това, че са ни недъгави управниците в икономическата сфера. Я погледнете на какво приличат последните няколко министри на икономиката и си дайте сметка защо българската икономика и особено малките и средни предприятия са в такова положение. Тези хора не разбират нищо от икономика, те не са в състояние да анализират и да оценят кои са проблемите пред малкия и среден бизнес и да намерят разумно и националноотговорно решение на тези проблеми. Вместо това те продължват да приказват един през друг, от правителство на правителство и от министър на министър, че малкият и среден бизнес има проблеми и ние трябва да ги решим. Един от тези въпроси, за които всички се правят обаче на ударени, включително и сегашното правителство, са кражбите от обществените поръчки. Всички знаят, че от обществените поръчки масово се краде...</p> <p><strong>- Какво имате предвид &ndash; че поръчките са нагласени или че парите не отиват по предназначение?</strong></p> <p>- Много неща са нагласени, много неща стават на тъмно, при много от тях се действа с предварително избрани участници и т.н. И всички тези мерки, които се предприемат от сегашното, от предишното, от по-предишното или от по-по-предишното правителство, са неработещи. Тази най-порочна система на обществените поръчки беше измислена още при Костов и оттогава само се опитват с палиативи да увековечат статуквото, тоест да продължава да се краде. Има една-единствена много важна точка, с която трябва да започне оздравяването на Закона за обществените поръчки &ndash; да се премахне т.нар. търговска тайна от обществените поръчки. Сега зад търговската тайна се прикриват всички кражби. Не може да има тайна при харченето на обществени пари. Всички кметове крадат по този начин, всички управници крадат, като се заобикалят с тайна. Ако някой иска да участва в обществена поръчка, нека бъде така любезен и да си каже цената, с която ще пълни дупките на София, или ще копае канали, или ще строи, или ще прави това, което се предполага по съответната обществена поръчка.</p> <p><strong>- Всщност проблемът не е ли в това, че българският бизнес разчита почти изцяло на въпросните обществени поръчки, тоест на държавата?</strong></p> <p>- Тук се връщаме към началото на нашия разговор &ndash; това е така, защото държавата не прави нищо реално, за да помогне на българския бизнес да излезе по света. Случаят с Катар и преди това с Тунис ни показаха, че бизнесмените, които се излъгаха да отидат на тези посещения, едва ли ще го направят втори път. Мислите ли, че те втори път ще си загубят два дни, за да правят глупави разходки донякъде, където никой не ги чака. Много по-евтино и много по-лесно ще бъде, ако министър-председателят организира тук една среща, на която да покани компаниите и да разговаря с тях, отколкото да ги кара да губят време да пътуват някъде до края на света, за да се опитат в крайна сметка да зърнат министър-председателя и да му кажат: &bdquo;Добър ден&rdquo;.</p> <p><strong>- Вие сте бизнесмен, как усещате развитието на кризата у нас? Свърши ли тя, както твърди финансовият министър Симеон Дянков, отпушват ли се възможности за бизнеса, или той затъва още повече?</strong></p> <p>- Нито едното, нито другото. Но тъй като аз следя не само това, което става в България, но и това, което става в Европа, мога да ви кажа, че в някои страни там кризата се усеща много по-болезнено, отколкото в България. Да не говорим за Гърция, която е христоматиен пример в това отношение, да не говорим за Испания, за Италия и дори за Франция, която макар да е с развита икономика, преживява развитието на кризата по-болезнено и с много повече опасения. Действително това, което прави финансовото министерство, тази финансова стабилност, се отразява положително, защото в много страни в ЕС правителствата продължавата да харчат много повече, отколкото събират, с което задлъжняват, и естествено това в перспектива се отразява много зле във всички сфери.</p> <p><strong>- Има доста опасения и по отношение на събиремостта на приходите в България.</strong></p> <p>- Приходите, разбира се, намаляват, защото като цяло българската икономика не можеше да не почувства ефекта на кризата. Но ние имаме повече основания да бъдем спокойни, отколкото хората в някои други страни в ЕС, относно вложенията си в банките и слабата вероятност тук да се случи някакъв финансов трус.</p> <p><strong><em>Васил Василев е роден на 5 септември 1949 г. До промените през 1989 г. работи като журналист. Бил е кореспондент в Ливан по време на гражданската война там. По-късно възстановява фирмата &bdquo;Братя Василеви&rdquo;, създадена от неговия дядо. Той е основател на Съюза на работодателите и негов пръв председател.</em></strong></p>